В имагинерната държава Народната родина не се пуши, няма свободен интернет и всичко е под строг контрол

Нещо като “1984” на Джордж Оруел, но по къмто 2018-а, примерно. Романът на Димана Трънкова “Празната пещера” ни въвлича в потискащия антиутопичен свят на едно близко бъдеще, в което определена политическа сила е спечелила изборите и рязко ни е върнала към методите от недозабравеното ни минало. Само че този път тоталитаризмът е тоталитаризъм на квадрат.

Така наречената Народна родина е държава на крайния национализъм с манипулирана “велика” история и фалшифицирани доказателства артефакти (разбираемо - все пак авторката е завършила археология). Цялата мрачна и смътно позната ни картина, видяна през очите на чуждестранен журналист, е описана с типичната за Трънкова дискретна, но доловима ирония.

Бегло споменаваме някои авторски находки, като компютърните и мобилните устройства, наречени “пионерчета”, или това, че за чужденците е въведена дневна минимална дажба алкохол, понеже Народната родина вече няма да бъде алкохолна дестинация, за да преминем към същественото.

Романът на Трънкова е с отлична структура, богат, но все пак лек и четивен език. По умение за боравене с детайла и за водене на повествованието Димана може да бъде сравнена със Стивън Кинг, а по способността да съгради цял въображаем свят - с Дж. Р. Толкин.

Макар и археолог по образование, Трънкова от самото си завършване работи като журналистка. Тя е редакторка на англоезичното списание Vagabond и авторка на документални книги за културното и историческото наследство на България (”На изток от Константинопол”, A Guide to Tracian Bulgaria и A Guide to Roman Bulgaria).

“Празната пещера” е вторият роман на Димана Трънкова. Той е своеобразно продължение на първата й, също доста успешна книга - “Усмивката на кучето”. За разлика от други млади автори, които нашумяват с една силна книга, а след това не успяват да отговорят на очакванията на читателите, с втората си книга Димана определено надгражда писателското си майсторство. “Празната пещера” е български роман на много високо световно ниво. Единственото, което може да си пожелае читателят, е Димана да се окаже по-лоша пророчица, отколкото е писателка.

Откъс

Леденият вятър беше разгонил облаците и от чистото небе грееше студено ниско слънце. На една пресечка от хотела подмина лъскава сграда, на която пишеше “Просветителски център Нова зора”, и влезе в супермаркета, който беше изникнал на мястото на няколко стари къщи. Взе бира и нещо за ядене и се нареди на опашката пред касата.

- За чужденци само по две бири на ден - касиерката посочи една от десетките забранителни пиктограми над гишето, и отдели излишните бутилки, като се правеше, че не чува или не разбира тихата му ругатня.

Когато се прибра в хотела, Джон спря на рецепцията и попита младата жена там, дали наистина има алкохолна квота за чужденци.

- Изключително полезна мярка - тя не вдигна очи от пионерчето, на което пишеше нещо. - Вече не сме място за алкохолен туризъм, както в годините на Прехода.

Носеше ярък, агресивен грим, но конската опашка и тънките кичури, които се виеха в основата на врата є, и є придаваха момичешки вид.

- И това, значи, се е променило - Джон разтърка премръзнали длани. - Магазинът на съседната пряка го нямаше преди.

- Построиха го след Земетресението.

- Какво земетресение?

- Голямото земетресение - гримираните очи го погледнаха, кръгли от изненада. - Не сте ли чували за него?

- Не съм. Имаше ли много жертви?

- Да, имаше. Изключително тежък удар по нас - рецепционистката се намръщи на недоумението на Джон и поясни: - Сеизмично оръжие. За да ни дестабилизират. А международната общност дори не го призна за терористичен акт - гласът є беше пълен с обида.

- А. О. Не знаех - Джон съжали, че не записва разговора. Рейнър щеше умре от смях. - Важното е, че сте се справили.

И тръгна към стаята си, преди да е изтърсил някоя простотия.

Стаята беше по-студена, отколкото би искал да бъде, и парното не можеше да се усили. Обади се на рецепцията, но момичето се тросна, че ако искал да му е по-топло, трябвало да слезе в общото помещение.

Джон така и направи. Настани се с пионерчето във фотьойла до радиатора, включи го. Екранът светна, малък конник препусна на фона на драматична мелодия. Сложи си слушалките и влезе в профила си в местната програма за комуникация. Кутията му вече преливаше от съобщения от Дирекцията.

Прегледа програмата за пътуването до Празната пещера и другите обекти (от Дирекцията му бяха оставили още един ден в столицата) и премина към инструкциите към гостите на Родината. Английският беше отвратителен. Заряза четенето, лапна дъвка и пусна видеото на Службата за народна сигурност.

“Уважаеми гости на Родината” - изпя униформена девойка. И нейният английски беше отвратителен, но външният є вид компенсираше. - “Докато сте тук, контактувайте само с оторизирани лица и с граждани, които могат да гарантират за вас пред правоохранителните органи. Не предоставяйте профила си за външен трафик на други лица. Прекарването на забранена, класифицирана или компрометираща информация през канала ви за външен трафик се наказва с цялата строгост на закона. Преди да тръгнете да изследвате Родината и нейното уникално природно, културно, кулинарно, музикално, артистично и най-вече историческо богатство, проучете разговорника” - девойката посочи към линк.

- Благодаря, няма нужда - каза є Джон.