Вижте какво ще е времето днес

Разпети петък – денят на Христовите страдания

На 26 април 2019 да почерпят

Пиенето на алкохол подобрява паметта

Във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуване

Китайска база на Марс отворена за посетители Съоръжението се намира в пустинята Гоби

Местят финала за Купата през уикенда

„Медицински надзор“ започна проверка по случая с мъжа, който почина вчера пред Пета градска болница

Путин: КНДР се нуждае от гаранции за сигурност Първата среща на върха Москва-Пхенян продължи над 5 часа (обзор)

Полицията в Шри Ланка е арестувала трима души и е открила гранати в Коломбо

Милиони губи хазната от сивия сектор в строителството Не можем да вдигнем заплатите при търгове с критерий най-ниска цена, категорични са от бранша

Йозджан Дениз и Аслъ Енвер пяха в Израел

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Армията „окупира” София за 6 май Близо 1000 души набиват крак на жълтите павета на Гергьовденския парад

Данъчните провериха 1800 заможни българи Получиха информация за 51 купени автомобила в чужбина

Режисьорът на „Куче в чекмедже“ учил с Милош Форман (СНИМКИ)

Преди седмица на 93-годишна възраст почина големият български режисьор и сценарист Димитър Петров. Живееше забравен от всички, тежко болен. Роден е на 22 октомври 1924 г. в град Рила. Завършва през 1951 г. кинорежисура във филмовата академия в Прага. Режисьор е на едни от най-хубавите родни детски филми. “Таралежите се раждат без бодли”, “С деца на море”, “Куче в чекмедже”, “Васко да Гама от село Рупча” – те са само част от заглавията, които всеки пази заедно с носталгията по своята младост. Истински чудак и любимец на малки и големи, Димитър Петров създаде невероятни бисери в съкровищницата на българското кино.

Помните ли култовата реплика на малкия Миташки от филма “Куче в чекмедже”: “Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път”? Сигурна съм, че всички я знаят и често използват в речника си за щяло и нещяло. Сигурно и всеки е заставал пред огледалото да пробва дали може може да си мърда ушите, след като е изгледал култовия филм “Войната на таралежите”. А “С деца на море” и “Васко да Гама от село Рупча” – нима повечето не са правили същите золуми? Всички тези филми до един имат куп награди от наши и международни фестивали. Техен режисьор е Димитър Петров, признат от киногилдията за баща на детското ни кино. Днес се сещаме за този изключително скромен мъж, а причината – неговата смърт. За съжаление, в последните 2-3 десетилетия той живя забравен. Никой не се сещаше за онзи слаб, висок мъж с мека усмивка, когото малките актьори направо обожаваха. За тях той беше просто чичо Митко. Скромен, чужд на суетата, дистанциран от случващото се, абе – чудак. Такъв беше един от най-продаваните и показвани в чужбина български кинорежисьори.

Разказвачът на безкрайни истории

Режисьорът Димитър Петров с героите от “Таралежите...” в сценката, когато малкият се е напишкал.
Режисьорът Димитър Петров с героите от “Таралежите…” в сценката, когато малкият се е напишкал.

Още като дете обича да си измисля безкрайни истории, с които направо омагьосва слушателите. “Той беше Старшията, с 10 години по-голям от мен. Качваше ме на конче и започваше да ми разказва страхотни приказки. И като великолепен разказвач, той обича да пресъздава приказките изразно и звуково, изпитва и истинско удоволствие да прави от тях малки детски пиески, завладяващи душата ми.” Това ми е разказвал неговият първи братовчед, покойният бивш софийски кмет и посланик в Германия Петър Междуречки. Майките на двамата са сестри и през годините те растат в една къща буквално като братя. След 9 септември 1944-а на България са нужни обучени кадри и новата власт успява да осигури стипендии на талантливи български младежи – едни заминават за Москва, други за Чехословакия, за Полша… Димитър Петров не е сред групата, която тръгва за Съветския съюз. Появява се възможност да учи режисура в Прага в известната киностудия “Барандов”. По това време, макар и не в неговия випуск, режисура учи и една бъдеща световна знаменитост – Милош Форман. Двамата се запознават и общуват през студентските години. Когато завършва през 1951 г., професорът му няколко пъти повтаря: “Димитър, аз се гордея, че сте мой студент”. И съвсем естествено получава предложение да остане да работи във филмовата студия “Барандов”. Българинът обаче се чувства задължен да се върне в България и …отказва примамливото предложение. В родните среди обаче го чака типичната българска злоба и завист…

Децата – този истински свят

Руслан Терзийски имитира Лили Иванова на плажа в “С деца на море”.
Руслан Терзийски имитира Лили Иванова на плажа в “С деца на море”.

Вместо да дълбае в комунистическата тематика Петров изведнъж се насочва към правенето на филми за деца. Първи от тях е “Капитанът”, който е готов през 1963-а и веднага е забелязан. Именно в този филм режисьорът за първи път надниква истински в дълбокия и сложен детски свят. В него участват като деца покойната вече наша естрадна певица Катя Филипова, роля има и Елена Поптодорова – бившата ни посланичка в САЩ. Филмът наистина има голям успех. Той е първият от т. нар. детска вълна , която с годините залива българското кино, отрупан е с международни награди. А по време на Московския кинофестивал Димитър Петров е ухажван непрекъснато от делегацията на ГДР да направи детски филм за известната киностудия ДЕФА. Българинът обаче отказва на всичките им непреклонни молби. След успеха на “Капитанът” идват “Таралежите…”.

Няма нищо по-трудно от това да си мърдаш ушите

Главни “виновници” за появата и успеха на този любим детски филм са сценаристите Марко Стойчев и Мориц Йомтов по-известни като Братя Мормареви, и режисьорът Димитър Петров. Трите новели ги обединява бандата на едни и същи герои – Теди, Любчо, Коко, Демби, Кънчо, Наско.
Всъщност група десетгодишни отстояват независимостта си в училище, на улицата и вкъщи. Те успяват да усвоят и най-важния и безподобен трик – “мърдането на уши”. Много важен е изборът на децата актьори и заради това екипът обикаля едва ли не всички столични училища, оглеждат стотици деца… Накрая се оказва, че за основните роли са избрани деца все на известни родители, или като се казва – от сой. Режисьорът има невероятен нюх за работа с малки актьори.

Изборът на малкия Димитър Цонев за ролята на Любчо – момчето, което може да си мърда ушите, преминава през най-различни перипетии. Първо, четвъртокласникът от 125-о училище (сега 133-о и по-известно като руското) не казва на известните си родители – актьорът Коста Цонев и съпругата му Анахид – популярна тв говорителка, че участва в пробни снимки за филма. Накрая по трите му имена е разкрит чий син е, а режисьорът Димитър Петров трябва да прояви доста усилия, за да убеди особено баща му, че Митко е идеален за ролята.

Актьорски деца са и другите от бандата – там са Ивайло Джамбазов – син на Златина Дончева и Иван Джамбазов, и Андрей – син на Кина Дашева и Петър Слабаков. Нейко Нейков пък е наследник на художниците Златка Дъбова и Христо Нейков, а Петър Пейчев е син на дипломат.
Филмът се превръща в истинско забавление за създателите и участниците в него. Малка роля има и за големия син на Димитър Петров – Емил. Той е високото момче, което все мъкне мрежата с продукти и казва крилатата фраза: “Иска ми се да стана футболист, но нашите нещо ме гласят за външна търговия…” И този филм получава много наши и международни награди.

Парцалев и банда деца – неочаквано добра комбинация

Само по-малко от две години след премиерата на “Таралежите…” киносалоните пълни друг филм на Димитър Петров – “С деца на море”, който става едни от шедьоврите на българското кино. Сценарият пак е на Братя Мормареви. Режисьорът събира абсолютно същия екип и отвежда таралежите си този път в Слънчев бряг. От актьорите в детската банда ги няма само Димитър Цонев и Андрей Слабаков. Тайфата обаче е обогатена с дребосъка Руслан Терзийски, който избива рибата като имитира Лили Иванова с хита й тогава: “Без радио не мога”.

Филмовата новела започва обещаващо. По пътя се носи червена кола, гърми музика, шофьорът с разкопчана риза пуши скъпи цигари, а красива блондинка го глези с шоколад. Това не е началото на американски филм, колата е …москвич и в главната роля е Георги Парцалев. Душата на филма е героят му – злополучният чичо Манчо. А децата, без да искат, нарушават плановете на съседа им от София, който е в командировка с чужда жена. И за беля попада в капана: “Ха-ха-ха, чичо Манчо, снех те!”

Димитър Петров първи открива до каква взривоопасна смес може да доведе кинокомбинацията Георги Парцалев с детска банда. Снимките протичат фантастично. Децата се влюбват в Парцалев, а той им отвръща с истинска любов – кани ги на вечеря, купува им сладолед, подарява им фланелки…

Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път

Десет години след “С деца на море” през 1982-а Димитър Петров създава поредния си филмов шедьовър – “Куче в чекмедже”. Семейната драма по сценарий на Рада Москова (майката на Теди Москов) и досега е сред любимите филми на българския зрител.

Малкият Митко-Миташки е дете на разведени родители. Той стои по цял ден сам вкъщи, контролиран по телефона от вечно заетата си със служебни събрания майка. Мечтае само за едно – да си има истинско куче, а не плюшена играчка. Заедно с двама негови приятели купуват от един крадец кучето Рошко за три лева и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета. Най-привързан към него е Митко, който го гледа в едно чекмедже вкъщи… Ролята на Митко обаче се оказва проблем. След като обикалят всички детски градини и не намират подходящо дете, което да изиграе Миташки, пускат обява в радиото и телевизията, че се търси момченце. Веселин Прахов, като е името на малкия актьор, идва пред Националната библиотека – води го сляпата му баба заедно с братчето му. Но и този път не намират подходящото дете. Уморени и отчаяни, от екипа сядат на една пейка. На съседната сяда и Веско. Виждайки режисьора, малчуганът отива при него и съвсем сериозно задава въпроса: “Е, защо дойдох аз тука?”

Решават все пак да направят на хлапето пробни снимки. Резултатът от филма е ясен – той стана любим на няколко поколения зрители, малкият Веско Прахов също. След това той игра в още няколко филма, но не стана актьор. Сега живее в Испания и има малък IT бутик.

Васко да Гама от село Рупча

Екипът на сериала най-напред започва да търси деца във Варна и Бургас, все пак става дума за морето. След дълго търсене, което не дава резултат, решават да отидат в столичното музикално училище. Там учи по-малкият син на режисьора Калин. Днес Калин Петров е един от най-талантливите млади пианисти, свири в култовите групи “Сленг” и “Акага”. За проби в Киноцентъра обаче канят не него, а момчето, с което Калин седи на един чин – Илия. Кастингът продължава няколко седмици и изборът е направен в последния възможен момент. Буквално в 12 без пет на снимките в курорта “Русалка” се появява и Иван Ласкин като главния герой Васко да Гама. Илия Лингорски (който днес е известен финансист, беше и зам.-министър по времето на премиерството на Симеон Сакскобургготски), е избран за ролята на Женя, веселият приятел на Васко.

Днешната действителност е разочарование

Димитър Петров режисира в кариерата си 13 филма и написа един сценарий.
Други негови знакови творби са комедията “Нощните бдения на поп Вечерко” (1980 г. с участието на Константин Коцев, Георги Калоянчев и Цветана Манева), детският сериал “Фильо и Макензен” (1979), “Началото на деня” (1975), последният му филм е “Тони” (1991 г.).

Той се разочарова от случващото се и се оттегля. Още преди промените през 1989-а вижда грешките много точно. Критично настроен е към случващото се и го боли, че то се реализира изкривено. Днешната действителност обаче го срива тотално, разочарован е най-вече от липсата на човещина, овълчването и отчуждението на хората. Заради нежеланието му да води битки, той решава да се оттегли вкъщи. “Като Иван Рилски изгради своя дом като манастир и се оттегли в него” казва братовчед му Петър Междуречки. Той е чудак, чуждо тяло в една зверилница, наречена човешко общество. Странна птица в българското кино и общество. Иванка Гръбчева, другата майсторка на детското кино, е противоположен натюрел на него. Но й прави чест признанието: “Бащата на детското кино е Димитър Петров.”

Снимките са от филми и работни моменти от тях, на режисьора Димитър Петров. Всички те – любими на няколко поколения зрители: „Капитанът“, „Войната на таралежите“, „С деца на море“, „Куче в чекмедже“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Фильо и Макензен“, „Нощните бдения на поп Вечерко“. Както и няколко уникални кадъра на режисьора – баща на детското ни кино.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Typi, po-typi, nai-typi drugarsko-selski filmcheta na TNTM deici. Ne ni zanimavaite sus snimki ot selskite lenti, s geroi deca na drugarite. SOC kinoto si e edna goliama boza, I tova che sa bili gledani nyakoga ne e zashtoto sa hubavi, a zashtoto SOC vlastta ne e puskala drugo. Sprete da hvalite selyaniata I typite selyaci tvorili kino v BG, Tuk v taya shuro-badjanashka svinaria nyama kak da se suzdade neshto stoinostno.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.