При набирането на първите не успяваме, за вторите пишем закон. Търсим изход от безизходицата

Засега, според обещания и прогнози, продължава голямото и дълго увеличаване на военните заплати. Отговорни фактори от Министерството на отбраната вече заявиха очакванията си през 2019 г. да има за това перо още 100 милиона лева повече в бюджета за отбрана, а през следващите две пак толкова, но по 50 милиона за всяка. Т.е. увеличението ще започне да намалява, най-вероятно, пак, според някои прогнози, военната служба ще е стигнала върха на атрактивността си и привлекателността й няма да е проблем.

Като перспектива, това е добре. Изводът ще бъде обективен, ако някой си направи труда и проведе едно проучване, което да покаже до колко приказките за 100-те милиона за заплати са политически лозунг и доколко са усещане в семейните бюджети на военнослужещите. Този въпрос го оставяме на социолозите, макар че отдавна военното министерство не е обявявало резултати от собствени проучвания в армията по тази и други теми. Създава се впечатление, че армейската общественост няма мнение по актуални въпроси, не само от социален характер, разбира се, за разлика от други професионални слоеве. Или е на 100 процента съгласна с решенията на политическото ръководство, правителството и парламента?! Интересен ще бъде, например, отговорът на въпроса дали са доволни военнослужещите от заплащанията и условията на труд. Той би помогнал на политическото ръководство на министерството да аргументира по-въздействащо предложенията си за новия бюджет.

В тази ситуация да видим мястото на новата тема, която министърът на отбраната Красимир Каракачанов вече зададе за политическата есен. Законопроектът за доброволната военна служба е готов и от октомври започва общественото му обсъждане, съобщи той във Велико Търново, след като връчи пагони и дипломи на 113 млади лейтенанти. Сам си признава еволюцията в собствената си позиция, разбирайки, че ГЕРБ и БСП са против връщането на задължителната наборната служба, каквито законодателни текстове той и негови колеги бяха внесли в предишния състав на парламента. Разбира се, тогава Красимир Каракачанов беше опозиция, т.е. от позицията да спори и оспорва тезите на Министерството на отбраната. Днес е обратното. Сега спорят с него.

Нека да поразсъждаваме преди да е огласен въпросният законопроект. Най-вероятно подобен ход би трябвало да се отчете като загриженост за състоянието на отбраната и въоръжените ни сили. Вече и бебетата в количките разбраха, че военната професия е някъде на дъното в ранглистата у нас. Така че и те не са сигурен потенциал за попълване на некомплекта, когато им дойде времето. Въвеждането на доброволната служба ще бъде още един плюс от гледна точка на увеличаване на разнообразието от способи за попълване на войската. Сега имаме два.

Единият е професионалният. Преди десет години той наследи смесения, който 130 години си вършеше работата. Започна да създава проблеми на държавата с оглед на съкращаване числеността на армията и народното представителство отряза единия му клон – наборната служба. Днес отчитаме сериозни проблеми и в другата му част – професионалната.

Вторият способ е набирането и подготовката на резерва на въоръжените сили. Там ситуацията е катастрофална. „Комплектуването на въоръжените сили с резервисти продължава да се осъществява с много затруднения, като доброволният резерв остава попълнен едва на 17 процента“. Това е записано не къде да е, а в Годишния доклад на правителството за състоянието на националната сигурност през 2017 г. Изводът на Министерството на отбраната е, че „основните проблеми при набирането на доброволни резервисти остават поради липса на финансови средства за попълване на всички вакантни длъжности и малкия брой кандидати“.

С основание възниква въпросът „Кандидати за доброволни резервисти няма, а ще има ли за доброволна служба?“ И още един „В момента не се справяме с двата способа за попълване на личния състав, какво гарантира успеха при третия?“. И по-нататък: „Дали министърът на финансите ще даде целево от централния бюджет пари за осигуряване изпълнението на закона за доброволната военна служба или ще предпочете да реши веднъж завинаги проблема с действащия и резервния състав?“ Най-вероятно, тези въпроси ще са част и от очакваната обществена дискусия, каквато обеща министър Каракачанов. Ако, разбира се, тя не се сведе само до задължителното публикуване на сайта на министерството и на портала за обществени консултации, за да се спази законовият 14-дневен срок.

Мислим за преференция на доброволците след уволнение, например, за работа в отбраната или МВР, казва министър Каракачанов. А за тези военнослужещи от запаса, които след най-малко десет години служба в армията, се водят на военен отчет, какви грижи полага държавата? Още един въпрос, от чийто отговор зависи броят на кандидатите за резервисти. Дано мерките в интерес на доброволците не са за сметка на тези, които днес носят службата!