На 22 май 2019 да почерпят

„Парцелгейт” се развихри в Полша Премиерът си купил имот на шесторно по-ниска цена

След градушката в Горна Оряховица кметът свика кризисния щаб Градоначалникът е разпоредил незабавна проверка на щетите

Атанас Скатов се завърна от Хималаите

Министър Захариева: Германия счита България за важен партньор и за много силна проевропейска държава

Серенай Саръкая и Керем Бурсин се разделиха

КФН: Изплащането на 10 лева обезщетение на наследници на загиналите в катастрофа край Своге е противозаконно

Народът му отпуска края – харчи за курорт, техника и ремонти Увеличаваме разходите си по-бързо от останалите европейци

ЦСКА не се предава, титлата между Разград и „Армията“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 22 май 2019

Ники Лауда – Майсторът на резките завои

Рейчъл Уайз: Жените не сме само хубави тела Актрисата желае да се премести зад камерата

Не съм от хората, които се оплакват и не смятам, че прекаленото мрънкане и хленчене помага

Искам да има много повече жени в режисьорската професия, не просто повече главни роли за нас момичетата

Не искам да съм стереотипна злодейка, но несъмнено се чувствам привлечена към по-мрачните измерения на женската душа

Рейчъл Уайз е една от най-чаровните актриси в съвременното кино. Тя комбинира аристократично излъчване с органична сексуалност и широк емоционален диапазон. Рейчъл е британка с унгарски корени и се ражда в семейство на психоаналитичка и изобретател. Има сестра Мини, която също е с артистични амбиции от малка и днес се занимава с фотография и кураторство.

Първите стъпки на Уайз в шоубизнеса са още в тийнейджърска възраст – на 14 тя започва да се изявява като модел като в същото време учи сериозно. По-късно комбинира студентските си години в Кембридж със сценични изяви. Тя формира собствена театрална компания и печели награди на Единбургския фестивал. Театралната кариера на Рейчъл продължава да процъфтява, а през 90-те тя преминава в киното и прави силно впечатление с превъплъщението си в еротичната драма на Бернардо Бертолучи “Открадната красота”. Рейчъл става истинска световна звезда с “Мумията” и “Враг пред портата”. А през 2005-а печели “Оскар” за поддържаща роля във “Вечният градинар” на Фернандо Мерейреш.

Уайз има дете от бившия си приятел – прочутия режисьор Дарън Аронофски. През 2011-а тя сключва брак с колегата си и настоящ агент 007 – Даниел Крейг.

В последните години Уайз прави опити да разгърне кариерата си и да надскочи рамките на стереотипната си репутация на сладка кино звезда.

– Рейчъл, как гледате на драматичните събития в Холивуд от последните няколко месеца?
– Наистина се чувствам ангажирана с каузите за равноправие на жените в нашата индустрия. Кампаниите, които се родиха в навечерието на скандалите и разкритията за Харви Уайнстийн и други важни фигури в шоубизнеса, са от изключително значение. Но аз не съм от хората, които искат да чакат промяната. Време е да вземем нещата в собствените си ръце. Трябва да стане ясно на всички, че ние жените не сме само красиви тела. Важно е да водим с личен пример и да демонстрираме своята независимост. Крайно време е за малко равновесие и равенство в този “момчешки клуб” Холивуд.

– Вие се обявихте против стереотипа за “силните женски роли”. Защо?
– Защото това определение се използва само за жените. Никога не чувате някой да говори за “силни мъжки роли”, нали? Никой не пита актьорите дали искат да играя силни и решителни мъже. Освен, ако не играят герои с големи бицепси, разбира се. Но това е в кръга на шегата. Разговорът трябва да е много по-прост, смятам аз.

– Какви промени искате да видите в света на киното?
– Искам да има много повече жени в режисьорската професия, не просто повече главни роли за нас момичетата. Важно е, разбира се, да разказваме истории, посветени на жени, в които те са основни действащи лица. Прекалено много филми има, в които дамите са просто украшение за централните мъжки персонажи. Не съм от хората, които се оплакват и не смятам, че прекаленото мрънкане и хленчене помага. На мнение съм, че жените просто трябва да дават пример и да вършат работата си.

– Преди време изявихте желание да се преместите зад камерата. Как върви личната Ви професионална еволюция?
– Още преди три години, когато представяхме в Кан великолепния филм на Йоргос Лантимос “Омарът”, аз бях наясно, че трябва да изляза решително от ограниченията на актьорската игра и да разгърна своята дейност. Най-ценният ми продуцентски проект е екранизацията по романа на Наоми Алдерман “Неподчинение”. Купих и правата за екранизацията на Сюзън Мино “Тридесет момичета”. Сега търся роли за мен в тези проекти, защото все пак съм и актриса. Но не искам да бъда само и просто актриса. Мъжете също развиват проекти, в които има роли за тях, не бих казала, че това е някакво уникално женско състояние. Но определено съм на вълна да продуцирам филми и сама да си намирам роли в тях.

– Какви женски образи желаете да гледате и играете?
– Интересни жени с дух. Жени, които си падат малко опасни и не се страхуват да рискуват репутацията си пред обшеството в търсене на истината и в опит да защитят това, в което вярват. Търся трудни и сложни характери. Не искам да съм стереотипна злодейка, но несъмнено се чувствам привлечена към по-мрачните измерения на женската душа. Това са интригуващи пространства, които с удоволствие бих изследвала. И възнамерявам да го сторя.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.