Реквием за стратегическата сигурност в Европа

Последици от денонсирането на Договора за ракетите с малък и среден обсег

Основният потърпевш и заложник е Старият континент

Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп мимоходом на път за хеликоптера се спря и ядосано се закани на Русия, че ще излезе от Договора за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег (ДРМСО). Също така обвини Китай, че разполага с такива ракети и даде ултиматум на двете държави да дойдат при него във Вашингтон и да подпишат нов договор под неговите условия. Първоначалните реакции бяха, че това е поредната емоционална и непремислена “изцепка”. Още в следващите няколко дни по време на посещението на съветника по националната сигурност Джон Болтън в Москва, обаче стана ясно, че това не са изпуснати думи, нещата са сериозни и даже в известна степен и предрешени. На срещите си в руската столица пред президента Путин Болтън повтори намерението на САЩ да денонсират ДРМСО. Това послание беше предадено от възможно най-подходящия човек в Белия дом, “ястребът” Болтън, който работейки още в екипа на Джордж Буш през 2001 г., инициира и подготви излизането на САЩ от Договора за ограничаване на средствата за противоракетна отбрана, известен още като ПРО. Останалият свят в лицето на Китай и Европа, осъзнавайки какво се случва, “замръзна” и има защо.

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty) е подписан още през 1987 г. между Съединените щати и Съветския съюз.

Той урежда премахването на ядрените и конвенционалните (неядрени) наземни балистични ракети със среден и малък обсег (имащи радиус на действие от 500 до 5500 км) Вследствие на което от Европа до 1991 г. са изведени и унищожени общо 2692 ракети - 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. По този договор се ликвидират ракетите със среден обсег: СССР - РСД-10 “Пионер”, Р-12, Р-14 (по класификацията на НАТО “SS-20”, “SS-4” и “SS-5” ) и крилатите ракети РК-55 (по класификацията на НАТО “SSC-X-4 “Slingshot”). И съответно за САЩ: “Пършинг-2” и BGM-109G (крилата ракета “Tomahawk” със земно базиране). Ракетите с малък обсег за СССР са ОТР-22 “Темп-С” и ОТР-23 “Ока” (”SS-12” и “SS-23”), а за САЩ – “Пършинг - 1 А”. Целият този ракетен арсенал е бил разположен в европейските държави Великобритания, Белгия, Холандия, Италия, ФРГ и съответно ГДР и Чехословакия.

Важността на Договора трябва да се разглежда в контекста на архитектурата на европейската и международната сигурност като цяло. Същата се базира на няколко основни постулата или стълба. Един от тях е ядреният паритет. Неговата философия е свързана с това да имате еднакъв брой ядрени оръжия и също така равни като количество и бойни възможности средства за доставка - ракети и самолети. Така на всяко едно ядрено средство и носител отговаря също такова средство от противниковата страна. По този начин вече имате ядрен паритет, което означава, че никой няма преимущество и така се сдържа всяка една страна от агресия.

Вторият основополагащ стълб е взаимно гарантираното унищожение. Той се основава на идеята, че основните държави не трябва да увеличават безразборно противоракетните системи, като по този начин никой няма да придобие измамната увереност, че ако нанесе първи ракетно-ядрен удар, той ще успее да унищожи силите и средствата на противника без да получи възмездие. Все пак не е възможно да знаете всички козове на противниковата страна и това, което му е приготвила за Последния ден.

И третият стълб е възпиращият праг - когато силите и средствата средства се държат еднакво отдалечени с достатъчното време за реакция и дори консултации, така че да няма възможност за мълниеносен унищожителен удар. По този начин загубите сред атакуващата страна ще бъдат по-големи от евентуалните ползи и войната става безсмислена. Тази структура на сигурността е обвързана със съответните договори. Например, ядреният паритет се постига чрез поредица от Договорите за стратегическите настъпателни въоръжения, известни като SALT-1-2, START-1-2-3 (СНВ-1-2-3 за РФ). Следствие на тях ядренните арсенали бяха намалени драстично от близо 30 000 единици преди до сегашните нива: САЩ разполагат с 1538 ядрени заряда, Русия с 1648 бр. (по данни на Държавния департамент на САЩ).

Вторият стълб на сигурността беше закрепен с Договора за ограничаване на системите за противоракетната отбрана (ПРО). Този договор е подписан още през 1975 г. Още тогава е било осъзнато колко е важно всяка една от страните да остане по някакъв начин незащитена, което от своя страна сдържа и от военни авантюри.

Третият стълб беше гарантиран с Договора за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег (ДРМСО), както и от Договора за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Те бяха предназначени да запазят възпиращия праг висок. Чрез тях се гарантираше, че никой няма да увеличава безконтролно своите обикновени сили и въоръжение, но също така и ядрени ракетни установки, в Европа и така се сдържаха всякакви “Блиц крийг”, изпреварващи и “обезглавяващи” ракетни удари без възможност за ответна реакция, мълниеносни глобални удари и др., доказали своето малоумие идеи.

Договорът за ракетите в Европа ДРМСО не засяга крилатите ракети на въздушни и морски платформи, но доколкото фрегатите УРО, подводниците и самолетите, снабдени с такива ракети, могат да бъдат лесно засечени и проследени кога заемат районите за бойно използване, елементът на внезапност и скритост е сведен до приемлив минимум. Също така ДРМСО не обхваща други държави освен САЩ и СССР/РФ. На тогавашния етап освен тези държави такива ракети са имали Великобритания ТОР-1 (която всъщност е американска) и Франция с техните S-2 и S-3. Поетапно и двете държави прехвърлиха ядрените си арсенали на подводни лодки. ФРГ по силата на Капитулационния договор и ред последващи ограничения няма възможност да разработва самостоятелно пълноценно ракетно оръжие, а и след подписването на ДРМСО техните «съвместно споделяни» със САЩ ракети «Пършинг» бяха изведени и унищожени без никакво забавяне.

Какви са претенциите към ДРМСО от страна на САЩ: Съветникът Болтън отново отправи обвинение към руската страна, че разработва една крилата ракета 9М729, която според американските специалисти представлява наземен вариант на 3М14, крилатата ракета с морско базиране “Калибр – НК”, показала отлични бойни характеристики в Сирия. Другият аргумент е, че към настоящия момент вече доста други държави притежават такива ракети. Това наистина е така, сега такива ракети има и КНДР с техните Нодонг, Иран - Шахаб, Израел с - Йерихон, Индия- Агни, Пакистан - Гаури, Китай- Дунфен.

В същото време е много странно как точно ще бъдат принудени тези държави да бъдат страна по договор, който едностранно се денонсира, вместо на базата на исторически доказания смисъл от договора той да бъде разширен. Освен това за изброените държави пълен отказ от подобен вид ракети, както го представи американският президент, на практика представлява пълно разоръжаване, защото те други ракети на практика нямат, дори за Китай това е загуба на 1/2 от ракетния арсенал.

Противно на създаваното от руските медии впечатление, че Русия е едва ли не жертва на денонсирането руската страна също има сериозни фактори, които отдавна искат този договор да бъде премахнат. Официалните претенции са сведени до три пункта. Според РФ в пусковите установки ПУ на наземния елемент на ПРО на САЩ “Aegis Ashore” в Румъния в района на Девисеу и в Полша в село Редзиково могат да бъдат поставяни универсалните стартови контейнери Mk 41 VLS, които са модули както за зенитните RIM-161C (SM-3 Block IB), но и за крилатите ракети AGM-158C LRASM и “Tomahawk”. Като се има предвид, че договорът ПРО вече е невалиден, не могат да се правят инспекции и никой не знае какво оръжие е разположено там. Вторите претенции са, че САЩ под прикритието на ракетите-мишени Hera, MRT Aries разработват балистични ракети със среден и малък обсег. Третата точка обхваща широката гама от американски бойни безпилотни средства, които могат да носят ракетно-бомбено въоръжение, покриват целия радиус от 500-5000 км. В действителност руските военни специалисти отдавна заявяват, че ДРМСО ги спира за пълномащабно преодоляване на американската ПРО в контекста на постигнатото технологично изпреварване с новите хиперзвукови ракети, с които те разполагат.

Какви са последиците от денонсирането: пълномащабна надпревара във въоръжаването не само във водата, земята, но и в Космоса. ДРМСО беше основата и е пряко свързан с Договорите за стратегическите настъпателни въоръжения и без неговата сдържаща сила е нелогично да се съкращават стратегическите ракети. Това са последните договори, които са валидни от стратегическата архитектура за сигурност, защото останалите – за ПРО бяха денонсирани от САЩ през 2001 г., а ДОВСЕ от РФ през 2007 г.

Кой е основният потърпевш и заложник: Европа, ако остане разединена, защото без единна ракетна програма и обединените усилия на всички европейски държави, оставени сами на себе си европейските страни нямат никаква възможност да изградят и достигнат паритет. Дори в момента ЕС все още няма собствена спътникова навигационна система. А услугата САЩ “да ни пази” в проекцията на Доналд Тръмп вече се предлага единствено платена и при това със сигурност доста по-скъпо.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи