За разлика от повечето хора в телевизията репортерът на bTV Боби Лазаров не е мечтал за звездна слава. Дори не е искал да работи в телевизия. „В VІІІ клас бях нещо като DJ на първите дискотеки в училищния ни физкултурен салон. Радвам се, че съучениците ми още си спомнят тези наивни, но много емоционални моменти. Най-прекрасното беше, че учителите абсолютно ни подкрепяха и дори ни отстъпваха озвучителната техника на училището. После се появи възможност да започна работа в радио. От 1993 до 2002 г. бях посветен изцяло на него. Плащат ти да пускаш любимата си музика, да разговаряш с хората и да ги забавляваш - какво повече може да иска едно момче на 18?

През 2002 г. завърших курсовете в Центъра за радио и тв обучение „Про Медиа” - всички журналисти в bTV минаваха оттам, преди да влязат в нюзрума. За първи път имах възможността да покажа какво мога в професионален план не само със звук, но и с видео. Влезе ми в употреба наученото от НАТФИЗ - как да използвам визия, за да разказвам истории. С това ме съблазни телевизията. И съм й верен, даже крайно моногамен, вече 14 години.“

Боби се занимава с най-различни истории, една от последните му е „Iron Man в София“. Армия от роботи се борят с Железния човек пред НДК. Историята е за български художник, който рисува комиксите за известния супергерой. С ентусиазъм среща зрителите и с българина, който прави космически открития в НАСА. „Тези теми ме вълнуват повече, отколкото еквилибристиките на политиците или криминалната хроника. Хората, които ги наричат „леки теми”, си придават излишна сериозност“, казва той.

Зрителите още не могат да забравят поредицата му за извънземните, макар оттогава да са минали близо 10 години. „Тогава още нямаше предавания като „Извънземни от древността” и други нашенски, които се нароиха след успеха на „Факти и мистерии” в „bTV Документите”. От малък колекционирам информации за загадъчни явления. Тогава станаха известни случките с „полтъргайста Кики”, военните започнаха разкопки в Царичина, за да търсят гробница на извънземни... До 1990 г. в България теми като извънземен разум и исторически загадки бяха почти табу. Само списание „Космос” и случайно появилите се книги в малки тиражи като „Били ли са ТЕ на Земята?” пробиваха тук-там цензурата и мълчанието. Исках да събера фактите за загадъчни случаи, оригиналните свидетелства, снимки, видеоклипове. Не фантасмагоричните разкази на псевдоочевидци или „една жена каза”. Само фактите, зрителите сами да решат дали ги приемат, или не. Гордея се, че в девет епизода представихме нова информация за Царичина, бивш военен за първи път призна, че пилоти от нашите ВВС са наблюдавали странни летящи обекти. Един от най-големите изследователи на конспиративната теория, че американците не са кацали на Луната, сподели за първи път пред европейска телевизия - bTV, резултатите от разследването си.“

Ако го попитате дали вярва в извънземни, ще възкликне: „Разбира се! Би било странно да сме единствените в цялата Вселена. Чиста загуба на пространство, както твърди Карл Сейгън. Въпросът е дали сме готови за това най-важно събитие в историята на човечеството. Та ние едва се понасяме един друг.“

Иначе обича да се смее с колегите, като си спомнят за истории като тази за българския изобретател, който патентова двигател, работещ със спирт и сено. „Още преди Перник да стане тема за вицове, снимахме как квартал в центъра на града се казва Монте Карло, а един перничанин е издигнал Айфелова кула върху гаража си в мащаб 1:60 с парижката.“ За най-голям бисер сред уникалните истории смята онази на Иван Георгиев. „Той интервюира Илия Александров от село Антон, който пусна култовата фраза: "Кой пие вода бе, братче? Аз пия само алкохол, пия бира и изобщо д-р Радева ми е забранила да пия вода!" Класиката прозвуча за първи път в „Тази сутрин” по bTV, но после беше заимствана от други медии и започна свой живот сред аудиторията.“

Боби е странен българин - не обича да пие алкохол. Не търси умишлено адреналина, което не значи, че е страхливец. „Когато работиш, може би не осъзнаваш изцяло всички рискове. След края на снимките си даваш сметка какво е могло да се случи. Докато работихме по втория сезон на „Сървайвър” в Доминикана всеки ден изминавахме по 60 км с моторници през често бурния океан. Няма да коментирам детайлите за отровните змии и инсекти. Тогава ми изглеждаше като стряскаща екзотика, днес не бих го направил. Мои колеги като Деси Ризова, Иван Георгиев, Петър Нанев, Марина Евгениева, Поли Ботева и други заедно с нашите оператори са били в най-горещите точки у нас и по света. Затова често казвам, че работата ни е като на лекарите и полицаите: телефонът звънва и трябва да тръгнеш. Без да знаеш кога и как ще се върнеш.“

Сред плановете му за бъдещето влиза и една мечта. „Някой ден, когато събера достатъчно пари и Илон Мъск си удържи на обещанието за космическия туризъм, бих направил една разходка до Луната. Нийл Армстронг твърдеше, че е захвърлил там камерата си. Бих я потърсил сред лунния прахоляк.“

Рождения си ден напоследък не празнува. „Кое да ме радва, че започвам да побелявам ли?“, но всъщност Боби Лазаров е роден на интересна дата - 9 септември. „Преди 30 години имаше чествания на „победата на социалистическата революция”. Приятелите ми даже се шегуваха: „Борка, в твоя чест ни карат да манифестираме.” От детството в родния Пловдив има хубави спомени. „Играехме до късно по улиците и се катерихме по скалите на Стария град. Когато излизахме на разходка с родителите, виждахме познати физиономии на хора кореняци от именити и стари пловдивски фамилии. Нашите ми казваха: „Виж, това е Начо Културата, това е Георги Божилов-Слона, Весо Николов джазмена, в този Млечен бар идваше Златю Бояджиев...” Минавахме по улиците, където бяха снимани „Капитан Петко Войвода”, „Задача с много неизвестни”, „Тютюн”. Тази атмосфера безвъзвратно изчезна, връщам се в Пловдив само по работа. Дано да защитава достойно титлата си „европейска столица на културата”.“

Най-близките хора на репортера са колегите. „С тях сме заедно по 10-14 часа на ден. Много повече, отколкото със семействата си, защото такава ни е работата. Винаги има какво ново да научиш от тях, да споделиш, да се посъветваш. Без усмивките на Стаси Цалова и Емо Чолаков денят не тръгва на добре. Въпреки че винаги спорим - за тях „хубаво време” е слънчевото, а за мен някое друго облаче и дъжд действат по-романтично.“

И последен въпрос: Защо си обича работата в bTV? „Ако човек не обича работата си, и тя не го обича. Интересно ми е всеки ден да откривам нещо ново, да се запознавам с впечатляващи хора и да разказвам за тях.“

Визитка

Борислав Лазаров е роден на историческата дата 9 септември в семейството на журналист и музикантка. Учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинознание”. Още 17-годишен започва да се занимава с журналистика, като близо 10 години е радиоводещ и музикален мениджър в радио „Витоша“ и радио „Експрес“. През 2002 г. решава да замени радиото с телевизията и става част от екипа на bTV, като през годините работи като репортер, сценарист и водещ. Освен репортер с изявен афинитет към положителните новини и интересни истории, Боби Лазаров е запален киноман, меломан и страстен почитател на „Междузвездни войни”.