Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Ресторантьорът легенда Никола Антикаджиев за приятеля си Стефан Данаилов: Половин век сме неразделни с Ламбо Имам „грях” за случката на Стефан с Ирен Кривошиева

Това е култовата снимка на Антиката с Бате Серго в „На всеки километър“. Тя е направена по време на снимките в Белоградчик на 1 май 1969 г. Режисьорът Неделчо Чернев намира малка роля за любимеца на цялата продукция. Емоциите на Кольо са огромни. А освен това е и привилигирован – спи в една стая с Ламбо и Гришата Вачков
Никола Антикаджиев
Никола Антикаджиев

– Господин Антикаджиев, утре (днес, бел. авт.) е поредния ви рожден ден – 88-и. През целия ви живот Стефан Данаилов е бил един от най-близките приятели. Откога не сте се виждали с Ламбо, знаете ли, че ще излиза книга за живота му?
– Видяхме се със Стефан само преди седмица – отидох да пия кафе у тях за половин час, а останах три часа. С него винаги има какво да си кажем. Разказа ми подробно за книгата, а аз го гледам и му викам: “Знаеш ли през 2018-а колко години ще стане от нашето искрено приятелство?” Той се усмихна по неговия си чаровен начин и веднага ме емна с чувството си за хумор: “Знам бе, Кольо – 50 години ще направим през май. Половин век сме като гаджета с тебе – на толкова много места сме били заедно, имаме толкова много преживявания”. – Ако съм жив ще ги празнуваме тези 50 години – му викам аз. А той продължава: “Ти ще бъдеш жив преди мен. Но да знаеш, че в книгата си съм написал: Кольо Антиката е най-старият ми приятел.”

– Как стана запознанството ви със Стефан?
– Когато се запознахме със Стефан, бях управител на ресторант “Славия” в квартал Лагера. Доведе го Шарлето (режисьорът Любомир Шарланджиев, съпруг на другата му най-близка приятелка Невена Коканова) на 11 май 1968 г. И ми вика за него: “Да знаеш, той ще стане голям артист.” А Стефан беше един висок, красив младеж, нямаше още 26 години… Това беше малко преди да започнат снимките на сериала “На всеки километър”. Знаех за този филм от режисьора Неделчо Чернев, който все ме кодошеше: “Ще ти намерим и на теб една малка роля”. И това наистина се случи – за съвсем малко бях третото дърво вляво – един немски офицер (смее се). Предстояха 10-ина дни снимки в Киноцентъра и заминавахме за Германия.

Стефан Данаилов на откриването на Клуб ресторант „Антик” в Народния театър със собственика на култовото заведение Сашо Тодоров – 27 септември 2004.
Стефан Данаилов на откриването на Клуб ресторант „Антик” в Народния театър със собственика на култовото заведение Сашо Тодоров – 27 септември 2004.

– След показването на първите серии на филма Стефан се събужда звезда. Цяла България говори за него, а е само на 26-27 години. Как прие той тази нова ситуация за него?
– Беше абсолютна звезда, когато даваха сериите по телевизията, по улиците беше тъмно и пусто, цяла България гледаше “Километрите”. Стефан не игра само в първата серия “Шлеповете”, в която блестяха Гец и Черкела. Тогава той живееше на улица “Тарас Шевченко” 15 до хотел Плиска със съпругата си Мария. Обаждаше ми се по телефона да дойда при него и да пийнем. Където и да отидехме след това, за всички хора той беше майор Деянов и Бате Серго. През 1970 г. започнаха вторите снимки в Печ, Унгария. След месец той имаше рожден ден – тогава навърши 28 години. Направи цял банкет – една голяма софра, а на другата вечер гледахме какво сме снимали.

– Кое най-силно се е запечатало в съзнанието ви от онези години?
– 40-ият ми рожден ден на 18 ноември 1969 г. – той беше направо исторически. Нищо че казват, че не се празнува, направих голям купон. В апартамента ми от 56 квадрата, в който живеех тогава със семейството си, поканих все приятели – Калоянчев, Парцалев, Нейчо Попов, Стефан Данаилов, Гришата Вачков, Кольо Анастасов, Гунди, Жечев, Пенев, Гаганелов, Шаламанов, националния вратар Симеонов и още…. – всички един върху друг. От Евксиноград бях уредил една каса с 20 бутилки ракия, от гастронома в ЦУМ каса уиски “Грексън” – по 4 лв. бутилката, и две каси сингапурска бира “Тайгър” в кутии. И всичко беше изпито до 5 часа сутринта. Невена Коканова държа реч, после Нейчо говори, а Стоянка Мутафова през смях викаше на футболистите – “А тия там, неграмотните, няма ли да кажат нещо…” (смее се, б.а.). В този апартамент, който ми се виждаше като дворец, живях до 1975 г. Оттогава досега съм тук, където разговаряме.

– Познавате Ламбо от почти 50 години, намирате ли някаква промяна в него сега и каква е тя?
– Откакто го познавам, Стефан не е променил готовността си да помага винаги, когато може. На всекиго. Той е един забележителен с отзивчивостта си човек. Но, както се знае, доброто лесно се забравя. Грозни думи трябваше да чуе за себе си и той, но много скоро стана ясно, че винаги ще бъде на върха. Кой каквото ще да казва и каквито измислици да раздува, той е горе. Стефан го държи изключителният му талант. Още първите чуждестранни продукции, които започнаха да се снимат в България, го поискаха. Точно него, “червения комунист”. И то не за някакво незабележимо епизодче, а за сериозни роли. Нека припомня само в италианските сериали колко големи роли изигра. Стефан обаче има и друг талант – той забравя обидите.

– Ламбо е бил много близък приятел с Вили Цанков – първият съпруг на неговата голяма любов Мария, двамата имат прекрасни отношения. Как стана това, без никаква ревност?
– На всички тържества, които Ламбо правеше в дома си, Вили присъстваше на тях. Те бяха в изключително топли и приятелски отношения с него. Наистина нямаше никаква ревност между тях. Росен приемаше Ламбо много добре, като баща и цял живот му вика “бос”. Много се радвам на отношенията им, които са напълно искрени. Както и на това, че успях да помогна дори и малко, когато Росен беше болен.

– Как сте помогнали?
– И сега помня датата – беше 23 декември 1991 година. Тогава бях в Париж и трябваше вечерта да се върна със самолета. Стефан търсеше човек, който пътува за Германия, за да вземе едно животоспасяващо лекарство за Росен – тогава той беше много болен. Знаеше, че внучката ми ще пътува на другия ден за Берлин, и ме чакаше на летището, за да ми даде рецептата и парите за лекарството. Тя се върна преди Нова година и това лекарството спаси живота му. Положението му беше много тежко.

– Що за човек беше Мария?
– Тя беше изключителен човек – притежаваше всички качества на един добър човек. Викаше ми Колчо. Все искаше да си говорим. Пушеше много – по три кутии на ден. Тя го бранеше от всичко и от всички. Никога не му е правила сцени. Като орлица беше за него. Тя например нямаше никакво отношение към парите, никога не го е питала колко получава, беше отдадена на него. Подкрепяше го, макар той да е грешал.

– А грешките му не са били малко. Особено т.нар. “сладки грешки”, имам предвид красивите жени около него, сина му Владимир от Ирен Кривошиева…
– Кой не прави грешки! Знаете, че на повечето мъже ангелът им е слаб. Но Стефан винаги е обичал Мария, тя за него беше Жената с главна буква.

– Съавторът на книгата журналистът Георги Тошев спомена, че полската кинозвезда Барбара Брилска е искала да се развежда заради Ламбо. Какво знаете вие?
– Барбара беше много красива жена, голяма актриса, но Стефан никога не е имал дори намерение да се развежда с Мария, за да се ожени за полякинята. Това е било мимолетно увлечение. А в белята с Ирен и аз имам участие. Тогава непрекъснато ходехме из страната на срещи със зрители покрай филма “Борис I”. Ламбо изигра ролята на княза, а филмът пожъна небивал успех. Бяхме в Сливен вечерта, а на другия ден сутринта той трябваше да бъде в Малко Търново, където се снимаше филма “Поема”, в който той и Ирен Кривошиева играеха главните роли. Вечерта си бяхме пийнали и на другата сутрин рано го закарах до там с една волга, която ми дадоха, за да стигнем навреме. И същата вечер белята е станала. Тя забременяла и не казала на Стефан, че ще роди детето, той разбра чак после. Това е истината.

– Как преживяха Ламбо и Мария историята с влизането на сина му и на Ирен в един риалити формат?
– Мария знаеше още преди те да се появят в Биг Брадър. Най-гадното беше друго, майката на продуцента на това предаване Нико Тупарев беше много добра приятелка на Мери. И й беше казала, че двамата ще влизат в тази къща. Но тя не направи нищо, за да спре сина си – било просто бизнес. И Мери спря да общува с нея. Но това беше много тежък период за тях. Стефан не излизаше никъде, дори не поиска да чества 70-годишния си юбилей. Беше страхотен удар, който той все пак успя да преживее. А знаете ли, че в деня, когато ще стане на 75 – 9 декември, Владко ще вдига сватба в САЩ – ще се жени с приятелката си, американката Виктория. Стефан ми разказа, как наскоро той му се обадил да го покани – събитието нарочно е планирано за 9 декември, сигурно от добро сърце го е направило момчето. Но баща му няма да отиде – първо е много далече, и второ, Стефан още има фобия от летенето. Владко дори му споделил, че ще учи медицина, за да го излекува.

– За още една голяма любов на Ламбо се говори – с Аня Пенчева, друга ваша голяма приятелка. Вярно ли е?
– Двамата бяха много близки приятели. Но нали не мислите, че ще почна да разказвам жълтини? Аня е изключителна жена, ранима, но и силна. И много добър човек. Тя има златно сърце.

– А Стефан имал ли е пръст в назначението й в Народния театър?
– Не, той дори не знаеше, научи дни след това. Тя дойде в театъра и търсеше директора Дико Фучеджиев. Нямаше го, а носеше едно писмо, което беше за него. Вътре пишеше, че Аня става член на трупата на Народния. Знаете, в онези години по време на честванията на празника 24 май, Тодор Живков се срещаше с актьори и често ги питаше какво ще поискат от него. Предполагам, че така е станало назначението, а може и Милко Балев да е помогнал по троянска линия – Аня е от Троян. Но това го казвам с най-добро чувство, Аня е прекрасна актриса и го е доказала през годините.

-Спомняте ли си колко обиди се лееха към него в първите години след 10 ноември 1989-а?
-Стефан – може би най-обичаният български актьор, понесе несправедливи обиди. И ги изрекоха хора, на които той е помагал от сърце. Грозни думи преживя той, но успя да остане “на върха”. Защото там го държи изключителния му талант. Той има и друг талант – да забравя обидите. Спомням си, че 60-годишният ми юбилей съвпадаше с деня, когато бе насрочен първия митинг на опозицията – 18 ноември 1989 година. Смутно време, в което всеки се стараеше да докаже какъв демократ и бил преди 10 ноември. Да си създаде нова биография. Да се обгради или попадне в обкръжението на хора, пред които промените бяха открили уж перспективни пътища. Сипеха се обиди по хора, които познавах твърде добре… Поканих петнайсетина актьори – не беше възможно да събера всичките си приятели от това съсловие, в което се движа от десетилетия. Стефан беше на първо място. Той щеше да понесе ужасно много несправедливи обиди. Обидните думи изрекоха хора, на много от които той беше помагал по всякакъв начин – с пари, с безплатни услуги, карти за почивка, звания и какво ли не. На юбилея ми първо говори той, после Гец (Георги Георгиев), Венчето… Гец ме развълнува много като ме нарече Странджата на народния театър, който става на 60 години…

– Стефан е много обичан и е чудовищен пример за всенародна любов.
– Много вярно. Всички знаят, че неговите студенти го обожават, а той се грижи за тях по всякакъв начин – дори да не останат гладни и жадни. Раздава се за тях. Извел е 7 курса студенти, а преди две години направи нещо, което никой досега не е сторил. Събра своите деца, от цял свят дойдоха 121 негови студенти с 22 деца. Направиха обща снимка пред Народния театър и ръкопляскаха на своя Мастер. Винаги е помагал безрезервно на всички. Разбрах, че точно студентите готвят голямата изненада за рождения му ден, който ще бъде честван в Народния. След промените много от най-близките му приятели се обърнаха с хули срещу него. А той – Цапето – така му казваше Гришата Вачков не знам защо и аз също понякога му викам по този начин, не каза лоша дума за никого. И най-важното – не промени политическите си възгледи, остана си същият. Той обича да казва, че е приятел за дълъг път – и в живота, и в партията. Ей такъв е Ламбо – златен човек. Да си жив и здрав, друже мой, още дълги години.

Нашият гост
Няма по-известен ресторантьор в София от Никола Антикаджиев-Антиката (р. 1929 г.) – днес рожденик. През 60-те години тълпи от хора обсаждат Кулинарния магазин в центъра на София, Клубът на актьора на бул. „Руски“, клубовете на Сатиричния и Народния театър, на „Булгартабак“, ресторант „Антик“ – всички под негово управление. Тези култови заведения стават място за среща на столичната артистична бохема, на политическия, културния и спортния елит на България. Днес той разказва за най-близкия си приятел Стефан Данаилов, с когото са заедно от половин век.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете