Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Референдуми по непредпазливост

Избирането на представители в едномандатни избирателни райони в два тура не е нещо, което е ново, още по-малко непознато за българските гласоподаватели. Така ще изберем своя пети президент след дни, така сме избирали всички кметове на общини и населени места в шестте поредни местни избори от 1991 година. И тъй като сме просветлени по детайлите, е хубаво да погледнем освен гората и дърветата в нея.

Франция започва да практикува мажоритарна система в два тура, когато става президентска република. При президентски избори до втори тур се допускат двамата кандидати, получили най-много гласове на първи тур, а при парламентарни – всички кандидати, преминали бариерата от 12,5% от действителните гласове. „Първите двама на втори тур” дава очакваната легитимност, но има уловка. Ликвидира шансовете на всички, освен на кандидатите на двете големи партии. По-важно е да се проумее защо на парламентарни избори във Франция до втори тур се допускат всички кандидати, получили повече от 12,5% от гласовете. За да бъдат принудително групирани левите и десните партии в два блока и да се създадат условия за съществуването на устойчиви парламентарни мнозинства и да се избегнат честите правителствени кризи. За десетилетието след Втората световна война средната продължителност на „живота” на френските правителствата е по-малка от една година. Промяната на избирателната система заставя партиите да се договарят, за да оставят по един кандидат от левия и десен блок и по този начин да не погребват шансовете за избиране на „свой” кандидат преди гласуването на втори тур. Трудно е да се обясни защо при толкова франкофони, академични светила, общественици и анализатори от разнообразен порядък никой не проронва и дума за френската принудителна двублоковост.

Какви са аргументите “за” такова гласуване?

Основният аргумент в полза на мажоритарен избор е възможността да се установи пряка връзка между гражданите от един район и техния представител в законодателния орган. Средният по размер едномандатен район би бил съпоставим с големината на община като Петрич. Повечето граждани на Петрич знаят името на своя кмет и в общия случай могат да направят оценка на неговата работа. По подобен начин се очаква ще бъдат в състояние да направят оценка на работата на „своя” народен представител.

Съществуващите партии ще загубят част от доминиращото си положение в политическото представителство за сметка на регионалното или местното начало. На теория гражданите от един район ще бъдат в състояние да упражнят натиск върху партийните елити, като упражняват контрол върху своя представител. Като цяло партийната система ще се консолидира, тъй като бариерите, с които ще трябва да се справят кандидатите на първи или втори тур, ще бъдат числа, по-големи от половината от действителните подадени в един район гласове. Средните и малки по влияние партии по правило няма да бъдат представени в Народното събрание.

Нараства вероятността да се избират непартийни или независими от партиите народни представители. Може да се очаква, че в някои от районите ще се появят кандидати, които са локално достатъчно популярни, за да успеят да надделеят над кандидатите, номинирани от партиите. И сега има избрани кметове на общини, които успяват да се преборят с кандидатите, номинирани от основните национални партии.

Какви са аргументите “против”?

Две са техническите предизвикателства пред въвеждането на подобна избирателна система. Първото е очертаването на границите на районите по възможно най-безпристрастния начин. Преместването на едно населено място от един в друг район може да се окаже решаващо за резултата и ще бъде източник на спорове и протести. Второто е съдържанието на избирателните списъци и надеждната работа на комисиите. Вероятно е разликите, с които се определят победителите, да бъдат малки (малък на брой действителни гласове), което ще ожесточи състезанието. Ефективността на „гласонабирателните” схеми ще бъде решаваща за резултата в много от районите. Всички „местни фактори”, от лихварите в махалите до значимите за района работодатели, ще бъдат в състояние да влияят в полза на определен резултат.

Какъв ще е ефектът, ако се въведе такова гласуване?

Подобно гласуване ще даде решаващо предимство на големите партии със силни местни структури. Те ще получат допълнителен брой народни представители или „мажоритарен бонус”. В днешната партийна структура това са партиите ГЕРБ и ДПС. И тъй като доминацията на ДПС е териториално ограничена, големият „печеливш” ще е партията ГЕРБ. С подкрепата на 33-35% от подалите действителен глас ГЕРБ ще формира парламентарна група от повече от 150 народни представители. Кандидатите на БСП ще са в състояние да постигнат мнозинство на втори тур в няколко района, например Гоце Делчев, Самоков или Троян, в които са избрани кметове, подкрепени от левицата. Кандидати на други партии биха могли да бъдат избрани по силата на изключение от общото правило. Илюстрация – гласуването на втори тур в Грузия в последната неделя.

За нямащите нагласи да обясняват случващото се в общия ни свят „със световната конспирация” остава може би утешението, предложено от Ст. Хокинг – Враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание.

Празното квадратче” – ключ към раздора?

На всеки от референдумните въпроси избирател може да отговори с „да”, с „не” или да остави квадратчетата празни. Последното не може да има друг смисъл освен отказ от изразяване на мнение, което няма как да значи друго освен неучастие в референдум по този въпрос. Не на това мнение се оказва ЦИК. В приетите образци на протоколи в една категория се отчитат „брой бюлетини без отбелязан отговор, с отбелязани и двата отговора на въпроса или бюлетини, в които не може еднозначно да бъде определен отговорът на въпроса”. По ирония на съдбата точно броят на бюлетините, попадащи в смесената категория, може да се окаже решаващ при определяне на активността. Вярно е, че в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е допуснато недомислието, бюлетините, в които няма отразено мнение, да се категоризират като недействителни. Но когато въпросите са повече от един, участието (активността) по един от въпросите съвсем не означава активност и по другите въпроси, изписани върху бюлетината. По същия закон при постигане на активност, по-висока от тази на последните парламентарни избори и ако повече от половината отговори на въпроса, изписан върху бюлетината са положителни, решението става задължително. Не мога да знам дали е точно и само недоглеждане, но „така не става”. Ще гласувам едно, а комисиите ще броят друго. Едва ли има смисъл многобройна в челото си колкото Министерски съвет (с добавен Граждански съвет) изборна администрация да се занимава преобладаващо с рецитиране на Изборния кодекс. Да подсети законодателите, че така просто не бива. Или да използва три списъка, три плика и три различни бюлетини. Разходите и без това са бюджетни и са отговорност на същите законодатели.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Най-добрата система си е американската.Първо си избират електорите на брой колкото конгресмените и после всеки щат е зад даден катдидат,примерно най-големият щатът Калифорния със 78,ако 40 са единият той печели и се смятат 78 гласа за него,както и при най-малкият Окръг Колумбия с 3 гласа и т.н.Не знам дали досега се е случвало най-големият по население и вторият Ню Йорк да са на едно и също мнение,но със сигурност имайки предвид,че електорите са хора с положение – политолози,лекари,журналисти и т.н. е сигурно,че няма да гласуват за президент,който няма нужните качества да бъде такъв.Народа може да е 50 на 50,но щатите могат да бъдат 2 към 1,което мисля че се случи и при първият избор на Обама и това може да е пречката за избора на Тръмп,но едва ли тъй като той не се захваща с каквото и да е,ако не е сигурен в крайния успех и явно не смята гласуването по щати за препъни камък.

    1. Абе Гроздане, да не си прекалил с ракията и виното – нещо много, много не ти се разбират приказките …

  2. Точно тук бях сред вас, затова и аз съм на същото дередже.Къде да бъда другаде.Помня как си купих кола, след 15 години чакане, помня как си купих цветен телевизор за 1000 лв тежащ 60 кг,помня как си купих холова гарнитура, помня как си копувах портокали само на нова година,помня как ходих на море със две щайги зарзават в багажника, помня как си копувах бензин със купони, помня още много неща.Затова никога не искам комунизъм, но няма как да се отървем от вас.Вие сте като троскота.Лесно не може да ви унищожат.Трябва да измрат 3-4 поколения и още ще има изроди от вас.

    1. Вовка, неграмотнико, отърване от нас няма ! Въобще не можеш да ни унищожиш ! Ние сме по-яки и от троскота ! Ще пием кръвчицата на теб и на такива като теб ! С векове !

Отговорете