Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Референдум ли? Какъв референдум?

Денят е 7 октомври, петък, а в първите сутрешни новини медиите отбелязват официалното начало на президентската кампания. За референдум не става и дума.

В същия ден в сутрешен блок на национална телевизия Геновева Петрова от „Алфа Рисърч” заяви, че не вижда партии и инициативни комитети, които да работят активно за референдума. Дори инициаторите не проявяват активност да агитират. Тя се пита дали референдумът наистина е бил иницииран от желание да се променят политиките, или стоят други интереси и инициаторите не са били докрай честни с избирателите.
Миналата седмица в пространно интервю за Вевести.бг лидерът на ДСБ Радан Кънев на въпрос за позиция на ДСБ за референдума, отговаря буквално:

„Ще ми повярвате ли, че от толкова разговори, които съм провел с Трайчо сега и за кампанията, и за посланията не съм се сетил, не е станало дума. На мен този тип отривист политически популизъм, който се съдържа във въпросите, ми е толкова чужд, че ако не ми напомните, като избирател през ум не би ми минало да гласувам на този референдум. Като политик в рамките на РБ защитавам позицията да не се регистрираме за него, защото – да, хората имат право да се произнесат и държавните институции са длъжни да се съобразят, но тежкият политически популизъм не е помогнал никому, а трите въпроса, които останаха, са еманация на политическия популизъм.“

Нито дума от най-голямата партия или в по-широк план от управляващото мнозинство. Единствената по-известна публична позиция по темата е на АБВ… Последната по численост и парламентарно присъствие партия.

Към всичко това трябва да се добави и общият медиен фон, на който и с невъоръжено око се вижда, че проблемът с референдума се засяга в 4-5 от общо 100 информации.
Изброяването по-горе иде с цел да обрисува обективно и от няколко места картината по темата за референдума. А тя е, че на никого не му пука за допитването до народа. Най-вече на двете „заинтересовани” страни – политиците и гражданските структури, от които зависи нещо да се/не се случи.

Ето защо.

До момента в ЦИК за участие в информационно-разяснителната кампания за референдума официално са регистрирани 11 партии, 3 коалиции и 23 инициативни комитета. С едно изключение, нито една от тези партии не е парламентарно представена.

Парламентарно представените политически партии по преобладаващото мнение на анализатори и политолози нямат интерес този референдум да мине. Стана ясно, че изцяло мажоритарният вот в 2 тура не се приема на практика от никоя партия, а консенсусът клони към т.нар. смесена система, при която половината депутати се избират мажоритарно, а другата – с пропорционални листи.
Нееднократно беше посочвано, че при изцяло мажоритарния вот в парламента ще останат най-вероятно 3 големи партии и това на практика връща двупартийния модел, за който очевидно не сме готови. Партиите с интерес – ГЕРБ и ДПС, не си позволяват открито да подкрепят този въпрос, защото неминуемото подозрение в колаборация ще им донесе повече щети, отколкото ползи.

Никоя от тях, разбира се, няма интерес и вторият въпрос „да мине” – за намаляване на субсидията. Причините са очевадни.

Що се отнася до задължителното гласуване – нито го е имало, нито ще го има в оня вид, в който хората масово си го представят. И сега го няма. Това не е тема, която може да измести фокуса на вниманието от почти истеризираните президентски избори.

Затова и тези партии не проявяват никакво усилие, за да се включат в разяснителна кампания за или против въпросите. Нещо повече, така биха предизвикали по-голяма избирателна активност. А цялата кампания до момента е „анти” и се води в името само на твърдите електорати.
Не е за пренебрегване и усещането за „натрапен” референдум – от един несистемен играч като Слави Трифонов, който отвори работа на търкащите столовете в пленарната зала.

Парадоксално е участието на регистрираните за агитация извънпарламентарни партии, които не получават държавна субсидия. Парадоксално, защото те би трябвало да са „три пъти „не”. Против високата субсидия, защото ще намали драстичната разлика с „големите”, против мажоритарния вот, защото тотално ще се загубят, и против задължителното гласуване, защото то ще изкара много повече привърженици на партиите с по-голям електорат.

Но не е така. Първоначалната информация е, че там агитацията „за” и „против” е в приблизително равно съотношение, като големият въпрос е как да направят кампаниите си така, че да имат различно мнение по различните въпроси. На практика би трябвало за всеки отделен въпрос да има и отделна кампания, защото по същество те са коренно различни.

Два са мотивите подобни партии да регистрират участие в разяснителната кампания за референдума. Първият е усвояването на полагащите им се по закон 40 000 лева държавна пара. Вторият – златна възможност да покажат публично, че изобщо съществуват и водят някакъв сезонен политически живот.
Другият голям стълб на финансово мотивиран формализъм при разяснителната кампания за референдума са инициативните комитети. Авторитетът на самите комитети може да се сравни с позициите на самите им организатори – болшинството напълно непознати нито на обществото, нито на самия неправителствен сектор. Някои от тях вече се компрометираха, заловени с фалшиви подписки на хора, които ги подкрепят. А ако има известни – това са вечните видински активисти и комитетът на скандалния Петър Кичашки, който на миналия референдум създаде „тъкачница” от комитети с позиции „за” и „против” с цел масово усвояване на субсидия. Скандалът беше публичен и обиден за самия правозащитник, който очевидно не се е впечатлил от това.

Изцяло отсъстват имена на големи или поне известни НПО-та в целия процес. Нито един от моралните (и материални) стожери на демокрацията към момента не проявява активност. Нито едно име на интелектуалец или известен общественик не е в челото на гражданската активност по тези важни въпроси.
Така или иначе общият фон на апатия, безразличие, липса на обществена енергия са лицето на тези първи предизборни дни. И обреченият по мое мнение референдум от законова гледна точка може да се надява само и единствено на решението на парламента дали да отчете волята на избирателите или не.

Както винаги…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Страх лозе пази. Нашите безродни и крадливи политици защитават своя интерес, а не народния.

  2. Според нашите закони референдума е глас…в пустиня. Трябва промяна на конституцията и на политическата система, а не някакви Трифоновци да трупат имидж като залъгват народа, че ще му се чуе гласа. Ще се повтори историята с Бареков. Къде е той сега като вдигаше такъв шум.

  3. За какво трябва да се занимаваме с чалгарските изпълнения на капутляка славитрифонов и неговия работническо-селски екип с претенции за аристократичност.

  4. А ние чакаме да се проведат няколко референдума и допитване до населението 🙂 1) Референдум за дали да има в България президент изобщо. 2) Референдум за т.нар. бежанци. 3) Референдум за връщане на незаконно приватизираната народна собственост на населението и пр важни допитвания и вземане на решения. Все пак най-важният играч е Народът. Той е собственик на България, той работи и поддържа всички институцийки. Още референдуми за хамер бази в България, членство в нато, та даже и в ес . Да видим дали почтените работливи българи сме съгласни да сме членки в 3 кръг или още по-заден двор на европа. Всичко добро и ще се видим по референдумите:)!!!

  5. Дреме ми на маникюра и на прашките,дали Слави щял да става президент.

  6. Важни са и двете.Кого ще изберем за прези
    дент.Да не е някой заради когото да се сраму
    ваме от националноста си.Много важен е и
    Референдума.Глас народен,глас божи!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.