Десетки хиляди на протест в Солун: Македония означава Гърция

ДПС предлага програмен кабинет и програма за ускорено развитие

17-годишен катастрофира в дърво, колата му изгоря

Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Щурмови хеликоптер „Апачи“ се разби в САЩ Двамата пилоти са загинали

Турция праща и сухопътни сили в операцията в Северна Сирия

Рибата в Дунав намалява, рибарите – още повече Майсторите на мрежите и въдиците в Ломско искат промени в Закона за рибарството

Илиян Таталика, Иван Немия, Драган Тодоров и Пламен Фъркатия на млади години са били сред майсторите в улова на гигантските моруни, които сега са забранени за риболов.

Рибарите в Ломско са навъсени и угрижени като декемврийското небе над Дунав.

– Времето е лошо, водата – ниска, риба няма, а отгоре на всичко и държавата ни притиска с такива изисквания, че е по-добре въобще да не влизаме в реката!, оплакват се майсторите на мрежите.

– Искаме депутати и министри да чуят болките ни! Заради недомислени законови промени рибарството по Дунав е на път да загине!, казват Илиян Тодоров – Таталика и Пламен Ферходимов – Фъркатия, едни от най-опитните майстори на мрежите и въдиците от Видин до Козлодуй. За тридесетина години те са извадили от Дунав повече риба, отколкото миньорите руда от забоите. Но рибарската слука е като женската любов – зависи от много неща – от времето, мястото, слънцето и луната, веднъж те връхлита и прави късметлия, после те подминава и оставя с празни ръце, твърдят ветераните. През последните години къде заради природните катаклизми, къде заради човешки недомислици, но уловът в Дунав постоянно се топи, ядосват се мъжете от лодките.

– Рибата почна да намалява още когато сърбите направиха шлюзовете на „Железните врати“. Преградите спряха естественото движение и развитие на рибата, а контролираното спиране и пускане на големи водни маси съвсем обърка нивото на реката и промени пътищата и обитанията на пасажите, коментират рибарите. Рибата иска много вода и спокойствие, а през последните години и зиме, и лете нивото все е ниско, споделят майсторите на риболова. Последните големи улови в Дунав са били преди три години, когато през зимата по реката имаше голям ледоход. Тогава след стапянето на ледените блокове нивото се вдигнало, а после се появили и пасажите с риби, разказват Таталика и Фъркатия.

– На едно излизане с три мрежи извадихме 300 – 400 кг риба, само белите амури бяха 40. Добре слука беше, но оттогава не сме пълнили така лодките, водата е ниска, клати глава Илиян. 49 годишният мъж – грамаден и як като борец тежка категория, е един от най-известните дунавски рибари в Северозапада. Кръстосването на Дунав с лодка, мрежи и въдици е в кръвта му – Илиян е наследник на Гицовите – една от най-големите рибарски фамилии по цялото поречие на Дунав чак до Черно море. Прадедите му са вадили хляба си от водата в Тутраканско още преди Освобождението, а когато през 1914 г. домовете им преминали в Румъния, за да не живеят в чужда държава седемте сина на прадядо му натоварили жени и деца в лодките и пристигнали в Лом.

– Роден съм сред мрежи и въдици, това е не само занаятът, а и животът ми, затова ме боли, че уловът се губи, а професията замира, казва едрият мъж. Направените през последните години промени в Закона за риболова съсипват дунавските рибарски традиции и оставят много хора край реката без препитание, допълва и приятелят му Фъркатия. Според закона мрежите за улов на уклей трябва да са с отвори, които рибарите наричат „очи“, от 16 мм, но открай време тази дребна риба се лови със сетки с очи около 12-13 см. „Който е писал тези стандарти няма хабер от дунавски риболов“, гневят се рибарите. Наизуст според тях са определени размерите и на мрежите за скумрия. Изискването е отворите им да са 36 см, но скумрия се измъква през големите дупки, очите трябва да са 32 мм, допълват майсторите на мрежите. И недоволстват, че когато писали закона, депутати и експерти не минали при тях да поговорят и да чуят какви са традициите и правилата на дунавския риболов.

– Заедно с кърмаците за моруни, които са забранени за улов, забраниха и юркметата. Това са въжета, на които се навързват малки въдици и се пускат в реката. През лятото, когато падне водата в Дунав, мрежи вече не могат да се хвърлят и се ловува с юркмета, но сега законът ги забранява. Ние какво да правим, с гащите си ли да ловим риба?, ядосват се мъжете от лодките. Отчаяни от бюрократичните спънки и мъките във водата част от рибарите са напуснали професията. След 20 години в реката Владимир Николов (43 г.) е станал пчелар, но признава, че не може да загърби съвсем Дунава, плаща си билета и от време на време поема с лодката сред вълните, за да напълни душата си с радост и спокойствие. Който веднъж е влязъл в тоя занаят, колкото и да е тежко, не може да го изостави, споделя и Пламен Фъркатия. Той е жив пример за тайнствената сила, с която голямата река държи мъжете от крайбрежието като с въже . Баща му Ферходим, наричан за по-лесно от съкварталците му Венци, бил най-добрият майстор на лодки в Лом. Покрай занаята на баща си от дете Пламен започнал да хвърля въдици и мрежи, та до днес.

– Като почна да намалява рибата, пробвах да работя друго, даже заминах във Франция и ме наеха за чистач в цирк. Ама една камила едва не ме уби и се отказах. Срамна работа – вадел съм по 300 кила моруни от Дунав преди да ги забранят, а чешех камили, клати глава Фъркатия. Най-много обаче рибарите са обидени от отношението на държавата към лодките им. Според закона дървените подобни на черупки лодки са „кораби“ и към тях има куп изисквания – да имат аптечки, светлоотразители, пожарогасители, да се водят корабни дневници. „Че къде да струпаме толкова багаж, то за нас и мрежите не остава място!“, сърдят се мъжете. Отделно на всяка мрежа трябва да се слага пломба, а тя пада, като се закачи в дървета и камъни и следват солени глоби. От години рибарите в Лом нямат и магазин, където да продават улова си – колкото и да е малък. „Искахме от местната управа да ни даде някакво помещение, за да могат хората да си купуват дунавска риба, ама засега няма резултат“, обясняват рибарите. Затова те излагат сомове, шарани и амури край чешма в крайбрежния квартал „Боруна“, но там пък инспекторите по безопасност на храните им пишат актове. „Объркана работа – не стига, че животът ни минава между сушата и водата, ами и винаги сме по ръба на закона и ни наказват за какво ли не! Искаме да се сложи ред в риболова и да работим спокойно, а не все със свити сърца“, обобщават рибарите. За да чуе проблемите и предложенията им, с тях се срещна депутатът от Монтана инж. Дилян Димитров (ГЕРБ).

– Ще обсъдя с експерти поставените въпроси и ще търсим начин за решаването им, включително и със законови промени, където е възможно. Мисля, че с помощта на местната управа може да се използват и оперативните програми за изграждане на рибно тържище или база в Лом. Традициите на дунавския риболов не бива да се губят, заяви народният представител.

Според Инспекцията по риболова в Монтана в региона са регистрирани 75 рибари за стопански риболов, но от тях активно работят десетина. А хванатата от януари досега риба е около 6 тона. Само преди десетина години по Дунав в региона са вадени между 20 и 40 тона улов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Тия дето се жалват са най големите виновници за намаляването на рибата в Дунав. Под прикритието на стопанският риболов бият рибата с ток и бомби. Ловят и през забраната. Прибират маломерни риби. Лично съм бил сведетел как шаранчета по 400-500 гр и малка чига отидоха в чувала. Прав бях като казвах че ще дойде време тия дето опустушиха водоемите и в частност Дунав първи да почнат да се оплакват че няма риба вече.

  2. Държавата умишлено не дава силни контролни функции на контролните си органи – РДГ , ИАРА и т.н. Законите са написани така, че не може да пипнеш никой нарушител….Държавните служители се страхуват, а хората с пари се чустват недосегаеми…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.