УМБАЛ Бургас готви календар в помощ на недоносените бебета

Франс Тимерманс: България и Румъния не вървят в пакет при мониторинга

Перник се побратими с предградие в Чикаго

Бурен вятър спря фериботни връзки в Гърция

Ето къде ще вали сняг в неделя

Франкофония на Киномания Ноемврийски изкушения за ценители на седмото изкуство

Отбелязваме Световния ден за възпоминание на жертвите от пътнотранспортни произшествия

Министър Кралев: Започваме срещите за кандидатурата за Мондиал 2030

Поли Генова празнува с гаджето на Бали Половинката й е филипинец, двамата са заедно повече от година

Зорница Русинова: Надявам се с приемането на Закона за хората с увреждания протестите да спрат

Над 120 хиляди протестират във Франция, има и задържани

36 цивилни, сред които 17 деца, са загинали при удари на международната коалиция срещу ИДИЛ в Сирия 

Наградиха победителите в два конкурса на Ротари клуб-Велико Търново

АПИ с призив: Тръгвайте на път с автомобили, подготвени за зимни условия

Корнелия Нинова: Оставката на Валери Симеонов е закъсняла и неискрена

Рисковете пред Бюджет 2019 Административното повишаване на заплатите не е решение

Повишаването на заплатите на държавната администрация без реформа в сектора ще създаде натиск и върху частния сектор.

Есента традиционно е сезонът за дебати относно държавния бюджет за следващата година. Правителството вече го внесе за обсъждане в Народното събрание и след някои промени той ще бъде приет. Това е добър повод за коментар в няколко статии на очакваните ефекти от изпълнението на този бюджет.

Ролята на фискалната политика

1415_1_211755В условията на валутен борд значението на фискалната политика за икономиката е дори по-голямо. Инструментите, с които централната банка разполага, са ограничени и това прави политиката на правителството особено важна. Основният принцип е, че държавата трябва да насърчава устойчивия икономически растеж и да избягва мерките, които имат временно действие, но дългосрочният им ефект липсва или даже е отрицателен.

Неустойчивото разширяване на икономиката се случва обикновено чрез силно стимулиране на съвкупното търсене. Фискалната политика може да бъде ефективна по време на криза, когато публичните инвестиции компенсират спада на частните. Когато икономиката е достигнала потенциала си обаче, допълнителното нарастване на съвкупното търсене чрез увеличаване на държавните разходи допринася за прегряване. Това означава ускоряване на темпа на инфлация, надуване на балони при цените на недвижимите имоти и при някои финансови активи. Същевременно покупателната способност не се увеличава, а доходите и богатството се преразпределят.

От друга страна стимулирането на производството би могло да повиши потенциала на икономиката, без да увеличи ценовото равнище. То може да се случи устойчиво чрез понижаване на корпоративното данъчно облагане и публични инвестиции. Обикновено обаче мерките в тази насока са по-дългосрочни и затова правителствата ги предприемат по-рядко. Инвестициите в инфраструктура са предпочитани, тъй като резултатите от тях са лесно забележими, но всъщност дори по-важни са тези в човешки капитал. Възвръщаемостта им би могла да бъде много висока, но ефектите се проявяват с голямо забавяне, обикновено след края на текущия мандат.

Друга съществена характеристика на фискалната политика е, че тя трябва да бъде консервативна. В добри времена трябва да се натрупват резерви, които да се използват при неблагоприятна конюнктура. Източникът на тези резерви обаче не трябва да бъдат заеми, а спестявания. Тоест нетната задлъжнялост на държавата да намалява, като по този начин фискът става по-устойчив спрямо шокове. Освен това, за да се увеличат бюджетните разходи, трябва да се изземат повече пари от частния сектор, който е източникът на добавената стойност.

Допълнителните разходи заради повишаването на заплатите не са еднократни. Те се отнасят не само за следващата година, а и за всички след нея. В период на растеж финансирането им е по-лесно, но не такава е ситуацията при спад на икономиката. Тогава големият размер на текущите разходи натежава и трябва да бъдат предприети болезнени реформи – намаляване на броя на служителите на бюджетна издръжка или на техните заплати, или и двете едновременно. Бюджет 2019 не отчита именно това – че са налице рискове, които скоро могат да доведат до нова криза.

Какви мерки ще предприеме правителството?

Повишаването на заплатите на учителите средно с 20% може да се разглежда и като инвестиция в човешки капитал, стига действително това да стимулира учителите да преподават по-качествено и да допринесе за по-висока производителност в бъдеще. Друго предимство на тази мярка е, че средствата се изразходват по относително прозрачен начин и няма съмнение, че са разпределени чрез корупционни практики.

От друга страна фокусът единствено върху училищното образование не е достатъчен. За да има добри ученици, е необходимо да има добри учители. Тези учители се подготвят от добри преподаватели във висшето образование. За тях подобни стимули не са предвидени, което може да допринесе за по-слаби резултати от очакваните.

Повишаването на заплатите на държавната администрация без реформа в този сектор обаче изглежда като продиктувано от желание за по-висок резултат на партиите от управляващата коалиция на предстоящите избори. От гледна точка на политиката по доходите тази мярка ще създаде натиск и върху частния сектор да повишава заплатите, без това да се обуславя от по-голяма производителност. Нормата на безработица е ниска (5,3% през септември), а лицата извън работната сила или не разполагат с нужните умения, за да заемат предлаганите работни места, или са заети в други икономики. Това означава, че предлагането на труд в краткосрочен период може да се увеличава твърде ограничено.

От друга страна от 2019 г. влизат в сила по-високи минимални и максимални осигурителни прагове. Така ще се увеличи размерът на осигурителните плащания в бъдеще за засегнатите лица, но в настоящия момент ще означават за тях по-нисък разполагаем доход и създаване на допълнителни стимули за избягване на облагането. За работодателите тази мярка означава увеличаване на разходите за труд, което може да ограничи растежа на производството. За финансирането на по-високите държавни разходи обаче са необходими по-високи приходи и именно поради тази причина се увеличава данъчно-осигурителната тежест.

Бюджетно салдо

Според заложеното в бюджета и през 2019 г. ще бъде продължена политиката на разхлабване на бюджетната позиция. Това ще се случи чрез значително нарастване на държавните разходи с над 5 млрд. лв. спрямо 2018 г., което превишава това на приходите. Бюджетното салдо през 2016 г. е 1,5 млрд. лв., през 2017 г. е 845,5 млн. лв., през 2018 г. се очаква да бъде 591,1 млн. лв., докато през 2019 г. е планиран бюджетен дефицит от 600 млн. лв. Вероятно действителната цел на правителството е поне балансиран бюджет или дори излишък, но тя няма да бъде формално приета.

Фактическото изпълнение на бюджета през последните години често значително се различава от планираното. Практиката след 2016 г. е общите изпълнени разходи да са по-ниски от планираните, което се дължи най-вече на неизпълнение на капиталовите разходи и на по-ниска от заложената вноска в общия бюджет на ЕС. За сметка на това текущите разходи във всяка от годините превишават предварително планираните, като през 2017 г. допълнителните текущо изразходени средства са почти 680 млн. лв. Според плановете на правителството това ще се повтори и през 2018 г., което създава очаквания тенденцията да се запази и през следващата година.

Рискове

1415_1_211755Най-важният риск е свързан с влошаване на състоянието на европейските икономики. Икономическият растеж в ЕС и еврозоната се понижава. Според предварителните данни за третото тримесечие на 2018 г. той се забавя до 1,9% в ЕС и 1,7% в еврозоната, след като година по-рано е съответно 2,8% и 2,8%. Тази тенденция може да продължи. Факторите за това са свързани с неустойчивия профил на възстановяването на европейските икономики, което разчита на монетарни стимули вместо на структурни реформи. Друг риск е търговската война със САЩ, която може допълнително да допринесе за забавянето в Европа.

Състоянието на италианската икономика също е важно, тъй като страната е вторият най-голям вносител на български стоки. Новото управляващо мнозинство в Италия реши да не спази ангажиментите за понижаване на бюджетния дефицит, поети от предходното. Нещо повече – очакваният за 2019 г. дефицит от 2,4% от БВП е приблизително три пъти по-голям от планирания преди това, което се налага, за да се изпълнят предизборните обещания на отделните партии в коалицията.

Европейската комисия обаче не одобри тази политика. Пазарите също реагираха негативно. Перспективата пред държавата беше понижена от една от агенциите за кредитен рейтинг, а доходността по италианските държавни ценни книжа се повиши до най-високата си стойност след 2014 г. като показател за по-високия възприеман риск от неплатежоспособност. Междувременно представители на правителството твърдят, че всъщност голяма част от дефицита се дължи на инвестиционни разходи, които са предназначени да ускорят икономическия растеж в страната и да облекчат изплащането на огромния държавен дълг. След преговорите с ЕК предвидените стойности на дефицита за следващите години вече са понижени.

Италия вече има най-големия дълг в абсолютна стойност сред страните от Европейския съюз и еврозоната, чийто размер надвишава 2,3 трилиона евро (133,1% от БВП) към края на юни 2018 г. В среда на исторически ниски лихвени равнища разходите за обслужване на този дълг са твърде високи, като са сравними по размер с разходите за образование в италианския бюджет.

При повишаване на лихвените равнища от Европейската централна банка обслужването на дълга ще стане по-скъпо. Това може да застраши устойчивостта на публичните финанси в страната и да допринесе за възникване на нова криза в еврозоната. Перспективите се усложняват допълнително поради нестабилността на банковата система в страната. Негативните ефекти от евентуална криза могат далеч да надхвърлят тези от предходната, която беше предизвикана от Гърция, чиято икономика е значително по-малка от италианската. Въздействието може да се отложи поради факта, че настоящият президент на Европейската централна банка, който е италианец, едва ли ще повиши лихвените проценти до края на мандата си.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. формулата за постоянния растеж-износ на производството и оттам на приходи(и евентуално заплати) е вече остаряла и неефективна. Други са принципите на богатството на народите. Отделно самата Италия е твърде голяма, за да фалира заради 2-3% повече разходи в бюджета. Напротив, това ще стимулира италианската икономика, а ЕЦБ ще подсигури монетарни и дългови инструменти за тази цел.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.