Роберта: С мъжа ми се оженихме след 18 години

Взех две награди в Азия, но медиите наблегнаха, че съм пяла с рокля на Лили Иванова, споделя певицата

- Роберта, защо и как се получи така, че една толкова впечатляващо добра певеца като теб изчезна от сцената, и то от доста време? В едно интервю казваш, че си се оттеглила от обида, какво те обиди?

- Всъщност истината е, че не съм се оттегляла, не съм била в нелегалност, в пенсия или заточение. По-скоро не се опитвах да попадам във фокуса на медиите на всяка цена. Защото не разбирах каква по-скъпа цена трябва да платя или по-скоро какво по-ценно освен таланта и успехите си трябва да им предложа.

Имаше учудване и може би известна доза разочарование от факта, че дори когато пях пред 2 милиона души на новогодишното парти пред Бранденбургската врата в Берлин, излъчено на 5 континента, това не беше отразено от нито една българска медия, въпреки безплатната акредитация, предоставена от организаторите по случай влизането ни в ЕС.

Разочарованието ми беше не заради мен или нараненото ми его, а защото българите имат нужда от подобни новини, за да се чувстват значими и със самочувствие от настоящето си и от съвременниците си, а не да са в примката на провинциална комплексираност, лъжепатриотична патетика и целофанена гордост от славното минало. Та за отказване, не съм се отказвала,

не съм спирала да се изразявам чрез музиката

но го правех под други форми и на други сцени.

Започнах преподавателска дейност, за да споделям с учениците всичкото си можене и разбирането си за това как да изграждаш и намираш собствения си глас, както и заради чисто егоистични подбуди - да си обясня и осмисля собствения феномен. Защото всеки от нас е феномен, уникален и неповторим. Просто много хора се загубват в стремежа си да приличат на някой друг.

През останалото време, когато не пеех, правех това, което е най-важното за един човек - живеех живота си по най-щастливия начин. Да, радвах се на семейството си, ценях всеки момент, който можех да споделя с дъщеря си, наблюдавайки я как расте и открива света, живота и хората около нея.

Обида също е доста силна дума. Да те обидят са в състояние само най-близките ти хора.

- Оказва се, че и без Жана Бергендорф песента "Rebirth" /"Прераждане"/ на Вида Пиронкова видя бял свят. Разкажи как стана това?

- Сигурно и без мен песента щеше да види бял свят. По-важното е, че авторката видя и чу в мен гласа, който си е представяла. С Вида сме съученички и очевидно общото ни минало и преживените лудории имат значение. Явно връзката ни е достатъчно силна, че да мога да изразя това, което тя е чувала в главата си.

- Клипът на песента е много семпъл и изчистен, ти си без грим, това търсен ефект ли е?

- Писнало ми е от клипове - супер продукции, с претенции на цели филми... гледаш, снимали, снимали... А защо? Няма песен, няма изпълнител, няма съдържание. Най-трудно е да се изразяваш просто, ясно и вълнуващо. Надявам се да сме успели. Не гримът и бижутата разплакват и разсмиват хората, а това, което идва искрено от душата ти. Обичам и грима, и бижутата си, не съм ги изхвърлила.

- Роберта, знае се, че си кръстена на известния в миналото италиански певец Робертино Лорети. Какво са ти разказвали родителите ти за това?

- Робертино Лорети е кум на сватбата на родителите ми. По това време той е голяма звезда и идва на турне в България, а баща ми свири в оркестъра му. Когато Робертино разбира за сватбата на родителите ми, сам предлага да е кум. И както повеляват традициите, пожелал първото дете да носи неговото име. Истината е, че този негов жест почти е унищожил празника заради истерията на почитателите му по това време. Сватбата се е състояла в Пловдив и от семейно празненство скоро се превърнала в митинг и блъсканица за автографи. Да,

кръстена съм на Робертино Лорети

- Завършваш класическо пиано, как се ориентира към пеенето?

- От малка съм си се представяла като певица. Баща ми работеше в чужбина с групи и аз често му бях на гости. Гледах, слушах и се влюбвах в живота на музикантите. Певицата ми беше любима. Мечтаех тайно, защото, естествено, родителите ми и дума не даваха да се издума да спра да свиря. И когато завърших образованието си, започнах бавно и сигурно да преследвам мечтата си.

 

Ани Торозова: Всяка четвърта жена у нас е жертва на насилие

Извършителите стават все по-жестоки, а причините най-често са травматичен опит в детството, бедност, стрес, зависимости, алармира психологът

- Г-жо Торозова, какво е насилие? Само физическо ли може да бъде, или има и други форми, под които може да бъде наранена една жена?

- Насилие е нарушаването на индивидуалното човешко право на живот, лична безопасност, свобода, достойнство и физическа и душевна цялост, което създава пречки за пълноценното развитие на личността.

Лицата на насилието са различни. Освен физическо, то може да бъде финансово, емоционално, сексуално, дебнене, насилие на работното място. В последните години сме свидетели и на нови форми като кибер насилие. Домашното насилие може да приеме много от тези форми. Някои са по-фини и не могат да бъдат видени или усетени от никой, освен от пострадалите. Важно е да се отбележи, че домашното насилие обикновено нараства по честота и жестокост с течение на времето. Начините за преживяване на насилието са изключително индивидуални и всеки човек има свои вътрешни ресурси и механизми за справяне, които е усвоил в процеса на развитието си. От значение е колко време човек е бил в ситуация на насилие, доколко тази ситуация е застрашавала живота му, на каква възраст е пострадал.

- А кое насилие е най-разпространено?

- В последните години случаите са свързани с особено жестоко упражнено насилие до степен опасна за живота. От началото на 2018 г. в страната има 15 случая на убийство на жени вследствие на домашно насилие, което за нашата страна е статистически значимо. Особено притеснителен е фактът, че голям процент от тези случаи са интерпретирани не като убийства вследствие на домашно насилие, а като убийства от любов. По данни на изследване на Агенцията на Европейския съюз за основни права почти всяка 4-та жена у нас е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си. 14% са жените, преживели такова насилие, но извършителят не е бил техен партньор, 29% от жените в България или почти 1 милион в детството си са преживели поне една от 3-те форми на насилие - физическо, сексуално или психологическо. Резултатите от изследването сочат, че насилието над жени е масово, но и в същото време неотчитано и неглижирано нарушение на човешките права не само в България, но и в страните членки на ЕС.

- Какви са най-често причините за домашното насилие?

- Честа причина е травматичен опит в детството, свързан с преживяно насилие. Не са редки случаите, в които самите насилници са били в ролята на жертви и когато пораснат, те възприемат модела на поведение на родителя-насилник и го прилагат в собственото си семейство. Така се стига до омагьосан кръг, в който насилникът отглежда насилник, а измъкването от него става много трудно без намесата на специализирана помощ. Други фактори са бедност, стрес, зависимости. Мит е, че домашното насилие се случва само в ниско образовани семейства и само и единствено в млада възраст.

Дори на пръв поглед да изглежда, че домашното насилие е нещо импулсивно, то всъщност е целенасочено действие. Насилниците може да са много спокойни и учтиви с полицаи, началниците си, съседи, колеги и приятели, но не използват тези си умения при общуването с интимните си партньорки, защото не искат. Често жените споделят, че приятелите се чудят защо се притесняват от партньорите си, които са забавни, изглеждат внимателни и отговорни. Мъжът, упражняващ насилие, на практика не е "необуздан". Той прави каквото желае сам и когато реши, с цел да "тренира" жертвата да бъде каквато той иска през цялото време. Това обаче е невъзможно, тъй като той постоянно променя изискванията си. Насилникът избира действия, които целят да постигнат надмощие и контрол и да обхванат по-голямата част от живота на жертвата.

- Какво трябва да направя, ако чуя, че в дома на моите съседи нещо се случва, трябва ли да се намеся?

- Спомних си историята на жена, пострадала от драстично домашно насилие, която, отивайки на работа, вижда на входа на блока, в който живее, залепена бележка: "Моля, направете нещо за жената в апартамент 34. Ще я убият". По отношение на домашното насилие съществува феноменът "широко затворени очи". Често пъти в нашето общество се реагира на всеки по-силен шум, стига да не е от скандал или побой. Вика се полиция заради купон у съседа, но се мълчи, когато някой бие жена си. В този контекст, нека да си припомним и случая на момичето, което е пищяло и молело за помощ, докато го убиват.

Потресаващо е, че всички съседи, според собствените им думи, са чували виковете за помощ и са останали абсолютно безучастни. Най-шокиращото е, че никой не се е обадил на телефон 112. Казвам го, защото това може да бъде вашето дете, роднина, близък или приятел и това обаждане е могло да спаси човешки живот.

 

* Мондиалът в Русия бил "най-сексисткият"

Модерната тема за дискриминацията не пощади и световния футболен празник

* На младини Рени направила аборт в Кипър

* Емилия и Башур се ожениха

* Излезе книга за Георги Парцалев

* Нургюл Йешилчай влиза в нов сериал срещу 150 хил. лири на епизод

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 25 ЮЛИ

Коментари

Задължително поле