На 25 април 2019 да почерпят

Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Робърт Редфорд – обожаван, но невидим за Киноакадемията Голямата легенда на Холивуд сложи край на забележителната си актьорска кариера без нито един „Оскар” за мъжка роля

Без него киното нямаше да бъде същото. Зашеметяващият му талант е едно от явните доказателства за странните критерии при определянето на носителите на златната статуетка – и преди, и особено сега. Все пак 82-годишният Робърт Редфорд има една (!) номинация за мъжка роля и оскар за режисура. По-важното обаче е друго – зрителите го обожават.

Финален поклон със „Старецът и оръжието”

„Всички сме се запътили към една и съща последна спирка”, казва Редфорд преди 5 години и днес явно вижда знаци, че времето му изтича. Миналата година кинолегендата реши да завърши актьорската си кариера с нещо позитивно и забавно.

В криминалето „Старецът и оръжието” той играе възрастния крадец и мошеник Форест Тъкър, който прекарва по-голямата част от живота си в банкови обири и бягства от затвора. В заника на „кариерата” си 78-годишният Тъкър отново подхваща любимата си работа въпреки преследването от млад детектив и задълженията пред преданата си съпруга.

С ролята на скандалния банков обирджия Форест Тъкър кинолегендата сложи край на актьорската си кариера.

„Страхотно е, че изиграх персонажа на този етап от живота му. Това, което особено ме привлече – надявам се, че се усеща и в самия филм, – е, че той е ограбил 17 банки, бил е арестуван 17 пъти и толкова е бил в затвора. Избягал е също 17 пъти. И аз си помислих: навярно не го плаши перспективата отново да се окаже зад решетките, просто му харесва да избяга и да се чувства жив”, разсъждава Редфорд, който не възнамерява изцяло да се раздели с Холивуд и може да се върне към режисурата.

 

Актьор, а не прост красавец

Външният му вид на практика е американският идеал за мъжка красота, но той така и не свиква с имиджа си на звезда и секссимвол. Бяга възможно най-далеч от Холивуд, което е една от причините интересът към него да не стихва и около името му винаги да се плетат интриги. Може би сам подхранва човешката злоба с думите: „Никога не съм разбирал този маниакален стремеж на хората да се доберат до Холивуд и да бъдат знаменитости. Аз на практика съм роден там. Но това място не ми предлагаше нищо интересно”.

Той е може би най-яркото доказателство, че красивите и талантливи актьори се сблъскват извън снимачната площадка със спекулации, клюки и високомерие. Сам Редфорд твърди, че постоянните препратки към начина, по който изглежда, направо го влудявали – все едно бил натикан в клетка. Той се борел с това и казвал: Не, аз съм актьор, а не прост красавец! Захванал се с кино заради изкуството на самия занаят. Играел изнасилвачи и психопати, за да развие и докаже уменията си. „Но какво получих накрая? Всички просто коментираха колко е съвършена русата ми прическа”.

„Боси в парка” с Джейн Фонда

Робърт Редфорд е роден на 18 август 1936 г. в Санта Моника, Калифорния. Майка му умира точно когато синът й завършва гимназия.

Красивият младеж е с буен нрав. Като тийнейджър краде гуми, а през студентските си години заради пиянство губи бейзболната си стипендия от Университета в Колорадо. Известно време кръстосва Америка, работи на нефтени платформи. Увлечението по рисуването го отвежда до Франция, Италия и накрая до Ню Йорк, където първо изучава изкуство в частния институт „Прат” в Бруклин, а после ходи на лекции по актьорско майсторство в Американската академия за драматични изкуства в Манхатън.

На 72 актьорът се ожени за германката Сибил Загарс.

През 1958-а се жени за съкурсничката си, мормонката Лола Ван Вагенен, която му ражда четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Развеждат се през 1985-а. Днес Редфорд има трима внуци и две внучки, а на 72 се ожени за 52-годишната германка Сибил Загарс.

През 1962-а Робърт вече е на професионалната сцена в бродуейската постановка „Боси в парка”, която става истински хит, а след 5 години е успешно екранизирана с безупречна игра на Редфорд и Джейн Фонда.

Филми шедьоври

Две години по-късно 32-годишният актьор увековечава името си с хита „Буч Касиди и Сънданс Кид“. Уестърнът записва приходи над 100 млн. долара при зададен бюджет от едва 6 милиона. Ролята на легендарния разбойник Кид е трябвало да бъде изиграна от Пол Нюман, но след като се запознава с Редфорд, той толкова го харесва, че се съгласява да се разменят. Това е началото на приятелство за цял живот.

Актьорът признава, че филмът променя живота му из основи. Отначало му било приятно хората да го разпознават, но започнал да страни, когато това се отразило на личния му живот.
Редфорд набира скорост с „Кандидатът” и „Джеремая Джонсън” (1972), както и с „Такива, както бяхме” (1973). Единствената му номинация за „Оскар“ като актьор е за култовия „Ужилването“, който тогава печели отличието за най-добър филм.

Той се заема с проекти, които не са лъжица за всяка уста – „Великият Гетсби” от 1974 г. с него в главната роля си остава най-сполучливата екранизация на един от най-големите американски романи. Забележителна е ролята му в „Трите дни на Кондора” на Сидни Полак (1975), където си партнира с Фей Дънауей.

И все пак оскар, но за режисура

В „Цялото президентско войнство“ на Алън Пакула (1976), отразяващ „Уотъргейт“, актьорът изиграва легендарния разследващ журналист Боб Удуърд, който впоследствие се превръща в щатния хроникьор на Белия дом, такъв е и днес. Лентата е с 8 номинации, включително за най-добър филм, но нито Редфорд, нито Дъстин Хофман са отличени за ролите си.

Тоталният хит „Ужилването” печели оскар за най-добър филм.

Редфорд все пак се сдобива с „Оскар“, но за режисьорския си дебют „Обикновени хора“ (1980) с Доналд Съдърланд. Paramount отделя бюджет от 6 млн. долара, но филмът събира 55 милиона в боксофисите, а после печели четири статуетки.

Актьорските му постижения продължават да набъбват с главната роля в „Отвъд Африка“ (1985) на Сидни Полак, където си партнира с Мерил Стрийп. Лентата печели златната статуетка за най-добър филм.

През 1992 г. Редфорд обира овации с режисурата на „Там тече река” с Брад Пит, през следващата година се снима с Деми Мур в „Неприлично предложение”, а през 1994-а с „Телевизионно състезание” отново е номиниран за най-добър режисьор.

Последните му творби, в които е режисьор и актьор, са забележителни – „Офицери и пешки” (2007), където играе с Том Круз и Мерил Стрийп, и „Хората, на които държиш” (2012).

Сам на екрана във „Всичко е загубено“

Приключенският филм от 2013 г. е високо оценен от критиката, но отново е пропуснат от Академията. В лентата персонажът на Редфорд е възрастен мъж, изгубен с любителската си яхта насред Индийския океан. Контейнер се врязва в лодката, тя започва да се пълни с вода. Радиото и навигационните уреди не работят, провизиите свършват бързо.

Легендарният уестърн „Буч Касиди и Сънданс Хил” прави Редфорд и Пол Нюман приятели за цял живот.

Цялата тежест е на раменете на Редфорд – в продължение на час и половина той е единственото лице на екрана, с едва десетина реплики. Всъщност малцина актьори днес могат да се справят с нещо подобно, но Редфорд просто „вижда” себе си в ролята. „Персонажът във филма съм аз самият… Това е филм за мен и моя страх от смъртта. Чрез него се справям с мисълта, че един ден – уви, скоро – ще умра”.

През 2017-а, точно 50 години след „Боси в парка“, Редфорд отново е с Джейн Фонда, този път в трогателната драма „Нашите души през нощта“.

„Сънданс” – анти-Холивуд

Когато в Холивуд големите пари се правят от високобюджетни филми по комикси, Редфорд пък решава да даде рамо на нови, независими творци.

През 1981 г. той основава института „Сънданс” (името е от легендарния уестърн) върху недвижимата си собственост в Юта, като инвестира значителните тогава 50 хил. долара лични средства. За преподаватели кани свои приятели – доказани сценаристи, режисьори, оператори и монтажисти. Няколко години по-късно институтът прераства във фестивал.

Така нискобюджетни хитове като „Секс, лъжи и видео” на Стивън Содърбърг (1989) и „Глутница кучета” на Куентин Тарантино (1992) дефинират независимото кино като жанр, а „Сънданс” става негова Мека. Но успехът се оказва своеобразно проклятие. Изведнъж прииждат търговците, после агентите, мениджърите, пиарите, папараците и модните къщи. Така Холивуд, от който Редфорд непрекъснато е бягал, сам идва при него.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.