Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Родният партиен пейзаж и ерозията на неолибералния ред

Статуквото в света се опитва да стигматизира всяка друга доктрина като „популизъм” и „радикалност”

Едно популярно клише гласи, че китайската дума за криза се състои от два йероглифа. Единият означавал „опасност”, а вторият „възможност”. Това обаче е неточен превод, който за първи път е включен в една реч на президента Кенеди в Индианаполис през 1959 г., и оттам безкритично се възпроизвежда и до днес. По-коректният превод гласи „опасност” и „критична точка”. Казвам това, защото мнозина у нас привиждат във възникналата политическа криза опасност от дестабилизация и в същото време възможност за козметично преформатиране на управлението. Струва ми се обаче, че подобна интерпретация на процесите от политическата 2016 г. е по-скоро „изгубване в превода”.

Ако приемем оптиката, която дава точният превод на китайската дума за „криза”, сме изправени пред опасност и критична точка. Опасността е от запазване на изчерпаното неолиберално статукво, а критичната точка е изтънялата обществена търпимост към омагьосания кръг на бедност и корупция, от който старите партии и техните глашатаи не могат да изведат страната. Това състояние съвсем не означава, че при предстоящите предсрочни избори статуквото ще се смени. Тъкмо обратното – ще станем свидетели на неговото временно препотвърждаване, без оглед на това кой точно ще сформира мнозинство. Но ерозията вече е необратима.

Неолибералният ред, установен през последните четири десетилетия като едва ли не безалтернативна форма демокрация и икономика, ерозира и това все по-силно ще засяга и България. Първите индикации вече са налице. От техният правилен прочит ще зависи не само съдбата на старите партии и върхушки, но и стабилността в средносрочен план. Хората искат промяна. Не толкова на лицата, колкото на политиката. Не става дума за „бунт срещу елитите”, а за началото на края на доминацията на една идеологическа концепция.

Неолибералното статукво в света се опитва да стигматизира всяка друга доктрина като „популизъм” и „радикалност”. Отзвук от това беше и определянето на резултатите от националния реферeндум у нас като „популизъм”. Бързо се затъна в острастени и често спекулативни дебати за детайлите на избирателната системата. Има обаче един безспорен факт – гражданите на България (тези, които гласуват и които формират политическия избор на страната!) гласуваха информирано и убедено. Доказателство за това е, че те не се вслушаха в изричните директиви на основните партии, гласящи „гласувайте с „не” или пък „не гласувайте”.

Вярно е, че с общи усилия на леви, десни и всякакви други този вот ще бъде заметен под килима. Но това е пирова победа на старото партийно статукво. Достатъчно е да видим скоростта, с която стават неадекватни, а в много държави и непотребни, старите партии на десницата и левицата. Ще оцелеят тези, които съумеят да се адаптират към реалните нужди, страхове и искания на хората.

Непосредственият въпрос на родната политическа сцена е служебното правителство, съставено от президента Радев. Тема, твърде чувствителна за БСП. Ако партията остави впечатление за „кадровик” на служебния кабинет, това може да се обърне срещу нея в хода на предизборната кампания, доколкото всеки проблем или евентуален текущ неуспех ще може да се приписва на БСП.

Но да погледнем по-далеч, в един условен 4-годишен мандат, без претенция за изчерпателност или прогноза. Възможни се четири сценария. Първият е „Борисов прим”. Ако ГЕРБ не допусне повече тактически провали, предсрочните избори могат да доведат до ново издание на тяхното управление. Към момента електоралните сондажи сочат крехка преднина на ГЕРБ пред БСП и ако това се материализира в изборни резултати, ключовият фактор ще бъдат Патриотичния фронт и евентуалната партия на Марешки. При такъв сценарий страната ще продължи да се движи с все същата позната инерция от последните години.

Вторият възможен сценарий е „старата песен на нов глас”. Евентуалното сформиране на ново парламентарно мнозинство около БСП, например с участието на патриотите или на ДПС, ще даде нов импулс за страната. Смяната на основните играчи в управлението ще има своя положителен, макар и краткотраен психологически ефект. Целият въпрос е, че смяната на местата или пък включването на „нови лица” все още не е смяна на политиката. Естествено, отделни нюанси ще бъдат различни. Но поне на този етап БСП не излиза извън рамките на неолибералната доктрина, а предлага кърпеж на вече лющещата се фасада на неолиберализма.

Третият възможен сценарий е „левицата – флагман на новото време”. Ако световните процеси на деглобализация и засилване на националната държава се задълбочат, те несъмнено ще предизвикат промени и у нас. Ключова роля за такова развитие ще има управлението на президента Доналд Тръмп и това дали то ще се окаже критичната точка за неолибералния модел, отвъд която американската политика ще изостави интервенционизма, конфронтацията по оста САЩ-Русия и неолибералното разбиране за свободна търговия. Ако това се случи в рамките на мандата на Тръмп, тласъкът, който ще получат новите десни и леви партии в Европа, които са отрицание на неолибералните догми, ще даде отражение и у нас.

От способността на БСП и една широка констелация от прогресивни интелектуални и партийни среди да превърне в политически факт една нова национална доктрина, ще зависи доколко в България ще се отвори вакуум за нови формации, които са по-адекватни на духа на времето. Същото се отнася и до десницата, макар че там засега не се наблюдава критично мислене към неолибералния модел.

Четвъртият сценарий е „крах на старите партии”. Вече гледахме този „филм” в редица европейски държави – от Италия, през Полша, Унгария и до възхода на нови леви и нови десни в Испания, Германия, Холандия, Франция, Гърция и пр. Колкото и сегашните партии да са вкоренени в олигархичните мрежи и зависимости, тази конструкция може да рухне за часове под напора на световните събития. Защото, ако продължават имитацията на борба с бедността и корупцията и гнусливото отношение към нарастващите страхове от мигрантски взрив, това ще изведе на преден план нови идеи, а вероятно и нови политически субекти.

 

* Авторът е председател на Института за модерна политика.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Единственото ценно в статията е, че авторът се опитва да се прави на модерен и с топки с твърдението, че либералдемокрацията с нищо не се различава от комунизма в опита си да очерни инакомислещите… де е дянков да ги остави всички институти да измрат от глад?!

  2. Хе-Хе тия енститути ако мислиш, че се издържат от Дянков като представител на бюджета си в дълбока заблуда. Тия енститути са дълбоко частни и следствата им се набират от още по-частни източници.Авторът не е някой анонимен , той е доста известен както е казано : “По делата ще ги познаете.

    1. Не си правя илюзии… Но всяка стотинка дадена за тия е престъпление… Да стават частни и да се оправят сами.

  3. глупости. Може би изглежда прекалено но това ми дойде на езика след като прочетох тези много думи подредени неправилно. неолибералното загина още 2008 ма. Така е. Въпросът е дали това което ще го замени е по добро. Популизма етикета зад който ти продават национализъм, който пък в мъртъв от 60 години, и е съживен на бързо в интензивните отделения на руските идеологически работилници. Националистите освен че избиха 60 – 70 М човека в двете световни войни днес ни лъжат че националната държава можело да се върне при глобализирана икономика. ще видим безхаберника Тръмп как ще върне производството от Азия. лъжат и не могат да го направят. Това не зависи от воля на един човек, дори и да е идиот. У нас антиевропейските партии като бсп, дпс, Атака, Mвро, дсб, Маришки (учил в Русия и работещ с руски пари), Слави (воден от тандема Гоце & Златев) са настръхнали за властта. Имаме един лёчик, който се води за руски човек (Дугин каза София е наша). Та цялата тази паплач ще говори как Брюксел ни е отнел сувенеритета а нато щяло да ни окупира и че трябвало да си браним националния интерес (който винаги се оказва руски интерес). И под знамето за борба със статуквото алтернативата на неолиберализма ще доведе до излизането ни от Европа. И като независима национална държава ще станем губерния на Евразийската империя. Ако помните Пуча на Исаков срещу ББ. Тогава пак имаше нови лица, събудено гражданско общество, надежда… и се оказа Петното, Че и подобни криминали толкова любими на руските социални инженери. Днес имаме Динковци и Тошковци (сценаристчето) – новия повей на Макаров. Да ние сме в криза и алтернативите са невъзможни. Референдума бе подготвен от тъпанари за тъпанари. За съжаление 2,5 M социални инфантили се вързаха без да потърсят в Google за какво гласуват. тъпия нашенец не помни че когато по медиите некакви искат да накажат статуквото винаги долита Доган и открадва резерва събран от статуквото. И догодина ще стане така. А до тогава ще четем съчинения на тема вълнения от бременната политиката. От някакви дефилета за модерна политика. Нещата са толкова зле че дори не мога да призова боговете да приберат определен човек. Ще се наложи отново да организират потоп. Преди да сме го направили ние…

  4. Брех. Не мога да повярвам. Комента дори и в ник-а си е с главна буква. Хвала на това дете на социализма… па макар и с латински букви написано. Относно либерал демокрацията … ми, че тя точно това подкрепя(инакомислещите). Ако беше по времето на комунизма при такъв коментар от твоя страна господин инакомислещ Комент, щяхте да бъдете хванат и заточен да чукате камъни. За мое, ваше и всеобщо щастие живеем в демократична система и си пишеме на воля. Разликата между вас и мен е, че аз смятам демокрацията за свобода, докато вие я смятате за слободия и се възползвате от това като пишете обиди и възхвалявате режими и чужди страни.

  5. От Борислав Цеков какво ново да очакваме? Освен да е сменил марката брилянтин на божествената си фризура. Едно си знае, едно си бае. БСП, та БСП. Широки констелации, нови импулси (особено с участието на ДПС и Патриотите?). Та намеси и Доналд Тръмп в нашенските бакии. Не знам кой го издържа този проститут. Ама че няма нищо общо с модерна политика е факт.

  6. Дървото е гнило, мирише на плесен. Проядено от червеи и няма здраво място. Да го докоснеш и ще падне. След като падне, ще се разпадне. Тогава ще видиш как от трухлятината да изпълзяват стоножки, мравки, червейчета, гнусни гъсеници и насекоми от цялата енциклопедия. Това са физическите и духовни очертания на елита наш. БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ. Колко прав е бил великия и проникнал в нашите души великия Алеко Константинов.

  7. УТОЧНЕНИЕ- Има се в предвид политическия елит и отправените от Алеко към него думи “ВСИЧКИТЕ СА МАСКАРИ”.

  8. Извинете, авторът, бихте ли дефинирали какво точно разбирате под “неолиберализъм” и под “неолибералното разбиране за свободна търговия”?
    Не се заяждам, просто ми е интересно какво точно значение влагате в тези думи и фрази. Отделно, ми е любопитно поради каква причина слагате знак на равенство между глобализма и интервенционизма? Опасявам се, че по този начин вие съзнателно или не смесвате истини, полуистини и лъжи, за да аргументирате позицията си. Моля, за коментар и аргументи, а не за кухи фрази, в които вие влагате каквото си поискате.

    Благодаря предварително

Отговорете