Радев след разговорите с Медведев: Трябва да преразгледаме възможността за пряка доставка на газ от Русия през Черно море

Младежи от Търновско почетоха паметта на жертвите на тоталитаризма в лагера „Белене“

Близо 400 млн. евро достигнаха приходите от международен туризъм

Зрелостниците пишат по темата “Човекът и вярата” върху стихотворението “Вяра” на Вапцаров Седмокласниците преразказват откъс от роман на Бранислав Нушич

Парагвай откри посолство в Ерусалим, следвайки примера на САЩ

Военен уби с нож полицай заради жена

Наркодилър отърва решетките, ще плаща 5000 лв. глоба

Радев на срещата с Медведев: Русия винаги е била стратегически партньор в енергетиката

Показват 22 аквариума с пирани, речни чудовища и риби акробати в Търново 160 обитатели на речните и морски води от 46 вида риби са включени в изложбата „Подводен свят”

Кирил Добрев: БСП няма официална позиция за Таско Ерменков, но работата му е да задава въпроси

ДПС спечели отново кметското място в община Лозница Областният партиен шеф на движението става кмет

3-годишно дете загина в Сливен заради родителска небрежност

МВР: Задържаният в Марсилия българин е обявен за международно издирване през 2012 г.

Прокуратурата започва проверка за знаци и маркировки по пътищата

ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата срещу Таско Ерменков – за тероризъм

Родолюбци възкресяват „Българската бойна слава“

“Българската бойна слава”, Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски и Владислав Карагеоргиев, ИК “Сиела”, 204 стр., 14 лв.

Книгата обхваща някои от най-емблематичните ни битки

Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски и Владислав Карагеоргиев разглеждат обективно знаковите български победи

Българската бойна слава безспорно е елементът от родната история, будещ най-голям интерес. Това до голяма степен е разбираемо – добродетели като чест, храброст и себеотрицание – винаги са били смятани за основни качества, които всеки един мъж трябва да притежава.

Оскъдицата или пък едностранчивото разглеждане на изворовия материал обаче често ражда хипотези, които, без да лежат на сериозни доказателства, се установят като общоприети теории, отдалечавайки се сериозно от историческата истина.

“Българската бойна слава” от младите сътрудници на Сдружение “Българска история” – Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски и Владислав Карагеоргиев – връща читателите към спомена за най-славните и най-пагубните моменти от военната ни история, като обективно проследява причинно-следствените връзки на родните победи и падения.

Съставителите на книгата се стремят максимално точно да представят реалния образ на събитията, определяни като изяви на българската бойна слава, да отделят митологизираните образи от действителните личности и да припомнят моментите на блестящи постижения, за да отдадат заслуженото на онези, дали живота си в името на родната чест.

“Българската бойна слава” обхваща някои от най-емблематичните ни битки, преплетени с малко известни такива – разглежданият период започва с основаването на Дунавска България и битката при Онгъла от 680 година и завършва с участието на България във Втората световна война от 1941–1945 година.

Ако споменът е най-добрият начин за обезсмъртяването на нечий образ, а изкривяването му – най-добрият начин за неговата забрава, то единственият начин да отдадем заслуженото на предците си, е да ги запомним такива, каквито са били. Или поне максимално да се приближим до тях.

Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски и Владислав Карагеоргиев са членове на екипа на сдружение “Българска история”. Това са трима млади историци, които са приели присърце ролята си на мисионери на родолюбието и вече няколко години поред доказват умението си да вдъхват живот на забравените и честно неизвестни подвизи от историята ни.

 

Битката при Онгъла

(680 година)

Битката при Онгъла.
Битката при Онгъла.

В средата на седмото столетие под ударите на хазарите започва разпадът на Стара Велика България. От нейните краища в търсене на по-добри земи потеглят петимата синове на хан Кубрат. Третият от тях, на име Аспарух, потегля към Балканите и се заселва край река Дунав. Там той се укрепва в местността Онгъл, която при всички положения се намира в близост до делтата на реката, но местоположението є и до днес не е еднозначно установено.

Пътят, който българите на Аспарух изминават до Балканите, не е никак лек. Хазарите напират в тила им, а териториите, към които се насочват, са смятани от Източната Римска империя (Византия) за принадлежащи по право, макар към средата на VII век властта над тях да се разпростира само номинално. Тези обстоятелства обаче не повлияват на желанието на българите да съградят своята нова държава на юг от река Дунав, в земи, изтъкани от тучни поля, плодородни равнини и множество богати градове.

И така, стигаме до момента, когато Аспарух започва систематично да преминава на юг от река Дунав. За Византия това значи само едно – опасността от българите повече не може да бъде подминавана. Отговорът на империята не закъснява. Организиран е мащабен военен поход, който цел да смаже новонастанилите се и да ги прогони отвъд смятаните за ромейски територии. Най-подробно последвалите събития описва в своята “Хронография” византийският летописец Теофан Изповедник.

А императорът Константин, като научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано до Дунава в Оглоса (Онгъла) и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправи в боен ред пехотната войска по суша към т.нар. Оглос и Дунава, и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление (Онгъла) и взели мерки за защита.

Това е първият епизод от предстоящия сблъсък, който безспорно щял да предопредели съдбата на зараждащата се Дунавска България. И макар че вероятно тогава не всички аспарухови българи се намират в местността Онгъл, със сигурност там е цветът на войската, онова ядро, което впоследствие трябвало да изнесе на плещите си тежестта на назряващите конфликти не само с византийци, а и с хазари и авари. Именно в това се състои и значимостта на предстоящото сражение.

След като в продължение на три–четири дни те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия, за да прави бани, оставил стратезите и войската със заповед да водят схватки, за да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията.

Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли до т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя.

 

Из „Хронография“ от Теофан Изповедник

Така в няколко реда византийският хронист описва цялото стълкновение. Похватът, с който борави, е добре познат и от други трудове на ромейски историци. Придаден е случаен ход на действията с цел да се принизи победата на врага, който, на свой ред, е описан като немощен и страхлив – показателни за отношението към българите през онези години са и епитетите – “мръсен и нечист народ”. И като имаме предвид, че другите сведения, които получаваме за сражението, а именно тези на патриарх Никифор, до голяма степен съвпадат с изнесените по-горе, посочените няколко реда си остават единственото достигнало до нас описание на победата, благодарение на която българите завинаги свързват своята съдба с териториите на днешна България.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.