Мария и Светлин Блажеви три дни яли, пили и се веселили в смолянското село Момчиловци за 20-годишнината на брака си

14-годишният им син Виктор бил тъпана

“Ние не умеем да правим какви да е подаръци, подготвили сме ви изненада”, казва Елена Манджукова, дългогодишна приятелка на Мария и Светлин Блажеви, съпруга на втори братовчед на Мария, докато семейството от Плевен й е на гости в Момчиловци броени дни след като е отпразнувало своята порцеланова сватба. И се започва...

„Отведоха мъжа ми в друга стая, а на мен казаха да облека родопските одежди. И когато ни изведоха и пак го видях, краката ми се подкосиха. С ръка на сърце мога да кажа, че се влюбих за втори път. Знаете ли колко хубаво изглежда българският мъж в народна носия. Изглежда така величаво, като нещо пред което жената малко трябва да склони глава, да се смири, защото ние съвременните жени сме малко по-наперени. А аз тогава изведнъж се почувствах много патриархално“, още се вълнува от преживяното Мария.

Всичко вече било ясно - порцелановата сватба ще е по родопска традиция.

В този момент отнякъде се взел тъпан, донесли го и го връчили на сина им, малкия Виктор.

„Вървете и нищо не питайте, просто вървете“, казала Елена на сащисаното семейство. На ливадата си пред къщата домакинята била застлала платно, посипано с цветя, а в края на платното – малко менче с водица, украсено със здравец и цветя. И започнал ритуалът.

Много приличал на сватбен ритуал, но Елена така била подбрала думите, че имало и закачки с хумор, и сериозни нюанси в много хубаво стихотворение за изминатия път.

В края на ритуала семейството получило удостоверение за успешен 20-годишен брак.

„Двайсет години брак са истински подвиг в семейното летоброене“, пише в документа, подписан от кметицата на село Момчиловци Сийка Суркова и подпечатан със Златния печат на Момчиловци за уникално европейско селище.

Щом връчили удостоверението, съвсем като на сватбите по тези места, се чула гайда. В двора влезли висок и здрав родопчанин, който свирел на гайдата и чудно хубава родопчанка. Запяло момичето, развеселило смаяните все още от изненадата младоженци. Станало весело. Когато дошъл ред на химна на Родопа планина – „Бела съм бела, юначе“, всички пеели.

И станало като в приказките – три дни яли, пили и се веселили.

„Сигурно хората са усетили, че имаме нужда от това преживяване. Ние със Светлин никога на сме крили любовта си един към друг. Винаги сме заедно и никога през всичките 20 години не сме имали сериозни препирни и крамоли“, подозира поводът за неочакваната сватба Мария. Без да подминава доказаното в годините правило, че родопчани са много добри хора и умеят да изненадват.

А за дългогодишния си брак казва, че е божа работа, макар да не е дълбоко вярваща, тя е категорична, че да случиш на добър мъж, е късмет.

Със Светлин се запознали на купон в родния и за двамата град Плевен преди 24 години. После се разбрали, че и за двамата е любов от пръв поглед, но до това после минали цели две години. И още толкова след това Мария се притеснявала, че е по-голяма с три години. Но нещата улегнали и след като две години били гаджета, точно преди 20 години създали семейство.

Живеят в Плевен. Мария е учител по биология, а Светлин пожарникар. „Гаси пожарите в къщи и извън къщи“, шегува се Мария. Шегува се, защото с пожари у дома не се стига до поводи за такива тържества.

Мария разказва, че има роднини в Родопите. Започнали да ходят по тези места, когато гостували на неин братовчед от смолянското село Момчиловци. 15 години по-късно те са нещо като местни жители, които си идват лятото. Мария казва, че там се зарежда. Сред любимите й места е Хайдушки поляни. Толкова й е любимо, че стихотворение е написала. А и Светлин много го обичал. Отскоро, откакто Виктор може да кара ски, идват и зиме.

Когато за първи път отиват, усещат, че са попаднали в един твърде различен от своя собствен свят. Хората по тези места са различни, много добри. Няма по други места такива хора – нито в Рила, нито в Пирин, а още по малко в родния Плевен.

 

Стихотворението на Мария за любимата местност Хайдушки поляни

С много любов и преклонение

пред Родопа планина

и нейните хора!

Хайдушки звън

Затварям очи и ги виждам

онези Хайдушки поляни,

усещам полъха, мириса,

тревите-килим са застлани.

Чувам как смърчове пеят,

а сред стъблата им плъзват стада,

шарени звънкат и блеят.

Така запява и мойта душа!

В таз планина на Орфея

- надлъж и нашир - зелено море,

За нея сърцето копнее-

да докосва нейното синьо небе!

Няма друг Рай на Земята-

вплел звън, небе и треви,

да го свиеш в дланта си

и до го вдишаш дори!