Розамунд Пайк: Аз руша правила

Супер секси на 40

Успехът е свобода

Обожавам Емили Блънт

Трябва ми роля в романтична комедия

Аз мслия, че феминизмът никога няма да мине на следващото ниво, докато жените се състезават на база външен вид

Нищо не може да те подготви за първото преживяване на снимачната площадка. Това е най-доброто училище за едни изпълнител

[modula id="3034424"]

Розамунд Пайк е качествена британска актриса с класическа театрална школовка, която успя да се докаже в киното и на американския пазар. В началото на 2019-а тя навърши 40 години и в момента е по-гореща от всякога. Името на Розамунд е прикачено към половин дузина нови проекти за големия и малкия екран. Тя ще изиграе и великата физичка и химичка Мария Кюри в биографичен филм.

Розамунд Пайк направи потресаващо въздействаща роля в колосално успешния трилър на Дейвид Финчър “Не казвай сбогом” пред пет години. Изпълнението донесе на Пайк номинация за “Оскар” за главна женска роля и я превърна в световна звезда.

Розамунд съчетава британски аристократизъм с артистична чувствителност, студена красота и топла сексуалност, тя е от онези актриси и жени, които стават все по-добри с годините.

- Розамунд, кога и как решихте, че искате да станете актриса?

- Аз идвам от артистично оперно семейство и винаги съм искала да играя. При мен по-скоро беше първа необходимост да стана актриса. Имах нужда от това – сякаш никога не е имало друг път за мен.

Но никога не съм смятала, че ще прескоча от театъра в киното и ще направя пари в този бизнес. Филмите никога не са били в картите, но за моя изненада кариерата ми пое точно в тази посока.

- Как стигнахте до ролята в “Не казвай сбогом” на Дейвид Финчър, която Ви превърна в голяма звезда?

- Бях толкова щастлива, когато ме избраха. Това е един специален филм. Дейвид Финчър е търсил по-нетрадиционна актриса за тази нетрадиционна роля. Много съм доволна, че филмът успя да провокира дебат, да стане тема за разговори. Винаги съм искала да изиграя жена извън нормата, отвъд конформизма и очакванията. Ролята беше точно такава.

- Това ли е филмът, с който се гордеете най-много?

- Трудно е да се каже. Реакциите към екранизацията на “Гордост и предразсъдъци”, в която имах честта и удоволствието да се снимам преди години също беше изключителна. Толкова много хора обикнаха филма и поздравиха мен и екипа, че дълго време просто нямах какво да кажа от щастие. Бях тотално обгърната от положителни емоции и все едно стъпвах по облаци. Обичта и признанието на зрителите бяха възможно най-голямата награда за мен.

Отделно самата работа по “Гордост и предразсъдъци” беше такова удоволствие. Всички ние дадохме сърцата си в тази екранизация по британската класика. И на истина е страшно удовлетворяващо да видиш реакцията на зрителите след като си дал толкова много от себе си едно произведение наистина да се получи и да бъде достойна екранна версия на една наистина забележителна и незаменима книга.

Помня, че след “Гордост и предразсъдъци” веднага се снимах във фантастичния екшън с чудовища “Doom”, който пък е по игра. И няма да забравя физиономиите на хората, които ме бяха гледали последователно в двата филма. От романтиката и костюмите на “Гордост и предразсъдъци” до компанията на тежко въоръжени и мускулести морски пехотинци, които избиват някакви демони. Дозата мъжка енергия ми се отрази добре, признавам.

- Променят ли се правилата и условията за актрисите през последните години?

- Променят се и не само за актрисите. Работих с жени асистент-режисьори по три филма - “Hostiles”, “Не казвай сбогом” и “Човешкият глас” и мога да кажа, че те се справиха безупречно и бяха на световно ниво. Някои жени се подценяват, нямат достатъчно вяра в собствените си възможности. А има и още доминиращи стереотипи и очаквания. Например, много по-трудно е за една актриса да бъде с къса коса. Подобна прическа се смята за твърде ограничаваща.

Думата амбиция вече стана грозна дума. Твърде много жени искат да се докажат в конкуренция с други жени. Аз мслия, че феминизмът никога няма да мине на следващото ниво, докато жените се състезават на база външен вид.

- Как съчетахте актьорската професия със следването в Оксфорд?

- Винаги съм искала да имам и добро образование, а не само артистична кариера. Всъщност прекъснах една година, за да мога да участвам в различни постановки, но все пак завърших. Особено когато се загледах в разкошните стари сгради в Оксфорд - тези архитектурни шедьоври с гаргойлите и кулите, с детайлите ме убедиха да остана и да завърша.

Но никога не е било особено лесно. Помня периодите на тревожност, възходи и падения, на неочаквани водовъртежи и бури. Моите прекрасни родители ме подкрепяха по пътя и бяха до мен. Те ме научиха, че работата може да носи истинско удовлетворение и да те изпълва.

- Как гледате на живота и средата в Холивуд?

- Не е точно любимото ми място, но това е работата. Нищо не може да те подготви за първото преживяване на снимачната площадка. Това е най-доброто училище за едни изпълнител. А пък актьорската подготовка започва още много преди да стъпиш на сцена или на снимачната площадка. Подготовката започва на улицата с наблюдението на човешката природа.

- Какви професионални предизвикателства преследвате в момента?

- Много ми се иска да изиграя главната роля в някоя голяма романтична комедия. Това определено е една от моите актьорски мечти. Но не мисля, че съм първото име, което хрумва на хората, когато мислят за този жанр. Аз никога не съм се вписвала в този калъп, винаги съм била нещо като аутсайдер в комерсиалното кино. За щастие самата аз не си падам по конвенции и задоволени очаквания. Аз руша правилата. Помня когато бях майка без брак и това положение ми се струваше напълно правилно. Вече не ме е страх от това какво си мислят хората за мен. Като бях млада постояно се тревожех за мнението на околните.

Особено във Великобритания хората винаги искат да те ограничат, да те поставят в удобна рамка. Да рушиш правилата е интересно. А на мен ми идва естествено. Още като бях на 21 си спомням, че всички си мислеха, че съм на 30 години. Никога не съм си представяла, че ще успея. Но успехът е свобода. Свободата да може да избираш сценариите, които разказват истории, които ти искаш да бъдат разказани.

- На кои свои колежки се възхищавате като актриси?

- Много са, разбира се, но имам някои особено големи любимки от моето поколение. Обожавам Емили Блънт!

Коментари

Задължително поле