Роман Полански - В окото на бурята, пак

Има две причини да се върнем към персоната на известния режисьор Роман Полански. Неговият нов филм - “Офицер и шпионин” ще открие петото юбилейно издание на международния кино-литературен фестивал CineLibri. Тържествената церемония ще се състои на 5 октомври в зала 1 на НДК и ще бъде съпроводена с грандиозно мултимедийно шоу. В края на август, на най-стария кинофестивал в света - този във Венеция, се завъртя поредния скандал около Полански.

Творецът не присъства на собствената си премиера, но на нея отказа да се появи и председателката на официалното жури - режисьорката Лукреция Мартел. Аржентинката, която има две номинации “Златна палма” в Кан, “Златна мечка” от Берлин и още около 70 награди и номинации е в гравитацията на движението #MeToo, което громи всеки мъж с потентност в Холивуд.

Мартел не отрече качествата на филма, но предпочете да го гледа на лаптопа в хотела, а не на тържествената премиера. Основната причина не са някакви скорошни събития, а далечното минало на режисьора, чийто живот е по-силен като история, дори и от собствените му филми.

Актьорите Еманюел Сение, Жан Дюжарден, Луи Гарел и композитора Александър Десплат застанаха пред фотографите и журналистите на червената пътека във Венеция, за да защитят работата на режисьора.

Филмът за един от епохалните истории в миналото на Франция драматургично, но и документално следва обективните факти от скандално известното “Дело Драйфус”. Според критиците “Полански е направил един класически изглеждащ, но модерно звучащ филм, който съчетава историческа драма с трилър с внушителен бюджет”. Предстои да видим в София.

Междувременно това е само поредният удар, който #MeToo и Time's Up нанасят на Полански, след като миналата година той бе изключен и от Американската филмова академия, раздаваща оскарите, заради събитията от 1977 г.

“Всичко това продължава да ме преследва и до днес. Чувам абсурдни истории от жени, които никога не съм срещал през живота си. Те ме обвиняват в неща, които - казват те - са се случили преди повече от половин век...”, казва по темата 86-годишният режисьор.

Казусът с Полански наистина е сложен, противоречив и наситен със скандали. Първоначално органите на реда искат да съдят режисьора за изнасилване, но после стигат до компромисното “незаконен секс с малолетна”. Полански обаче се страхува, че съдията ще се отменте от споразумението и ще го вкара в затвора, и решава да избяга преди да чуе присъдата. Оттогава живее в изгнание във Франция и още се води беглец от американското правосъдие. От години той призовава, че с неговия случай трябва да се приключи и всички замесени да се върнат към нормалните си животи.

Роман Полански има една от най-необичайните и екстремни житейски траектории. Преди да стане сексуален насилник и да се изяви като хищник с младата Саманта Геймър, той сам е жертва на историята и обстоятелствата.

Родителите му - полски евреи - са избити от нацистите по време на Холокоста, а той посвещава драмата си “Пианистът” на трагичното си детство и спомените от войната. Години по-късно, когато вече е заживял в САЩ и е успял да се превърне в обещаващ млад режисьор с изключиетелните си филми, Полански е поразен от чудовищно престъпление. През лятото на 1969-а година хипи радикалите от култа на Чарлз Менсън нахлуват в дома му докато го няма и убиват бременната му приятелка и звезда Шарън Тейт. Полански никога не се възстановява от тази травма, но продължава да прави успешни филми.

Той е режисирал някои от най-иконичните екранни произведения от края на миналия век - “Бебето на Розмари”, “Наемателят”, “Китайски квартал”, “Горчива луна” и др.

Но творчеството му остава в сянката на мрачното минало и случая със Саманта Геймър. На 26 септември 2009 г. Полански е арестуван от швейцарската полиция на цюрихското летище във връзка със заповедта за арест от 1978 г. в САЩ, докато се е опитвал да влезе във Швейцария. Полански се е надявал да присъства на Филмовия фестивал в Цюрих, за да получи награда за цялостен принос. Арестът последва искане от страна на Съединените щати към Швейцария, която да залови Полански.

Следователите от САЩ са научили за планираното от него пътуване няколко дни по-рано - достатъчно време, за да преговарят с швейцарските власти и да се положат основите на арестуването му. Швейцарското правосъдно министерство заявява, че Полански е под “временното задържане.”

По това време полският министър на външните работи Радослав Сикорски обявява, че може да поиска помилване на Полански от президента на САЩ Барак Обама. Френският външен министър Бернар Кушнер заявява, че е помолил от своите швейцарски колеги да се гарантира, че правата на Полански са напълно спазени и ще се стигне до “благоприятно решение”. На 25 ноември 2009 година мярката е променена от “задържане под стража” на “домашен арест”, а на 12 юли 2010 г. Полански е освободен.

 

С Вангелис се въдхновява за “The city”

Легендарният гръцки композитор на електронна музика Вангелис е автор на музиката на филма “Горчива луна”, в който Роман Полански режисира Еманюел Сение - негова сегашна съпруга, Хю Грант, Питър Койот и Кристин Скот Томас. Докато вървят снимките на лентата в Рим, Вангелис се вдъхновява за концептуалния си албум “The city”, в който наративът е на Роман и Еманюел. Сетне той прави и музиката за филма.

 

За него

Един от последните майстори

Убеден съм, че трябва непременно да правим разлика между художника и човека. Историята на изкуството е пълна с художници, извършили престъпления от различно естество, въпреки това ние продължаваме да се възхищаваме на техните произведения на изкуството. Същото важи и за Полански, който според мен е един от последните майстори, все още активни в европейското кино.

Алберто Барбера, шеф на фестивала във Венеция

 

Не бих го поздравила

Няма да го поздравя, но мисля, че е правилно филмът му да е тук на този фестивал. Човек, който извърши престъпление с такъв размер, който след това е осъден, а жертвата счита себе си доволна от обезщетението, ми е трудно да преценя. Трудно е да се определи какъв е правилният подход, който трябва да предприемем с хора, които са извършили определени действия и са били съдени за тях. Мисля, че тези въпроси са част от дебата в наше време.

Лукреция Мартел, шеф на журито във Венеция

 

Холивуд го стъпка

Как можете да се възползвате от нечий трагичен живот, докато тъпчете върху него? Нещо за размисъл (говоря за системата, която тъпче Роман). Малко обяснение, защото разбирам, че хората не разбират моята гледна точка. Не критикувам филма (“Едно време в Холивуд”). Просто казвам, че не им е притеснено [в Холивуд] да правят филм за Роман и неговата трагична история и да печелят с него... докато в същото време са го направили персона нон грата. И всичко, без да се консултират с него, разбира се.

Еманюел Сение, съпруга на режисьора

Коментари

Задължително поле