Доброволци помагаха в гасенето на пламнал навес в Свищовско Спасена е съседна сграда от пламъците

Социалният министър: Бизнесът е недоволен от повишаването на минималната работна заплата

Протест на ученици, учители и родители в Сливен в защита на училище

Гърция и Македония започват нов кръг от преговорите относно спора за името

Отбелязваме Антоновден

Биткойнът се срина с 25 на сто на азиатските пазари

Чавушоглу: Турция може да разшири военната си операция в Северна Сирия

Папа Франциск поиска прошка за извършените от католически духовници посегателства срещу деца

Косовският премиер призова да не се използва убийството на Оливер Иванович за политически цели

Доклад на „Фрийдъм хаус“: България е свободна страна, но медиите й – само донякъде

Тръмп е в отлично здраве, заяви лекарят на Белия дом

Около 1400 мигранти бяха спасени в Средиземно море

Нови по-строги санкции към КНДР обмислят САЩ и Канада

В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Роналд де Бур, легендата на холандския футбол, пред „Труд“: България е страст и техника

Роналд де Бур е един от емблематичните футболисти на 90-те. Заедно със своя брат-близнак Франк двамата понесоха славния „Аякс“ към последната му трофей в турнира на европейските шампиони. Сега Роналд работи в школата на гранда и шлифова диаманти.
Преди световната квалификация България – Холандия славният Де Бур се съгласи да говори пред „Труд“.

– Г-н Де Бур, работите във футболната академия на „Аякс“. Колко нови звезди да очакваме от този легендарен клуб?
– Талантът е едната страна. Имаме концентриран невероятно много талант на едно място. Бих могъл да кажа седем или осем имена, които притежават впечатляващи качества. Но пак ще повторя, че това е едната страна. Първата стъпка в развитието.
– Защо в последните години „Аякс“ не може да се противопоставя на големите сили във футбола?
– Лесно е обяснението. Вече не можем да задържаме най-добрите ни играчи. Примамват ги други клубове, които са много по-богати от нас. Миналата година като треньор в „Аякс“ играх срещу „Панатинайкос“ в евротурнирите с отбор, чиято средна възраст беше 20 години и шест месеца. Ако искаш да се противопоставиш на големите оръдия във футбола, трябва да имаш добри, но и опитни играчи. Хора между 25 и 27 години.
– Вашият „Аякс“ от 90-те години навъртя серия от 42 мача без загуба, спечелихте Шампионската лига и бяхте млади. Значи младостта не е порок.
– Само че когато спечелихме Шампионската лига през 1995-а, аз тъкмо щях да навърша 25 години. Пет години повече са абсолютен бонус. Сегашните момчета са по на 19, 20 години.
– Финалът на Шампионската лига срещу „Милан“ през 1995 година ли е най-големият ден във вашата кариера?
– Да, може да се каже и така. Също беше много приятно, когато триумфирахме като световен клубен шампион в Токио в края на 1995-а.
– Какво означава за едно младо момче да влезе в първия тим на „Аякс“?
– Дебютът ми го даде Йохан Кройф. Чувствах все едно мога да победя всеки. Вкарах тогава и първия си гол за „Аякс“. Един специален момент. Да носиш красивата фланелка на „Аякс“ – това е все едно най-голямата мечта в живота ти се е сбъднала. Казах си – започна се! Но трябваше от дебютант да стана титуляр. После целта ми бе да съм национал на Холандия, а след това и лидер на родината ми.
– През 90-те години имаше два великолепни отбора – „Барселона“ на Йохан Кройф и „Аякс“ на Луис ван Гаал. Холандската треньорска школа ли е №1?
– Холандия има големи треньори, не само те двамата. Винаги страната е опитвала да направи възможно най-добрата образователна система. Познавате най-големите, но в юношеските академия има уникални треньори. А там е трудно да научиш децата и да ги подготвяш за живота на професионалист. Винаги искаме да атакуваме и да вкарваме голове. Затова хората по света харесват холандския футбол.
– Наследството на Йохан Кройф е тоталният футбол. Вие го познавахте лично. Има ли треньор, който успя да повтори неговия стил?
– Йохан е първият, който промени тотално футбола. За него най-важното е атаката! Нападателите трябва да пресират, трябва да има атракция. Гуардиола на първо място, а и Франк Рийкард до голяма степен, успяха да повторят стила на Кройф. Но той си остава най-добрият.
– Бихте ли сравнили Кройф и Луис ван Гаал?
– Напълно различни типове. Макар че футболът им е подобен – винаги трябва да се атакува, да се държи топката, да се пресира. Играл съм и при Луис, и при Йохан. Целите винаги са били еднакви. Като хора бяха много различни. Йохан винаги е изглеждал много спокоен, дори отпуснат. Винаги се усмихваше. Луис също се усмихваше, но беше фокусиран, дисциплиниран. Винаги разузнаваше възможно най-подробно съперника. Докато Йохан много не се интересуваше как играят срещу нас. Той вярваше в качествата на своя отбор. Луис също вярваше, но се съобразяваше със съперника. Ван Гаал беше работохолик, а Кройф не бе. Но Йохан беше просто един гений. Не, нека кажа, че и двамата са гении, но от различен тип.
– Вие и вашият брат-близнак Франк отидохте от „Аякс“ в „Барселона“ – един клуб с много холандско влияние. Защо вие останахте само около година?
– Играх година и половина. Когато Луис ван Гаал напусна „Барселона“, аз загубих мястото си в състава. Получих и тежка контузия. Никога не ми е било приятно да съм резерва. Когато се възстанових, Луис вече го нямаше и за кратко време на всички холандци от „Барса“ ни се наложи да напуснем.
– Всички казват, че да играеш в Старата фирма, както по света наричат дербито „Рейнджърс“ – „Селтик“, е специално. Как избрахте да отидете в „Рейнджърс“?
– Защото там имаше холандски треньор – Дик Адвокаат. Отборът участваше в Шампионската лига, а ми предложиха четиригодишен договор. В разговорите ме впечатлиха. В „Рейнджърс“ изкарах хубаво време. Не, точната дума е… невероятно време! Старата фирма е незабравим мач. Атмосферата е великолепна.
– Бихте ли сравнил този мач с Ел Класико или „Аякс“ – „Фейенорд“?
– Да, и ще кажа, че е с една стъпка по-високо. Заради емоциите.
– Срещал ли сте се със Стилиян Петров? Той играеше на вашата позиция в „Селтик“.
– Много пъти сме играли един срещу друг. Стилиян се представяше отлично, а и беше много добро момче. Всички го обичаха. Знам, че се разболя тежко, но успя да се възстанови. Той е пример за голям играч с голяма кариера.
– Първото ви световно първенство беше през 1994 година. А тогава пък бе пикът на България. Помните ли нещо за нас?
– Целият свят говореше за вашия отбор. За Стоичков, за онзи, който беше без коса…
– Лечков.
– Да, Лечков. Вие бяхте голямата изненада и всички вас гледаха. Говорих си със Стоичков за това време, когато участвах в мач заедно с бивши играчи на „Барса“ в Мексико миналата година. Той наистина беше един от най-специалните.
– Тегне ли някакво проклятие върху холандските отбори на мондиали? Имате три загубени финала, но не и титла.
– Мнозина ще кажат – да, така е. Аз бих отвърнал, слагайки белите очила, че това, което сме постигнали, е страхотно. Ние сме малка държава със 7 милиона души население, а на толкова много мондиали сме се представяли добре. Мисля, че заслужава да се гордеем. Нека направим сравнение и да видим колко отбори са се класирали толкова пъти на полуфинали и финали.
– Идва световна квалификация между Холандия и България. Какво знаете за нашия отбор и какво очаквате от двубоя?
– Почти нищо не знам за сегашния български отбор. В дните преди мача ще се запозная. Сега не съм подготвен. В историята българският отбор винаги е известен със своята страст и отлична техника. Сигурен съм, че ще бъде здрав мач. Ние вече нямаме толкова силен отбор, за да се чувстваме фаворити срещу всеки. Ще ни бъде трудно. В момента няма как Холандия да не е фаворит срещу България. Но за нас най-важното не е един мач, а да се класираме за финалите на световното първенство.
– Кой ще се класира от групата?
– На първо място ще е Франция. Втора ще е Холандия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.