Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Ружди Ружди: Тренираме на една поляна

През 2017 година Ружди Ружди спечели златото от Световно първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Лондон и постави нов световен рекорд в дисциплината, в която се състезава – тласкане на гюле. Така той стана за втори път спортист на годината за хора с увреждания. Ружди сподели пред БНР, че за него е било важно да спечели медала, а не да спре тренировки след олимпиадата в Рио, където също стана шампион. Най-трудно през годината е било справянето с условията за тренировки.

„Тренираме на една поляна. Не е закрито и, например, когато вали не можем да тренираме – само вътре – фитнес. Другото е, че имах контузия в лактите. Все още я имам. Има трудности, няма как да няма, но се справяме с тях.“, сподели той.

Държавата помага, но хората с увреждания искат да имат и закрита зала за тренировки, за да могат да тренират пълноценно и през зимата коментира Ружди, който разказа как е започнал спортната си кариера:

„През 2008 г. катастрофирах и се оказа, че вече съм на инвалидна количка. Оттогава започнахме да търсим места за рехабилитация. Отидохме в Павел баня и там видях Даниела Тодорова, която отдавна спортистка. Тя тренираше там на поляната. Всеки ден гледах как тренира. Интересно ми стана. Оттам тръгнах. Тя ми подаде ръка, каза: „Ако искаш, пробвай“, а аз и без това нямах друга работа… После се запознах с брат ѝ – Радостин Тодоров – нашия треньор. Направихме една тренировка… Аз не знаех нищо. Нямах представа за какво става въпрос.. Той ми каза: „Ти имаш дълги ръце, ако искаш може да се пробваме“. Така тръгвах.“

Тежките тренировки, желанието да се учи и дисциплината са превърнали Ружи в медалист, категоричен е той. Желанието му за 2018 година е да се представи по най-добрия начин на европейското първенство в Берлин.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.