Нормално е всеки да вярва в своя си Бог, но не е нормално в XXI век да се воюва за това

Българският орден на тамплиерите миналата година чества 10 години Велик приорат България. А годишнината съвпадна и с 900 години от създаването на Ордена на тамплиерите. Още на 27-мия Конвент на Велик приорат – България, който посрещна тамплиери от три континента, направихме уговорка за интервю с Великия приор на България, в което да разкаже за инициативите през тази година. Оказа се, че разговаряме часове преди рождения ден на Румен Ралчев.

- Какво би Ви зарадвало най-много за рождения ви ден, Господин Ралчев?

- (смее се, б.а.) Нали се бяхме разбрали, че за години и за рожден ден няма да говорим?

- Няма. Кое би ви зарадвало – по принцип, да не е за повода?

- Мисля, че всеки човек, който се занимава с обществена дейност, най-много би се зарадвал на това, че което е свършил или върши в полза на хората, на обществото, действително е намерило почва и се връща към него под една или друга форма. Че намирайки сродни души – работят заедно за добруването на този настръхнал свят. Не всичко е пари и ние се опитваме именно чрез този феномен от миналото – тамплиерските ценности, да върнем желанието на хората да бъдат заедно и в добро, и в лошо. Най-хубавото, което може да се случи в такъв момент е да се чуе приятелската дума от колкото може повече страни. Така човек осъзнава, че тово, което е свършил, не са напразно хвърлени време и усилия, а има резултат. Естествено – не е без значение семейството, което е опора за всеки, който се занимава с обществена дейност. Ако то бъде стабилно, здраво, става една от основните предпоставки човекът да бъде успешен. Всичко останало е лъкатушене между различни философски понятия или финансови такива с цел оправдание за едно или друго: „Да, аз съм вече богат, но за сметка на това не ми върви в живота, между хората“. Свидетели сме на много наши съвременници, които се затвориха в черупката си без значение дали са финансово заможни или не. И това се дължи на консуматорското отношение към живота, което все повече се насажда. Консуматорският дух стана матрица за пребиваване на този свят. Все повече хора гледат на нас като екзотични представители на нещо отмиращо, чудят ни се защо хвърляме усилия и средства за съхранение и възраждане на християнски ценности. Ние обаче сме го приели за наша мисия и основно сме обърнали нашата дейност към подрастващото поколение.

- Защо точно към него?

- Всички си даваме сметка, че ако по някакъв начин сме изпуснали едно поколение в годините на Прехода, то от тук нататък трябва да вложим енергията си именно в подрастващото поколение, защото то е утрешното днес. Младите, които влизат в политическия или обществения живот, след време ще създават управленските решения на своята страна. Целта ни е да генерираме изконните християнски добродетели в тяхното поведение. Именно по тази причина Велик приорат – България на практика през цялото си съществуване до сега работи в посока на подрастващото поколение. Вече шеста година продължаваме с художествения конкурс за детска рисунка „Рицарят в мен“. Вече стигнахме до 12 000 рисунки годишно – това са 12 000 ученици от цялата страна, които изпращат своите творби, провокирани от рицарската чест и доблест. И ако в началото картините, които получавахме, бяха изпъстрени с героични рицари с доспехи и мечове, то през последните години все повече рисунки пристигат със сюжети от нашето съвремие. Това ни радва. Децата осмислят какво означава „рицарят в мен“ в 21 век. Имаме илюстрации на огнеборци, които спасяват хора, на деца, които помагат на беззащитно животинче, на възрастен човек – все примери, които показват, че когато на учениците се разкаже, даде им се литература, те започват да преосмислят доблестта като поведение в днешно време. И веднага виждаме как децата започват да илюстрират съвременните рицари като героите, дори и анонимните, на днешния ден.

- Имахте идея точно конкурсът „Рицарят в мен“ да стане международна инициатива на Ордена на тамплиерите. Ще се случи ли?

- О, да. Даже вече се случва. Точно през 2019 година го превръщаме в международен. Три училища във Франция, в които учат българчета, тази година също ще се включат в конкурса. Ученици от още две училища в Австрия, Виена – също ще изпратят свои рисунки за „Рицарят в мен“. Ще имаме участници от Македония, Сърбия, Украйна – предимно сред нашите сънародници, ще имаме картини и от Русия. Така деца от 7 държави ще се включат конкурса на Велик приорат – България. Радваме се, че за трета поредна година Министерството на образованието и науката ни включва с инициативата ни в годишния си календар. Другият ни национален конкурс за есе – „Рицарска постъпка“ също е в събитията му. Това е едно признание, че организираме жизнени мероприятия. Наградите винаги ги връчваме на 1 юни – в Деня на детето. Става дума за десет стипендии, които се дават на най-добрите творби, за да може децата да продължат да развиват своите способности. А през есента, на нашия Магистрален съвет, ние, българските тамплиери, ще отчетем резултатите и най-вероятно още държави от Европа ще се включат в конкурса през 2020 година. Не е тайна, че до преди 7-8 години Световният орден не работеше с подрастващото поколение. Ние бяхме първопроходците, които започнаха да работят с различни програми, свързани с децата. Създадохме младежка секция в Ордена и чрез нея млади хора се занимават с децата. Така стана, че една част от родителите на тези деца проявиха интерес и станаха членове на Ордена. Тази работа с младите е изключително отговорна, но именно чрез нея успяхме да спечелим доверието на родителите, на учителите и нашите инициативи да се радват на огромен интерес в много български градове. Не може да не сме щастливи от факта, че дори само с конкурса за детска рисунка, ще обединим усилията с наши братя и сестри от други Приорати и че те приемат като своя нашата инициатива.

- Кои ще бъдат най-важните събития през 2019 година в световния календар на тамплиерите и у нас?

- В плана на Ордена още през 2017 година започнахме с честванията на 900 години тамплиерство. През 2018 година бе така да се каже апогея, а тази година ще завършим цикъла от събития с форум в Португалия, в град Томар, който се счита за столица на тамплиерите. У нас, в България, също ще продължим събитията, посветени на тази важна годишнина – вече сме поръчали и в момента се работят 100-килограмови църковни камбани, които ще бъдат с нашите символи и ще бъдат дарени на храмове. Паралелно с това, ще продължим нашата издателска дейност, ще продължим с кампаниите си за защита на жените. За четвърта поредна година ще проведем благотворителен крос, с който набираме средства за жени с онкологични заболявания. Това спортно мероприятие го провеждаме в Пловдив и негов основен инициатор и организатор е нашата сестра Росица Касабова. Вече в два града финансирахме постановката „Прегръдката на ангела“, която е посветена на кампанията срещу насилието върху жените. Тази година ще се опитаме да я поставим в колкото може повече градове. Наша постоянна кампания е финансирането на училищни библиотеки чрез дарения. Подпомагаме и организираме няколко спортни инициативи – състезания по фехтовка, шах, баскетбол, волейбол сред младите. Всички командерии в цялата страна организират и финансират със собствени средства различни инициативи и събития. Вече е традиция в седмицата след Великден да провеждаме и международния фестивал за хорова великденска песен. Тази година събитието ще се проведе в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Една от важните ни посоки е да продължим работата си в Република Северна Македония.

- Където инициирахте създаването на командерия през миналата година?

- Да. Съвсем след дни сме в Скопие, където ще се проведе голям събор. Ще приемем нови постуланти, рицари, за да укрепим тази командерия, която създадохме през есента на 2018 година и да продължим със създаването на Велик приорат – Северна Македония. Предстои още работа поне година и половина. За сега Орденът в Македония се развива изключително добре. Признателни сме за изключителната благосклонност, която имаме и от православната, и от католическата църква. Допускат ни да работим в храмовете и мисля, че активността, която в Скопие се проявява и в гражданската сфера, и в работата на младите рицари, дава надежда, че с времето там ще имаме един силен Велик приорат. Нашите братя и сестри от Македония, например, направиха няколко мероприятия, в които събираха деца от смесени бракове – между мюсюлманин и християнка или християнин и мюсюлманка. Събитията протекоха изключително дружелюбно, създадоха много позитиви. И това е едно много добро попадение, идеята е на рицарите от Скопие. На 3 февруари имаме среща с една такава група деца, които ще изнесат своя музикална програма, а ние от своя страна сме подготвили дарения за тях. И ето тук вече говорим отново за мисията на съвременните тамплиери – да създават мостове към другите. Че всички сме едно, без значение от нашето вероизповедание. Нормално е всеки да вярва в своя си Бог, но не е нормално в 21 век да се воюва за това. Хората трябва да се свързват и помежду си и да работят заедно за общото си добруване въпреки различията си.

Нашият гост

О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”, полицейската школа, УНСС, доктор по философия в Peninsula university, САЩ, с професорско звание. Академик. Служил е в УБО и НСО. През 2017 година е преизбран за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.