На 16 юли 2019 да почерпят

„Левски“ с убедителен старт на новия сезон, юноша изработи три гола

България е в топ 20 по поскъпване на домовете

Вучич помоли Макрон за помощ по пътя към ЕС и за разрешаване на кризата с Косово

Трус от 3 по Рихтер разлюля Вранча

„Руска връзка” тресе коалицията в Италия Близък до “Лига” лобист търсел финанси от Кремъл

Ердоган: Турция се надява да организира съвместно с Русия производство на системи за ПВО

Частично лунно затъмнение в нощта на 16 срещу 17 юли

Плащаме на ЕС за пластмасовите опаковки Обсъждат нови приходи в бюджета на общността

ЕС одобри санкции срещу Турция заради сондажите в шелфа на Кипър

МВФ: Вдигнете възрастта за пенсиониране Работниците намаляват с 30% през следващите 30 години

Министерство на финансите: На 19 юли партиите ще получат втората част от държавната субсидия за 2019 г.

Частна здравна каса, ако има 500 000 желаещи Новата визия за бъдещето на осигурителния модел поставя повече въпроси и неясноти, отколкото решения

Русия и Украйна готвят голяма размяна на затворници

Ирак предаде на Русия 33 деца на членове на ИДИЛ

Румънската кралица се увлича по проф. Шишманов

Големият наш учен и общественик проф. Иван Шишманов е роден в Свищов на 22 юни 1862-ра. На 13 години будното и жадно за знания сираче е забелязано от Феликс Каниц, който при обиколката си из България подбира няколко българчета за държавни стипендианти във Виена. Ето как през 1875 г. то попада в престижното Burgerschule, а после завършва и Педагогическото училище в австрийската столица. Следва философия и литература в Йена и Женева, а през 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг. Решаващо значение за неговото развитие като учен е близката му дружба с украинския емигрант Михаил Драгомиров, професор по история в Женевския университет, който му дава щерка си Лидия за жена.
Цял живот Иван Шишманов остава верен на своята младежка

страст към знанието

– по едно време учи дори персийски език и санскрит. Голямата му амбиция обаче е да служи „на ползу роду“, на българската наука и култура. Като служител в Министерството на просвещението и негов министър /1903-1906/ той се залавя с наистина големи начинания – откриване на Висше училище /днешния Софийски университет/, създаване на етнографски музей, на оперно-театрална трупа, от която се ражда Народният театър, и на Рисувалното училище, бъдещата Художествена академия. 18 години проф. Шишманов списва прочутия „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, в чиито първи три книжки е публикуван романът „Под игото“. Тъкмо той стимулира Вазов да завърши започнатата в емиграция творба и става неуморен вдъхновител, изследовател и биограф на народния поет, пръв негов приятел и душеприказчик.
Посветен изцяло на големи национални каузи, видният учен и общественик

няма време за личен живот

В душата му обаче строгият изследовател съжителства с виталността и широтата на артиста. „Проф. Шишманов носеше маниерите на светския човек, без да има неговата пустота“, казва за него проф. Асен Златаров, наричайки го „образец на европеизиран българин“. Сам ученият винаги е твърдял, че не обича да издава своето интимно „аз“. Цели 42 години той остава верен на жена си – от 1886-а, когато се запознават, до смъртта си. И само веднъж сърцето му напуска своя доброволен затвор в копнеж за щастие с друга.

Проф. Иван Шишманов бил учен с лирична душа.

През 1904 г. като министър Иван Шишманов е на служебно посещение в Румъния. Интересува го уредбата на тамошните училища, не пропуска да посети театъра и операта в Букурещ. Разбира се, приет е и от румънския крал Карол, участник в Руско-турската освободителна война. Ученият бърза да изрази възхищението си от неговата личност, взела присърце страданията на българския народ. И точно тогава влиза кралицата с букет от майски рози в ръка. Облечена е в изискана черна рокля, има нежно лице и дълбоки сини очи. „На тяхната повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, ще напише в дневника си Шишманов.

Елизабет Отилия Луиза е не само красива, но и много талантлива. Наричана „кралицата поет“, тя пише на своя майчин немски език под псевдонима Кармен Силва разкази, романи, стихове и пиеси, добили европейска известност. В изкуството намира утеха от мъката по единствената си дъщеря, която умира едва на 14 години. Двама големи художници – Ван Гог и Пит Мондриан, са търсили дружбата й, за да я рисуват. На абстракциониста Мондриан тя даже е отстъпила един от замъците си, за да твори в него.
Шишманов е

пленен от нейния финес и култура

Разговорът между тях бликва отведнъж. Говорят на френски за нейните стихове – изтънчен познавач, професорът й дава за пример френските класици, но я съветва да запази самобитността си и неповторимите си поетични внушения. Тя пък го изненадва с признанието, че не е привърженичка на пълната гражданска свобода на жената – според нея първият й дълг е да бъде майка, предан приятел и съветник на мъжа.

Ученият е пръв приятел и душеприказчик на Иван Вазов.

Кармен Силва е силно привлечена от високия 44-годишен мъж с благородна осанка и красиви меки черти. Двамата сякаш се познават от години – между тях се поражда спонтанна близост и магнетизъм, който ги кара да се уединят в нежна беседа. Кралицата първа заговаря за любовта. Най-неочаквано тя признава пред мъжа, с когото се познава отпреди по-малко от час, че никога не е обичала и не се е влюбвала. „Разбирам своя съпруг, крал Карол, завладяна съм от неговия открит и мъжествен характер, но това не е любов“, споделя още тя.

Смутеният Шишманов не знае как да реагира и може би, за да смени темата, започва да разказва за родния си град Свищов от другата страна на Дунава. Кармен Силва му доверява как е избрала своя литературен псевдоним, съчетавайки две латински думи – „песен“ и „гора“.

Разделят се с вълнение и топлота

Румънската кралица Елизабет била известна в литературния свят като Кармен Силва.

която ще запазят един към друг до края на живота си. За пръв път от много години отдаденият на науката професор е увлечен по жена. Ала никой, освен дневника му, не научава за неговите чувства към румънската кралица. След тая среща Елизабет се оттегля в любимия си замък „Пелеш“. Умира през 1916 г. по време на германската окупация на Румъния. Смъртта й остава загадка – първо е съобщено за самоубийство, но по-късно тая хипотеза е опровергана.

През юни 1928 г. Иван Шишманов като председател на българския ПЕН клуб е изпратен в Осло на конгрес. Макар че се чувства отпаднал, 66-годишният професор заминава с много планове – смята да запознае делегатите с последствията от страшното Чирпанско земетресение и да поиска помощ за бедстващите. На 23 юни обаче внезапно издъхва от емболия вследствие на направена преди няколко години операция.

Лидия Шишманова изпада в шок – три месеца и половина тя лежи парализирана в болницата на Червения кръст. Накрая успява да се съвземе и се захваща да подреди богатия архив на съпруга си.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.