Румънският продуцент и хитмейкър Крис Трейс – Моноар пред “Труд”: В музиката всичко е математика и вдъхновение

Мечтая да запиша с Ариана Гранде

Попфолкът е музика на народа

Крис Трейс, по-известен като Моноар (Monoir), е роден на 17 април 1993 г. в Констанца, Румъния. Започва да се занимава с музика още като дете, а първият му хит създава на 16-годишна възраст. Добива популярност в България през 2016 г. с хита The Violin Song, която има фолклорен мотив от “Втора песен за из пътя” на композитора Николай Кауфман в изпълнение на хор “Мистерията на българските гласове”. Има свой собствен продуцентски лейбъл “Thrase Music” с над половин милион абонати в канала му в ютюб. През последната година създава хитове с изпълнители на “Вирджиния рекърдс” като Дара, Михаела Маринова и 4Magic.

- Крис, работил с някои от най-хитовите изпълнители у нас – Дара, Михаела Маринова, 4Magic. Как ви се пресякоха пътищата?

- Техният продуцент от “Вирджиния рекърдс” Саня Армутлиева ме вкара в това предизвикателство. След успеха на The Violin Song се свърза с мен, впечатлена от начина, по който фолклорните мотиви оживяват върху денс бийтовете. Представи ми 4Magic като финалисти в X Factor и каза, че много държи в дебютния им сингъл да звучи автентична българска музика. Резултатът е Together (”Вечерай, Радо”), което през изминалата година бе номер едно 26 поредни седмици. Сработихме се и тя пожела да ме запознае с другите си артисти. Останалото, както се казва, е история.

- Автор си на три от най-слушаните парчета у нас в момента, но твои хитове превземат ефира в Турция и Индия. Каква е формулата на успеха ти?

- Щеше ми се да я знам. Опитът ми до момента сякаш показва, че най-важното е да работиш здраво, да вярваш в успеха си и в същото време да си супер самокритичен. Да можеш да погледнеш себе си отстрани, защото само така можеш да растеш извън матрицата на занаята. Ключът е и в енергията на всяко парче. Никога не хващам кийборда в студиото с нагласата “Ей сега ще спретна хит!”. Създавам музика, защото това е, което мога най-добре и което обичам. Няма рецепта за успеха, в музиката всичко е чиста математика и вдъхновение.

- Опиши ми процеса на композиране при теб. Как започваш?

- Обикновено сядам зад пианото и започвам да търся най-добрия звук, който съвпада с настроението ми в момента. Понякога това продължава повече от час. После се разпявам, развивам разни вокални линии, и с артиста започваме брейнсторминг: „Тук май си струва да сложим барабани!”, или “Вкарай еди какво си състояние в гласа”. Целият процес на звукозапис ми е толкова естествен, че дори не мисля как се случва, просто действам.

- Големият ти пробив в България се случи с The Violin Song през 2016 г. Как се промениха музикалните тенденции според теб от тогава?

- Поколенията се сменят, през 80-те господар беше диското, 90-те дойдоха с бой бандите, през последното десетилетие поп чартовете оглавяваха хитове на Тимбаленд и Фарел Уилямс. Сега настъпват трап музиката и хип-хопът, защото гениално простите им бийтове моментално влизат под кожата. Чуваш ги и веднага започваш да поклащаш глава, ритъмът те зарибява.

- Към кой изпълнител имаш особен сантимент и има ли такъв, с когото мечтаеш да работиш?

- Харесвам всеки артист, с който съм работил до момента, без изключение. Ако трябва да избирам световна звезда, към която съм респектиран, то това ще е музикалният продуцент Макс Мартин.

- В момента стриймингът е най-предпочитаният метод за слушане на музика по целия свят. Как според теб тази мода влияе на музикалния бизнес?

- Смятам, че технологиите се развиват постоянно и в момента изпълнителите имат възможността да предложат музиката си на хората чрез помощта на стрийминг платформите и услугите, които предлагат те. Това преди години щеше да бъде почти невъзможно. Мисля, че стриймингът помага музиката да достигне до слушателите много по-лесно, отколкото преди.

- Какво е мнението ти за най-популярния жанр у нас – попфолка? Има ли артисти, с които би искал да запишеш песен?

- Това е музика на народа. При вас е попфолк, а в Румъния я наричаме “манеле”. Падах си по този тип изпълнения като ученик и мисля, че това е в реда на нещата – все пак се намираме на Балканите и ориенталските ритми са в кръвта ни. Нямам близък поглед към вашата сцена в този жанр, но съм чувал за Азис.

- Кога реши, че искаш да бъдеш музикант?

- Не съм го планирал, то просто се случи. Баща ми ми купи пиано като бях на 4 и един ден засвирих нещо, което бях чул по телевизията. Така усетиха, че имам музикален слух и ме записаха в музикално училище, после продължих в Консерватория. На 14 години вече бях разучил всички възможни софтуери и продуцирах първия си трак. В Консерваторията винаги бях онзи малък нахалник, който не изпълнява парчето едно към едно, а винаги импровизира. Преподавателите ми или ме наричаха “креативен и обещаващ”, или тотално се отричаха от мен. На 16 г. вече имах песен номер едно в Турция. Истинска лудост! Не го очаквах, работех си тихо и кротко, и изведнъж разбирам, че музиката ми е обичана в друга държава.

- За твоите 25 години имаш доста постижения. Каква е най-високата ти цел в музиката?

- Мой трак да влезе в класацията на Billboard. Ако това се случи в близките десет години, бих бил супер щастлив. И, да, ако получа шанс за звукозаписна сесия с Ариана Гранде в Ел Ей, също бих бил доволен (смее се).

Коментари

Задължително поле