Преди 40 години СССР проведе голямо военно учение, отчасти, за да сплаши комунистическите лидери на Полша и да ги накара да се разправят с демонстрантите, много от които членове на независимия профсъюз "Солидарност". Днес подобни руски учения биха могли да бъдат замислени, за да окажат натиск върху Беларус. Ако е така, Западът има няколко възможности за отговор, пише американският вестник The Hill.

На 10 септември Русия започна учението „Запад-2021“, което ще продължи цяла седмица. Предполага се, че около 100 000 души ще участват в маневрите в западната част на страната и в Беларус. Ще бъдат отработени заплахи от членове на НАТО - Полша, балтийските държави и Скандинавия.

Може да се окаже, че моментът е подходящ: Кремъл очевидно е нервен. След открито фалшифицирани (според изданието-бел.ред.) президентски избори през август 2020 г. народният гняв обхвана Беларус и бунтовете избухнаха в цялата страна. В отговор диктаторският режим на президента Александър Лукашенко отприщи вълна на насилие. Повече от 35 хиляди белоруси бяха задържани, стотици хора бяха изтезавани. Но народната опозиция може да не е отслабнала, въпреки, че излезе от светлините на прожекторите. Затова Москва може да поиска по -строги мерки.

Поради репресиите опозицията премина в изгнание и се премести в Литва. През юли нейният лидер Светлана Тихановская беше приета от президента Байдън и Конгреса.

Това противопоставяне предизвиква спомени от полските протести в края на 70 -те и началото на 80 -те години. В контролираната от СССР Източна Европа това беше най-голямото ненасилствено предизвикателство към властта. Може би неслучайно ученията „Запад“ през 1981 г., с участието на 100 000 до 150 000 военнослужещи, се превърнаха в най -мащабните в съветската история.

Тези две учения и придружаващата ги политическа среда имат своите прилики и различия.

Една от приликите е сплашването като цел. През септември 1981 г. Кремъл се надяваше да окаже натиск върху колебливите полски лидери. Три месеца по -късно полските комунисти обявяваха военно положение. Хиляди опозиционери бяха хвърлени в затвора, около сто от тях бяха убити.

Със „Запад - 2021 г.“ Кремъл вероятно се надява да предизвика вълна от сурови репресии в Беларус или да принуди Минск да приеме дългоочакваната за Москва военновъздушна база.

Друго сходство се крие във възможните последици от интервенцията. През 1981 г. СССР води деморализираща война в Афганистан и вече е изправен пред недостиг на храна. Всеки удар по Полша би довел до въоръжена съпротива или дори с продължително въстание. Разходите и рисковете биха могли да се окажат високи.

Днешна Русия може да е по -просперираща, но икономиката й все още е вяла и жизненият стандарт е спаднал. Руснаците може да не харесват щедрите субсидии за подкрепа на беларуския режим.

Третото сходство е страхът от загуба на сферата на влияние. През 1981 г. Кремъл смята, че всяко изтегляне от Полша заплашва да предизвика вълнения зад Желязната завеса. Сега Москва може да се страхува, че „цветната революция“ в Беларус ще подтикне другите съседи да отслабят връзките с нея.

Има обаче разлики между тогава и сега.

Съпротивата срещу съветското нападение срещу Полша беше мощна. Полша от дълго време преди това се бори за независимост. Протестите бяха водени от работници, а не само от градския елит. Устойчивите опорни центрове бяха католическата църква и „Солидарност“. Съпротивата в Беларус вероятно е по -слаба.

Втората разлика е уязвимостта на Москва към санкциите. В началото на 80 -те години СССР беше до голяма степен изолиран от световната икономика, с изключение на обещаващите продажби на енергия за Европа. Днес западните санкции ще имат по -силно въздействие върху руската икономика - същите финансови наказателни мерки през 2014 г. се оказаха доста болезнени.

Третата разлика е енергичната подкрепа за Полша от Запада. Отчасти защото Полша се смяташе за европейска държава и нейните диаспори бяха големи и добре организирани, Западът силно подкрепи опозицията. Западът използваше радиостанции на къси вълни, а ЦРУ подкрепи финансово пресата на „Солидарност“. Президентът Рейгън се обяви за освобождението на Полша.

Реакцията на Запада на нарастващата военна роля на Русия в Беларус може да бъде много по -слаба. Въоръжено нападение може да доведе до по -нататъшно прехвърляне на силите на НАТО в източната и балтийска посока или до по -сериозни санкции. Но едно по -постепенно нахлуване може да не срещне пречки. Русия и Беларус могат да декларират, че имат право да си сътрудничат като съюзни държави.

Четвъртата разлика е как Западът упражнява своето влияние. В Полша той разчиташе на гражданското общество, което изглежда по -слабо в Беларус. От друга страна, появата на интернет и социалните медии, както и по -дълбоките икономически връзки между Беларус и ЕС, могат да предложат нови пътища за влияние.

Изглежда, че учението„Запад 2021“ е насочено на запад и на север, но за Русия маневрите могат да бъдат и трик за отклоняване на вниманието от военните действия срещу Украйна. Миналата пролет Русия започна мащабно прехвърляне на сили към източните граници на Украйна и Крим. Целта на Москва остана неясна, но много сили останаха на място. Може би на Запада му предстои да отговори на някаква нова употреба на сила.