Русия няма какво да крие и от какво да се страхува

Съществува риск от втора Карибска криза

Не искаме „гладиаторски битки“ по информационната сигурност

На фона на вече обичайната, може да се каже ритуална антируска пропаганда, в последно време в американските експертни среди започнаха да се чуват и здравомислещи гласове. Привлича вниманието неотдавнашната статия „Тази гореща линия може да претодврати кибервойна между САЩ и Русия“, публикувана в The Daily Beast. Професионалистите, следящи този сюжет, едва ли ще намерят в статията каквито и да било откровения. Важното е друго - в нея открито се признава, че отсъствието на експертен, деполитизиран диалог между Русия и САЩ в областта на международната информационна сигурност е не просто път в задънена улица, но и опасен, пълен с недоразбирания и риск от мащабен конфликт.

Това не са емоционални оценки, а чисти факти, представени от американски представители на силите за сигурност, действащи и бивши сътрудници на администрацията, отговарящи за въпросите на киберсигурността, т.е. тези, които разбират ситуацията „на терен“ и които поради естеството на своята дейност трябва да мислят максимално прагматично.

Щом експертните среди и тези на силите за сигурност в САЩ наистина споделят тези оценки, то това е от случаите, в които е трудно да не се съгласим с колегите, макар и „от другата страна на барикадата“.

Преди 6 г. - през 2013 г., успяхме да постигнем договорки за създаването на линия за пряка комуникация между Русия и САЩ в случай на киберинциденти. В същността си те са изградени по схемата, каквато съществуваше по време на Студената война спрямо традиционни военни инциденти и позволяват оперативно да се разменя информация на всички нива - от ведомствено до политическо.

През тези години каналите бяха задействани и то неведнъж. Трябва да признаем, че при администрацията на Барак Обама имахме доста оживен диалог по кибервъпроси, както на рутинно техническо равнище, така и във формата на пълноценни консултации. Провеждаха са срещи на експерти, на които те можеха директно да обсъждат възникващите проблеми. В рамките на руско-американската президентска комисия дори бе създадена специална друстранна работна група на високо равнище.

Що се отнася до работата на самите горещи линии, най-яркият пример е запитването на американската страна през есента на 2016 г. в периода на кандидат-президентската кампания по повод притеснението на САЩ от несанкционирано проникване в тяхната електронна инфраструктура. Ние, както винаги, реагирахме бързо, извършен бе обмен на съответната техническа информация. Нашият Национален координационен център за компютърни инциденти, който отговаря за функционирането на тази линия, още през декември м.г. изрази готовност в случай на съгласие от американска страна да обнародва съдържанието на тази преписка. Това предложение отправихме официално към Вашингтон по дипломатически канали в началото на т.г. В отговор получихме отказ.

Подробно разяснение по този въпрос даде говорителката на МВнР на един от своите брифинги през март.

От свое име мога само да добавя, че нашето предложение да се публикува преписката, е безпрецедентна крачка, това е истинска прозрачност, за важността на която така често говорят нашите партньори.

Русия няма от какво да се страхува. Както и няма какво да крие. Готови сме тази преписка да бъде проучена от широката общественост в Русия и САЩ, медиите, експертите, и те да си направят своите изводи за това какво точно се е случило тогава. Но засега не можем да публикуваме тези данни, тъй като ни бе отказано от американска страна. По предлог „чувствителност“ на тези материали. Едва ли в тях има нещо по-чувствително за САЩ, отколкото за нас. По-скоро този подход издава неувереност в позициите, та нали при наличието на общодостъпни факти ще е много по-сложно да се тиражират обвинения за „руската ръка“ в кибератаките.

Абсурдът обаче не свършва с това. Когато получихме отказ от американските държавни органи, ние решихме да разкажем директно на американското общество за това, как Москва гледа на ситуацията с горещата линия и предложихме на редица водещи US медии да публикуват статия. Казахме им - ние просто ви даваме „пряка реч“, а вие коментирайте, както искате. Ако не ни харесват нашите предложения или не ни вярвате - така и напишете, а читателите сами ще преценят.

Първоначално тези издания проявиха явен интерес, уточняваха детайли, казваха, че са готови да публикуват, но после, изглежда ги „удариха през ръцете“ и последва отказ без обяснение за причините. Уплашиха се.

Но това е емоционалната страна на въпроса, а ние сме по-ориентирани към прагматиката. За втори път ще се съглася с американските колеги (Майкъл Даниел, Крис Пейнтър, Люк Дембовски), чието мнение бе цитирано във въпросната статия: само съществуването на канал за екстрена връзка не е достатъчно. За ефективна работа е нужен диалог между тези, които се занимават с осигуряването на всекидневната дейност, нужен е по-широк разговор по въпросите на международната информационна сигурност.

Често чуваме от официален Вашингтон, че за това „няма доверие“. Иска ми се да попитам в отговор: „А откъде да се вземе то, ако вие постоянно отказвате какъвто и да било разговор по тази тема?“. Нали ние вече неведнъж предлагахме да се проведат двустранни консултации и в отговор получавахме отказ. Понякога нещата стигаха до абсурд, като преди година в Женева, когато американската страна отмени такава среща няколко часа преди началото й, при това делегациите вече бяха на място. Неволно човек ще си помислви, че разговорът лице в лице толкова плаши нашите партньори, че предпочитат да предават своите обиди през медиите.

Но нали въпросът не е в плоскостта на рутинната политика, размяната на „ужилвания“ или някакви субективни фактори.

Днес, както и преди 50 години, става въпрос за предотвратяване на ескалация на киберинцидента до ниво на пълномащабен военен конфликт между Русия и САЩ.

Ако линиите за екстрена връзка, подкрепени от експертен диалог, ще буксуват по политически причини, съществува риск от втора „Карибска криза“, но този път поводът няма да са бойни глави, а информационно-комуникационни технологии, и събитията ще се развиват за броени минути, оставяйки на двете страни катастрофално малко време за взимане на решения. И това отдавна вече не е сценарий за фантастичен филм, а това е нашата реалност. Иска ми се да вярвам, че в САЩ добре осъзнават това, както и в Русия. Най-малкото на такава мисъл навеждат изказаните от американски експерти мнения.

Същата линия - за откритост, демократичност, конструктивен диалог, се стремим да следваме в отношенията със САЩ по кибервъпросите на многостранни платформи. Както е известно, тази година в ООН трябва да бъдат създадени две профилирани преговорни структури по международна информационна сигурност - Работна група с открит състав (РГОС) за всички държави членки на ООН и Група на правителствени експерти (ГПЕ). Интересното е, че макар първата да се създава по руска инициатива, а втората - формално по американска, всъщност и двата формата първоначално бяха предложени и поддържани в дневния ред от Русия, като същевременно западните страни се отнасяха скептично и критикуваха при всеки удобен случай. Както и да е, реалността е такава, сега в ООН ще работят паралелно две групи и е важно да се определи на какви принципи ще взаимодействат те.

Организирането на „гладиаторски битки“ в ООН по темата международна информационна сигурност не е вариантът, който подкрепяме.

Русия, както и останалите държави, е заинтересована работата на тези групи да се развива в допълващ се, неконфронтационен, конструктивен и основан на сътрудничество дух.

Изхождайки от съображения за здрав разум, предлагаме схема на „подялба на бремето“. В нея РГОС трябва да се съсредоточи върху крупни политически сюжети, които вълнуват мнозинството членове на световната общност - правилата на отговорно поведение на държавите в информационното пространство, мерки за укрепване на доверието в тази сфера, помощ за развиващите се държави, а също обсъждане на това как ще изглежда в перспектива самият преговорен формат по тази тема (постоянно действащ комитет на Общото събрание на ООН, или друг вариант).

На свой ред ГПЕ би могла в приоритетен порядък да се заеме с не по-малко важната, но по-тясно специализирана тема - въпросът за приложимостта на действащите норми на международното право към информационното пространство.

Вторият важен принцип на „мирното съвместно съществуване“ на двете групи е хармонизацията на усилията. Дискусията и в двата формата трябва да бъде неполитизирана и прагматична, а нейните резултати - взаимно допълващи се, а не конкуриращи се. От описанието на сферите на отговорност на РГОС и ГПЕ се вижда, че им предстои да повдигат колосален пласт от проблеми, а това е възможно само в случай на конструктивна настройка на всички участници.

Искам да подчертая, че с такъв план - своеобразна програма за съвсместни действия, ние се обърнахме към американците още през декемри м.г. Както и преди това, предложихме среща за обсъждане на тези теми. Както и преди това, не получихме отговор. Остава съвсем малко време до стартирането на двете структури. Остава ни да се надяваме, че здравият разум на партньорите ни ще надделее и те ще се възползват от този „прозорец на възможности“, преди той да се е затворил. Ние от своя страна сме готови за диалог.

*Андрей Крутских е спецпредставител на президента на Русия по въпросите на международното сътрудничество и посланик за специални поръчения на МВнР на Русия. Статията му е публикувана във в. „Комерсант“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи