Руското ембарго за внос на демокрация във Венецуела

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

В Латинска Америка военният преврат остава най-цивилизованият начин за сваляне на режими

Хуан Гуайдо да се радва, че Мадуро не е Ердоган

За огромно огорчение и нещастие на венецуелския народ, страната им стана поредната, която геополитиката избра за мерене на силите на САЩ и Русия... че и на Китай за десерт.

След яловия опит за преврат на опозиционера Гуайдо срещу режима на Николас Мадуро – редовно избрания президент на Венецуела - на 30 април, държавата отново влезе в топ новините на западните медии. Демократичният свят, включително и нашето МВнР, настояха, че режимът не трябва повече да се опълчва на следващи опити на военен преврат.

Преврати стават под път и над път и рядко това е повод дори за коментар в същите тези медии, особено при нас. В България такива събития някак си те остават извън класическия новинарски поток – тежка катастрофа – Бойко Борисов – тежка катастрофа – протест срещу инвестиция в селото – лекарска грешка – Бойко Борисов – нов треньор на „Левски“.

Какво например разбрахме за преврата в Судан преди няколко седмици и кой е Ауад Мохамед Ахмед бин Ауф? Нищо. С какво едно страдащо суданче е по-малко мило от едно страдащо венецуелче? Нима нашето МВнР не страда за демокрацията в Судан и за братския судански народ? Не, не страда, защото Путин не защитава конкретния тиранин - Омар ал Башир, дошъл на власт след военен преврат.

Николас Мадуро, срещу когото беше опитът за държавен преврат, наследи на президентския пост неговия предшественик и гуро – Уго Чавес, дошъл на власт след военен преврат.

Не се наемам и съветвам никой да не се опитва да обясни какво точно се е случвало вътре във Венецуела през последните десетилетия. Военни преврати – това е ясно.

Най-простото обяснение е, че режимът е довел до просешка тояга народа на страната и трябва да има нови и демократични избори. Практиката показва, че ако Русия и САЩ са замесени в политиката на една държава, то тя в никакъв случай не е бедна.

За Венецуела няма какво да говорим – петрол, природни изкопаеми, безбожно добри условия за туризъм и производство на дрога – какво повече да искаш от такова целунато от бога място. Никой от защитниците на Гуайдо по света не може да даде смислен отговор защо ако преди Уго Чавес Венецуела е била силно демократична и богата държава, защо близо 70 на сто от жителите на страната са били в зоната на изключителна бедност и мизерия?

Битката не е за демокрация, а затова кой да бъде бог в тази земя. Очевидно е, че на народа не му е писано да си стопанисва земята, както се случва в повечето целунати-от-бога-места. Проблемът е, че режимът на Чавес отвори геополитическо пространство за Русия и Китай. Кремъл през прокситата от Хавана помагаха дълго време на диктатора да управлява и да прави сталински реформи. Реформи в смисъл – задължително образование в кубински вариант, достъп до медицинско обслужване, отнемане на пустеещите земи и оземляване на селяните, национализиране на компании, които не плащат данъци и т. н. За Русия това представлява изключителен шанс да си върне влиянието в Латинска Америка, което загуби след краха на СССР.

Цветната революция, както съм споменавал и по-рано, се готвеше от дълго време, но залогът е в контрола на армията. Самото споменаване на словосъчетанието „цветна революция“ вече ражда паника сред хората. Към този момент, подкрепените от нашата западна цивилизация революции донесоха към милион жертви, милиони бежанци, разрушения, войни и нови военни преврати. В Тунис и Египет режимите се върнаха тихо-тихо – не беше изгодно да се остави на народа да гласува. В Либия нещата бяха изпуснати от контрол, а Сирия беше хвърлена в пожара заради Русия.

Латинска Америка може да бъде също толкова жестока, колкото и арабския свят. Дали офицерите и генералите, верни на президента (официалния за страната) са гледали какво се случва с армията на Ирак, когато ИДИЛ влезе в Мосул? Или какво се случи с колегите им в Либия?

След провала на преврата, съветникът по националната сигурност на американския президент Джон Болтън предупреди Николас Мадуро да има предвид при използване на сила срещу опозицията, че Вашингтон разглежда всички варианти за ответни действия. Мадуро обаче се пази точно от това – не дава повод за насилие.

Близо 70 души са бяха ранени в деня на преврата при сблъсъци между антиправителствени демонстранти и силите на реда в столицата Каракас. Това обаче не е достатъчно насилие за повод. Толкова ранени има у нас, когато полиция се опитва да спре музиката в циганска махала, но това не е повод за употреба на армия. И в двата случая.

САЩ биха пратили войска на секундата, ако цената беше приемлива. Сега не е. Биха пратили и проксита – наемна армия от съседни държави, частните си главорези от „Академи“, но на дъската има прекалено много пешки, топове, коне и офицери. Руски и кубински офицери.

Русия придоби огромно самочувствие, натрупа огромен опит, след успеха си в Сирия. Всички помним как професионалните русофоби у нас, пък и по света, говореха за нова „афганистанска катастрофа“. Башар Асад може и да има отлични оценки от академията по диктатура, но за християните, за арменците, за евреите, за цивилизованите хора „Ислямска държава“ беше истинското чудовище. Затова и руската намеса там имаше мотивиран смисъл и успя. Специално за Путин мотивацията винаги е една - да си върне плащеницата на император, каквато руските предводители винаги са притежавали.

Много от съседните държави на Венецуела подкрепят опозицията на Гуайдо.

„Руската армия трябва да напусне Венецуела, ако целта им е да подкрепят режима на Никола Мадуро“ заяви бразилският външен министър Ернест Араужо, цитиран от Ройтерс.

Секретарят Помпео заяви, че лишаването от свобода на лидера на венецуелската опозиция Хуан Гуайдо би предизвикало „значителна ескалация“ на обстановката и би принудило САЩ да реагират.

Руските военни, според опозицонния „Ел Насионал“ са 99. Говорителката на Кремъл - Мария Захарова – потвърди цифрата. Изглеждат малко, но кой ги знае.

Армията на Венецуела в момента е много голяма, добре въоръжена с диверсифицирано оръжие – руско и американско. Има и огромна подкрепа от населението. А сега и от Спецназ и от ВКС (Военно-космически сили).

Въпреки това Мадуро ще избягва всякакво насилие. Но провокации ще има и битката за сърцето на армията ще бъде изтощителна и до край. А това е трудна битка. Първият пробив на Гуайдо беше с привличането на част от столичния гарнизон, но изглежда това е бил частичен успех. Частичен повод той да бъде арестуван, но не би. Изглежда Мадуро е наясно, че Гуайдо търси мъченичество, което да подпали войната. Иначе защо е свободен?

Никой към този момент не може да обясни защо Гуайдо може спокойно да напуска страната, да се връща, да се разхожда (практически без охрана) и властта да не го арестува.

Само едно справедливо сравнение да спусна. В Каталуня една дузина политици са съдени и заплашени от общо над 200 години затвор за това, че са предизвикали референдум. Референдум в Западна Европа е ужасно престъпление, оказва се.

Гуайдо се обявява за президент, прави опит за военен преврат и нищо. Да се радва, че Мадуро не е Ердоган, че сълзите му ще са с размера на Салто Анхел.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари