Само за седмица ни напълниха главите с обещания и прогнози, какво ли ни чака още?

За има-няма една седмица новото правителство, известно още като „Борисов 3“, направи такъв летящ старт, все едно винаги го е имало на територията българска. Което не е невярно, ако се съди по част от познатите лица в кабинета, както и от неизбежните рокади - министърът на правосъдието да оглави дипломацията, военен началник да поеме вътрешните работи, а специалистка по магистрали и саниране да се пробва за бъдещото председателство на Съвета на Европейския съюз...

На първи прочит имаме истински ръст на компетентността и на т. нар. експертиза. Екипите от министри и техните заместници обещават да сторят чудеса от героизъм, за да покажат, че по-добри от тях няма, нямало е и не може да има. Понеже говорим за рекорди, не можем да отминем най-пресния от тях. За първи път България ще има 25-годишен заместник-министър на външните работи, който ще отговаря за политиката на страната ни на Балканите. Пожелаваме му младежки плам, дръзновение и жизнерадост на отговорния пост.

Е, не мина и без куриоз - зам.-министър за един ден. Доктор изкара на поста около 24 часа, след което премиерът Бойко Борисов го освободи - „Господари на ефира“ го уличиха, че в бившата му болница уж направили някаква операция, ама не съвсем, но взели пари от здравната каса. Оказа се, че това не е точно така, но човекът изгоря. По този повод се роди нов виц - Ако искате Тръмп да си ходи, пратете му „Господарите“ и Бойко ще го уволни на другия ден…

Да се върнем на ръстовете и процентите. Ако вярваме на прогнозите, през следващите три-четири години всичко у нас ще расте. Пенсии, минимална заплата, доходи, производство, чужди инвестиции, износ, туризъм. По някои показатели дори ще мерим бой с Китай и с други азиатски и световни тигри. 4,5 процента ръст на брутния вътрешен продукт през 2018 година обеща премиерът. Според Европейската комисия той ще е 2,8 процента, а според Министерството на финансите - 3,1 процента. Водещи банкери обаче смятат, че тези данни са силно подценени. Вероятно имат предвид огромните успехи в борбата с контрабандата и все по-пълното изсветляване на черния и на сивия сектор. Склонни сме да мислим, че най-прав ще се окаже премиерът. Можем да се обзаложим, че като теглим чертата след година и половина, статистиката няма да посмее да не отчете точно неговите числа.

Така ще е и при минималната заплата. Лети, все нагоре ще лети. Таз година - 460 лева, догодина - 510, после - 560, а през 2020-а ще чукне заветните 610 лева. Както е тръгнало, ще вземе да удари о земята тавана на пенсиите. И да се чуди тогава човек, за чистачка в мола ли да се цани веднага, или да чака възраст и стаж за достойни старини и мижави пари.

Таванът на пенсиите е с най-малък ръст през последните петилетки. Може би защото си е таван - накъде да расте, да не е небостъргач в центъра на София. Както обичаха да се шегуват преди време в партийните централи, по-скоро ще падне таванът на летния театър, отколкото на пенсиите. Затова онези, на които не им се чакаше такова чудо, отлетяха в чужбина, където тавани няма. А други просто не доживяха, за да го усетят.

Изпълнени с радост и надежда трябва да се чувстват работниците и служителите - за тях са предвидени над 4 процента увеличение на заплатите. Националноотговорният бизнес също иска и смята да вдига възнагражденията, личи от анкетите сред работодателите. Може би най-щастливи от процента на ръстовете ще са даскалите - на тях им обещават двойни заплати само след три-четири години. Дай Боже!

Като заговорихме за учители, се сещам за моя преподавател по география отпреди повече от 40 години, Златанов се казваше. Обичаше да сравнява, да вади различни данни и числа. Говори ни например, че Съветският съюз бил на първо място в света по ръст на производството на автомобили. Ако в предходната година сглобили 30 000 коли, през следващата те били вече 300 000 - 10 пъти повече. Рекорд! А загнилите Съединени американски щати произвеждали „някакви си“ 24 000 000 автомобила, като отчели дори намаление с 1 процент. На това място др. Златанов леко ни намигваше и се усмихваше многозначително.

Ще кажете - така е. Размерът има значение. Изходната база на България е ниска в сравнение с останалите страни в Европейския съюз, а и не само там. А защо е ниска, ще попитаме ние? Но тогава рискуваме да навлезем в дебрите на сбъркания и вечно проточил се преход, в опорочената приватизация, разграбването, организираната престъпност, демографската криза, отчайващата бедност на голяма част от хората, все несвършващата съдебна реформа. За съдебната реформа обаче не бива да се притесняваме - тя ще се случи въпреки всичко и всички. Неслучайно е поверена в ръцете на напориста дама, два пъти командвала целокупния парламент на републиката. Щом успя да се справи с депутатите, една съдебна система ли ще й се опре!

Нека не бързаме. Едва в началото на мандата на това правителство сме. Какво ли ни чака още?