За нещастие вече десетилетия „Хизбула” успява винаги да поставя Ливан пред свършен факт със силата на оръжията си, които настоява, че са средство за съпротива… Ливан и великият ливански народ се озоваха в окото на бурята, подложени на международни санкции заради Иран и ръката му „Хизбула”. … Живеем в атмосфера, която много наподобява онази преди убийството на премиера-мъченик Рафик Харири и усещах много ясно, че се плете таен заговор срещу живота ми.

Само три изречения от изненадващата реч от миналата седмица, с която ливанският министър-председател Саад Харири подаде оставка чрез телевизионен мост от столицата на Саудитска Арабия, Рияд. Но достатъчно, за да отправят ясно послание към света, че напреженията в най-натоварения с конфликти регион в света, Близкият Изток, наближават опасно нова точка на кипене. Фактът, че откакто обяви решението си на 4 ноември, Саад Харири продължава да стои в Рияд, повдигна теории, че ливанският премиер в оставка може и да е заложник на саудитските власти. Нещо което той отхвърли в телевизионно интервю в понеделник, отново от столицата на Саудитска Арабия, но обеща “в близките дни” да се завърне в Ливан. Какво може да се случи или предстои в този отрязък от време, дори по-тясно специализирани близкоизточни наблюдатели гадаят.

В мнозинството си обаче са единодушни, че оставката на Саад Харири като премиер на Ливан е агресивен ход от страна на един от двамата кукловоди в “Близкоизточната прокси-война” за превъзходство над региона, водена между Кралството на Саудитска Арабия и Ислямската република Иран. И ако почти със сигурност в този случай е Рияд, то несъмнено идва и ще бъде последван от такъв на Техеран. Такова е естеството на “прокси-войната”, която се води полуофициално през всеки териториален или верски конфликт в периметъра – през Ирак, Сирия, Йемен, Бахрейн, Катар, Ливан и т. н. Напоследък все по-интензивно, с ясно прозиращия вече негласен алианс между саудитските интереси и тези на “архи-врага” на мюсюлманите в Близкия Изток, Израел, срещу Иран. Има един Вашингтон в основата на цялата работа, но да не задълбаваме там сега.

В този ход от конфликта най-уязвим и практически заложен от самото начало като “пушечно месо” се оказа назначеният в края на 2016 г. за втори премиерски мандат Саад Харири. Влязъл инцидентно в политиката през 2005 г., когато зверски атентат в Бейрут отне живота на баща му, Рафик Харири, министър-председател на Ливан навремето. Убийството тогава послужи за мощен катализатор на народно недоволство, довело до мирното изтласкване на сирийските войски, окупиращи държавата от 1976 г., със Саад начело на протестите. Самият той обаче едва ли някога е планирал такъв живот за себе си. Кой ли би бил?!

Роден на 18 април 1970 г. в саудитската столица Рияд, Саад Харири е второто дете от първия брак на баща му, влиятелния ливански политик и бизнесмен Рафик Харири. Има шестима братя, един от които загива при пътен инцидент в САЩ. За ранното му детство можем само да гадаем, но при всички положения е било далеч от фронтовите линии на ливанската гражданска война (1976-1990 г.). Саад Харири завършва магистратура по бизнес администрация в престижния американски университет “Джорджтаун” през 1992 г. и се завръща в Рияд, откъдето, като най-доверен син, управлява дялове от огромната бизнес-империя на баща му, Рафик Харири. Състоянието на последния до смъртта му през 2005 г. му се оценява на 16 млрд. долара, основно от приходи от телекомуникационни компании и строително предприемачество из целия Близък Изток и отвъд.

Убийството на Рафик Харири и последвалите политически промени в Ливан задължават Саад да продължи делото на баща си. След като оглавява сунитския политически алианс “Движение за бъдещето” през 2005 г., четири години по-късно той е назначен за премиер на Ливан. Начело на широка коалиция с участието на шиитската партия/групировка “Хизбула”, смятани за извършители на покушението срещу Рафик Харири, Саад успява да балансира между всички верски интереси до 2011 г., когато “партньорите” му получават команда отново да дестабилизират страната. След няколко години политическа криза и маневри, през ноември 2016 г. президентът на Ливан, християнинът Мишел Аун, подписа указ за повторното назначаване на Саад Харири за премиер.

И Башар Асад го дебне

Година след началото на Арабската пролет, когато ситуацията в Сирия все още не изглеждаше толкова безнадеждна за президента Башар Асад, последният издаде заповед за задържането на Саад Харири, на основание, че подкрепя финансово опозицията в страната. Ирония на съдбата вероятно. Харири излезе тогава с декларация, в която нарече Асад “чудовище”. Несъмнено още се държат под око.

ЗА НЕГО

Голям риск за региона

Оставката на Саад Харири отново отваря политически вакуум в страната и може да я изложи на голям риск от конфликт с Израел, южния съсед на Ливан. С този негов ход се засилва опасността от (нова) война между Израел и “Хизбула” (б.р. – подобно на кървавия конфликт от 2006 г.)

Емил Хокайем, експерт по Близък Изток към Института за стратегически изследвания, Лондон

Да търсим

диалог

Не можем да си позволим война с иранците. Ливан е твърде малък и слаб, за да може да понесе икономическата и политическата тежест от оставката на Саад Харири. Затова и ще продължавам да съм сред тези, които призовават за намиране на диалог между Саудитска Арабия и Иран.

Уалит Джумблат, политически лидер на друзите в Ливан

Зов за пробуждане

Оставката на ливанския премиер Саад Харири и коментарите му за Иран трябва да послужат за зов за пробуждане за международната общност да предприеме действия срещу иранската агресия, която превръща Сирия във втори Ливан. Тази агресия заплашва не само Израел, но и целия Близък Изток. Международната общност трябва да бъде единна.

Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел

Пионка в

сценарий

Новината за оставката на Саад Харири ни изненадва и натъжава, защото Иран винаги е работил за спокойствието в Ливан. Що се отнася до повтаряните от него безпочвени обвинения на ционисти, саудитци и американци срещу Иран,… това само доказва, че неговата оставка е част от нов сценарий, насочен към създаването на напрежение в Ливан и целия регион.

Бахрам Газеми,

говорител на МВнР на Иран