Сабите на националните ни герои можете да видите на уникална изложба в музей “Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново. В нея са подредени хладните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Георги Сава Раковски, Панайот Хитов, Филип Тотю, на Матей Светопреображенски и на много други родни революционери.

Уникалната изложба се откри в събота и ще бъде отворена до 18 юли.

“Такава изложба не е правена никога досега”, обясни директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов.

В стъклените витрини са подредени 44 саби . Изложбата е посветена на 180 години от рождението на Васил Левски и на 150 г от битката на четата на Филип Тотю при павликенското село Върбовка.

“С тази битка започва реализацията на стратегията на Раковски за освобождаването на България чрез четническо движение, т.е. със собствени сили. Най-старата сабя в експозицията е на търновеца Велчо Атанасов Джамджията. Оръжието е от 1835 г., когато той организира Велчовата завера. Бунтът не успява, защото е разкрит, а самият той е заловен и обесен.

Иван Църов е категоричен, че най-интересната сабя е била притежание на Иван Кулин - войвода, действал в района на Северозападна България, където организирал няколко бунта, а после участвал и в освободителните борби на Сърбия. Неговата сабя е правена по поръчка - върху едната страна се чете надпис: “Българино, братко мой, ти от турчин ся не бой. Вземи сабя, върви на бой”. А на другата страна на острието има надпис ”Смърт или свобода” и изображение на лъв.

Регионалният исторически музей във Велико Търново е извадил от оръжейния си фонд общо 28 саби. Сред тях са сабята и ножът на Филип Тотю.

“За по-голямата част от сабите нямаме информация чии са били. Знаем, че някои от тях са от района на павликенското село Мусина. Изковани са за четата на Бачо Киро и поп Харитон. Ковани са тук, в нашия край, през вечерта преди битката. Груби са, несъвършени, грозни дори, но въпреки това четниците са се отбранявали с тях в продължение на 9 дни”, разказва Иван Църов.

Директорът на музея допълва, че сред сабите има и трофейни оръжия с надписи на старотурски. Повечето оръжия са изработка на български майстори, но няколко са ковани извън страната. Такава например е сабята на Христо Ботев, която е предоставена от музея във Враца. Тя е румънски армейски образец. Хладното оръжие е изработено през 1861 г. и е с герба на румънски владетел.

Сабите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър са уникални, защото са револверни, което ще рече, че към дръжката на всяка от тях е прикрепен револвер. “Двете саби са с последователни фабрични номера – 345 е на Хаджи Димитър и 346 – на Стефан Караджа. Произведени са в Лиеж, Белгия. През 1983 г. в Института по криминология са обследвали тези две саби и на тази на Стефан Караджа са открити инициалите на войводата. Изследването е установило още, че фирмата, която продължава да си съществува и работи, пази оригиналната фактура, с която оръжейният търговец е купил сабите за двамата българи”, обясни Иван Църов.

Сабята на Васил Левски е най-ценната и с най-висока застрахователна стойност. “Само като си представя, че това оръжие е държано от Апостола на свободата и настръхвам”, признава Иван Църов. Сабята идва от музея в Ловеч, откъдето са предоставили още щика и камата на Апостола.

Интересна история има и сабята на Раковски, която е открита случайно в село Еникьой в края на XIX в. ”В селото са живели черкези преди Освобождението, които всяко лято са напускали родните си места за по два-три месеца. Къде са ходили, те си знаят, но са се връщали с плячка. На една от оградите е стояла забучена тази сабя и децата си играели с нея. Военно поделение минава през селото и вижда хлапетата да подмятат сабята. Прибират я, почистват я и откриват, че на нея пише: “Сава С. Раковски 1 май 1854 г.”, разказва шефът на музея в старата столица.

Последният експонат , който постъпил в културната институция специално за изложбата е ятаганът на отец Матей Светопреображенски, известен и като Матей Миткалото. Предоставен е от семейство от Ново село, което е пряк наследник на рода на Миткалото. Фамилията е пазила много от вещите на прочутия българин, но с годините като ценна светиня е останал само ятаганът. Той присъства в изложбата, благодарение на съдействието на кмета на Ново село Христо Христов. Веднага след закриване на експозицията, ятаганът реликва ще бъде върнат на фамилията.

Специално за изложбата е издаден луксозен каталог. Той е дело на издателство “Фабер” във Велико Търново, което е дарило плакатите, поканите, както и част от стойността на каталога.