Свещената книга Талмуда дава ценни наставления как дъщерите на Израел да бъдат прекрасни

Древните юдейки се отдавали изцяло на култа на тялото си, тъй като са имали подкрепата не само на мъжете, но и на законите, традициите, вписани в Книгата на поучението (Талмуд) - еврейската библия.

Трябва да бъде споменато, че еврейките полагали особени грижи за косите си. За правенето на фризури е служил гребенът, а за измиването на косите са употребявали хума и специален сорт зеле, наричано сапунено. Украшенията за косите били доста сложни, като за закрепване на фризурите използвали особени игли. Имало е жени, които професионално са се занимавали с фризьорство. Широко било застъпено носенето на чужди коси и изработени специални перуки. Равините споменавали: “Към грижите за красотата принадлежи гримирането на очите и миглите, фризирането и намазването на лицето с кремове, пудри, багрила”. Тези козметични средства, които се споменават в Талмуда, били познати в библейските времена, така например гримирането на очите, което главно се е вършело от жени, известни с лекото си поведение. Срещу този обичай профетите се опълчили най-енергично. В еврейската библия мазилката за очи има своето име - специална черна боя (според други автори боята била тъмносиня). По времето на Мишна (началото на християнското летоброене) гримирането на очите влязло в употреба от всички дами и талмудистите е трябвало да се примирят с това положение. Твърде вероятно е някои от тях да са считали, че гримът около очите е неизбежна част към тоалета на жената. Като мазилка за лицето в Талмуда се посочва специална светлочервена пудра. Древни източници споменават, че юдейките от онова време полагали сериозни грижи да нямат косми под мишниците и интимните части по телата си. Освен маслата, използвани за красива кожа, израелтянките използвали и сапуни във вид на прах - обикновени и парфюмирани. Специално внимание се обръща на вид ароматизиран сапун, който според Раби Йосеф се състоял от 1/3 алое, 1/3 миро и 1/3 уханни сини теменуги.

Към особено прочутите прелести на хубавите еврейки принадлежали красивите бели зъби и в Талмуда са описани различни средства за тяхното поддържане. Споменават се и изкуствени зъби, изработени от злато и сребро. Описано е едно момиче, което отишло при равин Исмаел, за да се оплаче, че годеникът й не искал да се ожени за нея, тъй като имала грозен изкуствен зъб, правещ я неприветлива. Равин Исмаел наредил да й поставят за негова сметка златен зъб и сватбата се състояла. По този повод той споделил с болка: “Дъщерите на Израел са красиви, но само бедността ги загрозява.”

Съществувал стар обичай, по силата на който жените през цялото време на месечния си цикъл не бивало да се намазват, напудрят, начервяват, нито да се обличат с разкошни тоалети, за да не дразнят мъжете. По-късно рави Акива взел становище по този въпрос и пояснил: “С това жената става неприятна за собствения си съпруг, от което може да последва и развод”. След така направеното изявление обичаят бил премахнат. В еврейската библия се намират много доказателства за използването на дамски парфюми и козметика. Съобщава се, че израелтянките носели постоянно в себе си стъкълца с парфюми и капсули с уханни корени. На други места се споменава за амбулантни търговци, които предлагали по къщите фини уханни масла. Има свидетелства, които отбелязват, че еврейките поставяли парфюм в обувките си. Мъжете обикновено не се парфюмирали. Като особено неподходящо се считало, когато някой учен се парфюмирал. По този повод рави Шия заявил: “Това важи само за места, където човек поради неестествено сношение би станал подозрителен”. На представителите на силния пол било строго забранено да употребяват мазила и всякаква козметика. Мъжете на Древен Израел, които употребявали такива средства, се явявали като нарушители на библейската заповед: “Не трябва мъж да се облича в женски дрехи!”

Учените на Талмуда акцентирали и върху един особен закон, по силата на който задължавали съпруга редовно да осигурява на жена си джобни пари, съответно големината на зестрата, за тоалети и козметични цели. За тази цел равините определили на дъщерята на известния йерусалимски магнат Нагдимон бен Горион да й бъде осигурена скромната дневна сума от 400 златни монети. Едно ново въведение и възстановяване силата на този хилядолетен еврейски закон безспорно би било силното желание на голяма част от днешните представителки на нежния пол.

От всичко споменато дотук проличава добре вкусът и естетическото разбиране, което древните юдейки са имали по отношение на тяхната телесна култура. Тяхна ежедневна грижа е била употребата на козметика от различни региони и по нищо не са отстъпвали на днешните добре изглеждащи дами.