Топлата зима напълни водоеми в Шуменско с птици

Вижте какво ще решава Министерският съвет на 18 януари 2018

Румен Радев: Извоюваната през 1878 г. свобода бе „пренесена“ през всичките 140 години

Лиляна Павлова: Получихме признание и подкрепа, че сме на прав път Вижте пълна стенограма от дискусията в Страсбург

Ангела Меркел разчита на социалдемократите да вземат отговорно решение относно коалицията

Арестуваха трима австралийци и един ливанец в Сърбия за трафик на кокаин

Промените в климата – важен акцент в работата на Българското председателство

Асоциацията на организациите на българските работодатели за зеления рекет: Не става дума само втори лифт, а за икономиката на България

Министър Ангелкова: Гръцките туристи в България надхвърлиха 1 млн.

Тереза Мей създаде нов пост в британския кабинет

Първа лига с оборот от 41 млн. евро

Метеорит падна близо до Детройт (ВИДЕО)

Три министерства и Столична община решават проблемите на Витоша Тръгват към частично изменение на действащия План за управление

ГЕРБ поиска да бъде разсекретен докладът на ДАНС и Прокуратурата за работата на БАЦИС

„Етър“ търси втори нападател

Само дата ли е 3 март

Да остане ли 3 март национален празник на България, или да бъде заменен с някоя друга важна дата от богатата ни многовековна история? Този въпрос винаги се надига в обществото около честванията на Освобождението. Някои предлагат смяната на 3 март с 24 май, други настояват за 22 септември, когато е обявена Независимостта, трети са за 6 септември – Съединението. По тази причина на днешната празнична дата на своите страници вестник „Труд“ дава началото на дискусия „Кой е празникът на България?“ Очакваме всякакви мнения и предложения, които, разбира се, са добре аргументирани и подплатени. Днес ви представяме мненията на изтъкнати български интелектуалци, които попитахме какво мислят по въпроса коя дата трябва да бъде чествана като национален празник.

Внушават ни, че това не е денят на нашата свобода

Да видим събитията от това време в истинската им светлина

Днес честваме нашето възлизане от петвековни страдания и световна анонимност

Kакто се полага на всяко свято нещо у нас, напоследък и националният празник 3 март се опитват да омаловажат. Не било това датата на нашата свобода, друга трябва да се избере, ни внушават гласове, предали волята на предците. (Да си го върнем на руснаците. Стига с това русофилство – оле, оле, оле! Да живее тъпофилството! Оле!)

Преди време един никаквец ми повери плана си да се прекръстят улиците в центъра на София с имена на личности и герои от Освободителната война 1877-1878 г. И прибавяше храм-паметника „Свети Александър Невски” в списъка. Без да знае синковецът, че Невски е светец на православието. Защото го е спасявал в поредния кръстоносен поход, който историографията със странна свенливост нарича нападение на Тевтонския орден. Вярно, табелките в София напомнят имената „Граф Игнатиев”, „Скобелев”, „Гурко”, „Алабин” и др. Но да уважиш благодарността на предшествениците си, се нарича традиция. Която не ни прави роби или чуждопоклонници. А в същия център същото поколение ни е оставило „Раковски”, „Левски”, „Ботев”, „Бенковски”, „Л. Каравелов”, „Хаджи Димитър”, „Оборище”, „Шипка” и много други.

Но да не се занимаваме с унизителен отговор на нелепиците, които се целят в корените и в единството ни. Да видим събитията от това време в истинската им светлина. Вярно, имало е периоди, в които празникът е използван да се възвеличае Русия, като така, волю или неволю, се подкопава родното самочувствие.

А за да е национален празникът, датата трябва да изразява и посочва национален принос и значимост. Има ги в същността на 3 март колкото искате. Защото, за да се стигне до играта на дипломацията и бруталността на военните действия, главната причина е, че българите пожелаха свободата. И го показаха на себе си и накрая – достатъчно гръмко – и на света. Само за няколко десетилетия до Освобождението предците ни си възвърнаха църквата, създадоха училища и читалища и ги превърнаха в образователно и читалищно дело, развиха икономика и изградиха професионалното обучение и утвърждаване чрез еснафските сдружения. Сториха това и още редица неща въпреки вла­стта на падишаха, която прозря – особено в българското училище – заплаха заради неочакваното за нея превъзходство на раята. И започна и съзнателно да пречи. Така свободата стана неизбежната и неотложна кауза на българина.

Спасяване на Самарското знаме, 1953-1955г. М. б., платно, 148х200 см, Никола Кожухаров (1892, Казанлък - 1971, София)
„Спасяване на Самарското знаме“, Никола Кожухаров (1892 – 1971)

Открояването на постиженията и обособяването на обществения живот наред с вандалщината при потушаването на Априлското въстание окончателно отвориха очите на Европа, че в сърцето на Балканския полуостров няма безлична рая, а българи. Които неистово желаят – въпреки всичко, което сме изрекли за търпението ни – да има България. Европа осъзна, че Восточният въпрос е въпрос на живот и смърт за българите. И така – убеден съм, че на 3 март ние първо трябва да празнуваме неотразимия порив за свобода на предците ни. И постигнатото преди финалното действие.

Като осъзна неизбежното, тогавашният Европейски съюз (наричан в началото Европейски концерт, който според участието в Берлинския конгрес в 1878 г. включва най-силните държави – Англия, Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Италия) свиква Цариградската конференция. След неуспеха й страните, за да наложат волята си, дават съгласие Русия да воюва с Турция. Без него загубилата Кримската война империя нямаше да тръгне на война. Но и то не задължава Русия да жертва своите синове за чужда свобода. Решението за тази война, предначертано огорчителна с последствията за страната му, е най-трудното решение на цар Александър II. Защото, след като изключим глупостите за проливите – невъзможна мисия тогава – Русия тръгва за възможната печалба, имагинерните благодарност и бъдещо влияние върху освободената страна. Няма място тук, но решението на Русия трябва всестранно да се анализира. И то не в досегашните рамки на славянство, православие и проливи.

Нека теглим чертата на резултатите и придобивките от тази война, така както е повелил Берлинският конгрес (и договор). Преди него Англия, без да е участник във войната, получава от Турция Кипър, за да спре превземането на Цариград. Румъния, Черна гора и Сърбия юридически стават независими държави. Васално на Турция се създава Княжество България; пръква се автономната област Източна Румелия. От нашето Сърбия (за съдействието й във войната?) получава Пирот и Враня; Румъния (заради участието й във войната?) – Северна Добруджа. Русия е дарена с придунавския участък на Бесарабия. Турция си запазва достатъчно земи, предвидени да са част от България според Санстефанския мирен договор от 3.III.1878 г. Датата! Която отбелязва триумфа на Русия във войната и неизбежното последствие от нея – създаването на българска държава. В договора пожелана и оформена в етническите й граници, определени и потвърдени на Цариградската конференция.

Е, на 3 март ние не честваме победата на руското оръжие, а нашето възлизане от петвековни страдания и световна анонимност. Дата – национален празник! Но не може и не бива да забравяме и да помрачаваме благодарността към човешките жертви и готовността на Русия да допринесе с тях за нашата свобода. И без да подценяваме освободителна й мисия, нека да помним и воинското участие на българите – и чутовния подвиг на опълченците в решителното за хода на войната сражение на Шипка, и всеотдадеността на хилядите помагачи в тила.

За съжаление Берлинският договор попари милиони надежди. Безобразие е, че за него днес упрекваме Русия. Как може да се помисли, че такава страна доброволно ще се окаже глупакът в поговорката „Ахмак лозе копа, юнак вино пие”. Просто новият договор е демонстрация на западноевропейската воля и реална сила, декорирана с дипломация. За сметка и ужас на очакваща България! И за урок и унижение на Русия! А мисля, че действащ Санстефански договор (изконно справедлив!) щеше да е добър за България, но и за Европа векове наред. Реалността обаче утвърди Санстефанска България да стане само национален идеал. Който предопредели век страдания, битки и хабене на безкрайна енергия за постигането на нещо полагащо ни се. И все пак стигаме до частични успехи въпреки Берлинския договор, валиден до Балканската война. Затова на 3 март честваме и нашето страдание и готовност да осъществим идеала си.

Основният претекст за Берлинския договор е да не създава голяма държава на Балканите. Някакъв безумен евфемизъм, защото през 1878 г. единственото етническо право на такава държава имат българите. Обяснението, че тя ще е навеки с Русия, е нелепо. А ако не бъде?! Но темата за необяснимата неприязън и подценяване на България (на Берлинския конгрес, решаващ участта ни, няма българи!) е друга. За размисъл, а защо не и за обществен дебат. И нека националният празник 3 март да бъде още – заради всичко случило се след 3.III.1878 г.х- и денят за неспекулативен размисъл за осъществяване на идеала. Е, не точно Санстефанска, но силна и достойна България!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (25)

  1. Явно е, че 3 март не може вече да ни бъде Нацонален празник. Такъв трябва да е 6 септември.

  2. Авторът е пропуснал да каже, че световно известен и добре документиран факт, койте не се знае само в България е, че на Берлинския конгрес не е допуснат български представител по настояване на Русия.

    1. Браво Розова!
      Това е истина !
      А между другого не се споменават и Райхщадсткото и Буудапещенското споразумение (договорености)в“ Лигата на 3 -те Императора“(Бисмарк,Франц-Йозеф и Александр II.
      Русофилите да четат Русская Военная Энциклопедия и Русский Исторический Институт,там ще намерят фактите…ако Путиновата верхушка не ги е скрила…

      1. Така е. Ся кажи коя друга велика сила е натиснала турция да изпълни договорките от цариградската конференция 1876 за формиране на княжество България?! Кажи и продължавай да лижеш зaдници…

  3. Предците ни според автора много уважавали Русия та затова нагъчкал центъра на София с паметници правени с български пари и руски имена. Авторът не може ли да се сети, че тогава както е записано в документите на НС сме били официално под „руска окупация“. Дори 3 март по нов стил в България е датата, на която през 1855 г. се възкачва на руския престол император Александър Втори.

    1. Прочети и по горното дет писах за дона… може да се разберете да подлизвате на смени.

  4. „Спасяване на Самарското знаме, 1953-1955г. М. б., платно, 148х200 см, Никола Кожухаров (1892, Казанлък – 1971, София“ Бихте ли си уточнили написаното под снимката на картината „Спасяването на Самарското знаме“?! / Художникът Никола Кожухаров е роден през 1892 г. в град Казанлък и си е отишъл от този свят през 1971-ва г. в град София. А картината е нарисувана в периода 1953-та – 1955-та година. М.б. означава „маслени бои“. Ако е м.а. означава молив и акварел. Не копирайте само от сайта на Старозагорската галерия,а уточнете,какво сте написали!

  5. ОТНОВО ВЛИЗА В УПОТРЕБА ПРИКАЗКАТА ЗА “ СЛАВЯНСТВОТО , „,ЕДНО ОТ ОРЪДИЯТА НА ВЕЛИКОРУСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМН,В АРАНЖИМЕНТ С ПРАВОСЛАВИЕТО И “ ВЕЧНАТА БЛАГОДАРНОСТ НА БЪЛРГАРИТЕ „-ВСЕИЗВЕСТНО Е ЧЕ СЛАВЯНИТЕ В НАС СА БИЛИ САМО МАЛКА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НИ , НО НАЙ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЯХ Е БИЛА В СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ И СЕГАШНА МАКЕДОНИЯ -В НАС НЯМА ЗАПАЗЕНИ ПАМЕТНИЦИ НА СЛАВЯНСКИТЕ ПЛЕМЕНА

    1. Ти си ш.и.з.о. Пий си хапчетата и не се напъвай да се самоопределиш.

  6. „5 –д-о-л-л-а-р-о-в-,- -с-е-й-ч-а-с- -м-о-ж-н-о- -к-у-п-и-т-ь- -21- -к-г- -к-а-р-т-о-ш-к-и-, -и-л—и- 2 –кг 300 –г-р-а-м-м- -к-у-р-и-н-ы-х- -о-к-о-р-о-ч-к-о-в-, -и-л-и- 380 –г-р-а-м-м- -ш-о-к-о-л-а-д-а-, -и-л-и 16 кг –л-у-к-а-, или 5 кг 250 –г-р-а-м-м- -б-а-н-а-н-о-в-.“ 5 долара са 9 лева, колко или какво количество можете да купите в България с 5 долара, сравнете и замълчете.

  7. Прекрасна статия! Естествено, че 3-ти март трябва да е националния празник!

  8. İstinskoto osvobojdeniye e otpadaneto na komunizma.Mnogo hora byaha maltretirani(licno i az)
    kato jivotny.Tova ne e vidyano nikoga v svetovnata istoriya

  9. Трети март не може да е български национален празник. Защо?
    Иво Инджев
    Защото: 3.03.1878 г. не е нито началото, нито краят на вековната борба на българите за освобождение. Пътят към истинската свобода, суверенитет и национално обединение се оказва много дълъг. Борбата ще продължи и след 3.03.1878 г. и ще преминава през отхвърляне на руската протекция и намеса на “освободителката” в делата на княжеството.
    Защото: Има българско участие във войната, но не и в подписването на мирния договор, с който тя завършва. Защото това се повтаря със съветската окупация на България през 1944 г., последвалото участието на българите във войната и с отказа на СССР да включи България сред победителите на Парижката мирна конференция през 1947 г. 9 септември повтаря 3 март като съветско-руски празник и в това отношение.
    Защото: Призракът на обединена България в проекта, одобрен от великите сили на Цариградската посланическа конференция с двете автономни български области, плаши много Русия и тя се заема да не допусне създаването й. Това може да стане като се ускори избухването на войната. В това отношение много важна се оказва ролята на граф Н. Игнатиев – “вицеимператорът на Цариград”, привърженик на т. нар. тиха дипломация. Планът му за разпокъсване на българските земи се изпълнява точно. Отказът на Портата да изпълни решенията на Цариградската конференция и последвалият я Лондонски протокол (19/31.03.1877 г.) стават повод за войната, обявена с манифест 12/24.04.1877 г. на руския император.
    Защото: В сборника със секретни руски документи от 1892 г. България е наречена “Балканска област” или по точно “Руско-дунавска област”. Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за “освободителната мисия” на Русия.
    Защото: По Санстефанския договор уж свободна България е много по-зависима от Русия, отколкото от Османската империя. За великите сили поне до Съединението от 6.09.1885 г. няма съмнения, че Княжество България е руски протекторат. Това е форма на зависимост, при която страната има формално своето държавно самоуправление и институции, но действа под властта на държава-протектор.
    Защото: Член 10 от договора въвежда екстериториално право на турските войски през българска територия. Русия отстъпва на победена Турция право да прокарва свои войски през българска територия.
    Защото: В манифест 12/24.04.1877 г. на император Александър II, с който се обявява войната на Османската империя (с мандата на международната Цариградска конференция) вместо за “българи” се говори за “християни” и “верноподаници”. В него се казва, че Русия обявява война за защита на “поробените славяни”.
    Защото: Далече преди началото на войната, от 26.06 до 8.07.1876 г., в малкото австро-унгарско градче Райхщад, в пределите на днешна Чехия се подписва тайно споразумение между Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, нейната южна граница не би трябвало да прехвърля билото на Стара планина.
    Защото: В Санстефанския договор също не се споменава официално името България. Говори се за “областта” или “Балканската област”. Това обаче не е прецедент, а по-скоро практика за руската имперска политика. Преди 1878 г. във всички мирни договори, като този от Кючук Кайнарджа (1774 г.), по който Русия придобива правото да се застъпва за балканските християни, също не се среща името България.
    Защото: Реално окупираната и контролирана от Русия към 3.03.1878 г. българска територия е доста по-малка от включената като териториален обхват в Санстефанския договор. Т.е. Русия “с чужда пита помен прави”, дарявайки нещо, което не притежава, съзнавайки какви ще бъдат последиците от тази интрига.
    Защото: За българите в Македония Русия няма да бъде никога освободител, а с действията си срещу техните освободителни борби от 1878 г. чак до войните за обединение (1912-1918 г.) се превръща в отявлен техен враг, наречена от Пейо Яворов по време на т.нар. Шипченските тържества от 1902 г. “джелатина на Македония”.
    Защото: Както пише Кръстьо Раковски: “Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение … Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници … Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея … Наопаки – слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”.
    Защото: В книгата си “Из прошлаго русской дипломатии” от 1890 г. руският дипломат и историк Сергей Татищев на страница 503 дословно пише, че “след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не “целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си”.
    Защото: Татищев не е просто руски философ, а е и практик в осъществяването на руската антибългарска политика. С. Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т. е. да бъде “изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае “какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия”. Само 4 години по-късно именно Татищев ще договори с княз Фердинанд свалянето на Ст. Стамболов, а неуспешен опит за изпълнение на този зловещ план има в хода на Междусъюзническата война през лятото 1913 г., разобличен от такъв голям българин като старозагорския митрополит Методий Кусев, роден в Прилеп, Македония.
    Защото: Граф Игнатиев, наричан от тогавашните българи “Лъжко паша” успява да измами не само османските политици, но и българите за истинските намерения на Русия в Източната криза. Тя постига целите си – отмяна на унизителния Парижки мирен договор от 1856 г. с териториални придобивки в Кавказ и Бесарабия и раздробяване на Българската екзархия, за да не е пречка единна и силна България за бъдещите руски завоевания на Балканите. Затова Русия и лично граф Игнатиев през 1878 г. има пряка вина за националното разединение на българите, за новото поробване на добруджанските и моравските българи, за удължаване на турската власт над родопските и тракийските българи.
    Защото: Граф Игнатиев се опитва да обвърже австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина с руската окупация на България и то преди австро-унгарските войски да нахлуят в Босна и Херцеговина. Той знае много добре, че австро-унгарците нямат никакво намерение да се изтеглят от там и очевидно смята, че с този пазарлък може да се увековечи и руската окупация на България.
    Защото: Оригиналът на Санстефанския договор е скрит от Русия и все още остава непознат за българите. Нашите архиви съхраняват само копие на Санстефанския договор. Оригиналът си остава заключен дълбоко в руските архиви, до които достъп все още няма никой, особено български историци.
    Защото: За успешното поддържане на мита за руското освобождение допринася унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техните български помагачи, както и кражбата на тонове от българските архиви, третирани като “трофеи” след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
    Защото: Предварителният договор от Сан Стефано е на френски. Преведен е на руски и османотурски. Не само не са били поканени българи при подписването му, но не е имало и екземпляр на български.
    Защото: Срещу самия договор има доста силни противници в самата Русия, в това число сред нейните дипломати. Посланикът в Лондон граф Шувалов е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира политическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския договор. Затова пише следното: “Санстефанският мир е едно нещастие за нас … Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки”.
    Защото: Към тази дата (3.03.1878) Русия вече усилено работи чрез дипломацията си за неговата ревизия чрез постигане на споразумение с Австро-Унгария, а след това и с омразната й Англия. Следователно, когато договорът е ратифициран от освободителите и влиза в сила, руската страна вече не го счита за валиден и започва да полага усилия да го обезсили.
    Защото: Със Санстефанския договор граф Игнатиев успява да настрои срещу българите всички съседи – сърби, гърци, румънци, дори албанци. В Европа през 1878 г. се създават силни антибългарски настроения, защото виждат в българите “руски протежета” и “оръдия на руската политика”, а “голяма Санстефанска България“ или още “Игнатиева България“ се счита за “Малката Русия” на Балканите.

    1. Публикувано във факти.бг:
      Русия ни е освободила, гонейки личния си интерес.

      Това безусловно е така, но е изумително, че се поднася като упрек към нея. Та с какво ни е била длъжна Русия, за да воюва просто ей така за свободата ни? Какво по-естествено има от това, една държава, при това империя, да преследва целите си.

      Спасителите на плажа не вадят удавници от безпределна любов към човечеството, а защото са на работа. Ентусиасти като „професионалния революционер“ Че Гевара, тръгнал да „освобождава“ други народи, вместо да трупа тлъстини в някое министерско кресло в Хавана, са изключения от правилото. Да би мирно седяло, би казал в конкретния случай нашия народ, озарен от мъдростта на многовековния си опит, трупан под чужда власт.

  10. „Борисов в Девин: Не може при толкова направени неща да мислим, че БСП ще ни победи“ ПАРЦАЛА БОРИСОВ КАТО ПОГЛЕДНЕ ТАЙНИТЕ СИ СМЕТКИ И ТЕЗИ НА АЙДУЦИТЕ СИ СТИГА ДО ИЗВОДА, ЧЕ БИЛИ НАПРАВИЛИ МНОГО. Такава е логиката на крадливия парцал Борисов. А ние като си бръкнем в джоба, но той празен, еле па като отворим хладилниците, а там празно за парцала Борисов ли да гласуваме или за крадливата му шайка котараците, а може би за свинефермата му герб?????????? Да гласуваме за парцала Борисов, за да се радваме и следващите години на празните си джобове и хладилници????????? Само -м-а-л-о-у-м-н-и- мазохисти и мангалите ще гласуват за свинефермата герб.

  11. Към Зорка Първанова – Кой и колко ти е платил за пълната с грешки, неточности и насилствени предубеждения и едностранчива информация? Каквото и да стане, знай, че 110 000 мужици, офицери и дворяни положиха костите си на нашата земя, за нашата свобода, докато в същото време западноевропейските величества поддържаха турските потисници . Иначе сега ти сигурно щеше да се наричаш Айша и със забулено лице и шалвари щеше да чакаш реда си в някой турски харем. И едва ли щеше да имаш възможност да пишеш и говориш нашия прекрасен език. Засрами се!!! 3 март не е само национален празник на всички българи, но и денят на тяхното Възкресение.

  12. Категорично не приемам 3 март за национален празник. За едни Русия е освободител, за други е окупатор. Последните са прави.Духът на този ден е белязан с кръв, която не мога да си обясня защо, но привлича българските политици и все се спират на такива дати.Без да навлизам в исторически подробности ще кажа, че с освобождението на от турско робство Русия въобще не е помогнала на България да бъде свободна и независима, защото веднага след това ставаме пряко зависими от нея.
    3 март е дата, която разединява хората, затова не може да бъде национален празник. Съвсем друг е духът на 24 май. Това е празник, наситен с цвят и много оживление, благодарение на духовността и масовото детско участие с цветята, балоните и усмивките. Тук кръв няма и не виждам как изборът на тази дата може да си приема двузначно. Тя обединява всички българи. Колко държави имат в историята си такава дата? Колко са дали на други държави писменост?
    Никак не е късно този прекрасен празник да стане НационалниЯТ. И в него да не се намесват нито Русия, нито Македония. 24 май е уникален по рода си празник, който няма аналог по света. И ако ние като българи не се възползваме от това и се хващаме винаги с дати, които предизвикват спорове и разединение, значи наистина все още сме със съзнание, окупирано от Русия и при нас не е насъпило никакво освобождение.

  13. Изписват се на български много думи празни от съдържание , за да се обезмисли 3-ти март като национален празник. А защо не виждате, и не признавате, че фактически това е датата на която се спира проливането на кръв, започнало през априлското въстание, Батак и т.н. Това наистина се е получило, не без помощта на руския войник. Нали сами с априлското въстание цяла Европа е видяла какво можем. Наистина ли не признавате това дело, като възможност да се отървем от 500 годишна тирания, защото са воювали български опълченци и руски войници срещу нея, възможно ли е да се раздели пролятата кръв в общите битки, и няма ли то да е кощунство…??????????????

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.