Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 13 декември 2019

„Лудогорец“ продължава в Европа и напролет!

Дневен хороскоп на Алена за петък, 13.12.2019

На 13 декември 2019 да почерпят

Външният министър на Македония: Езикът ни има свое историческо развитие и е признат от лингвистите

НСО за блъснатото дете: При вина на служителя ни ще бъдат предприети всички законови мерки

Румен Радев: От върховенството на закона зависи българите да вярват в държавата си

Цвета Караянчева събра бившите председатели на парламента в навечерието на Коледа

Започна рекултивиране на сметището на Пазарджик

„Канал Истанбул” ще бъде решен на търг Трасето между Черно и Мраморно море ще е 45 км

Автомобил на НСО е ударил 14-годишно дете

Вицепрезидентът: Възможност за достоен живот дължим на хората с увреждания

Американският Сенат прие с единодушие резолюция, признаваща арменския геноцид

Стачка спира междуградските автобуси

Пентагонът с бюджет за 738 млрд. долара

Само 2% от разходите за здравеопазване са за психично здраве

Мрежата от психично-здравни услуги не отразява реалните нужди на населението от психиатрична помощ и не предоставя възможности за комплексно лечение. Стационарите се разкриват в случайни сгради и помещения, които се пригаждат най-често несполучливо поради оскъдните средства, а териториалното им разпределение е хаотично. Има райони с по няколко болници, а в други населени места психиатричните стационари са отдалечени на стотици километри.

Това констатираха от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) след обсъждане на Национална програма за психично здраве 2017–2023 на национална среща на експерти от областта на психичното здраве, администратори на психично-здравни програми и услуги и НПО.

Целта на форума е да се обсъдят и приемат консенсусни предложения за различните параметри на програмата, която в окончателния си вариант да бъде съгласувана между институциите и предложена за одобрение и приемане от Министерски съвет.

„Крайно недостатъчни са разходите за психиатрична помощ в страната ни – само 2% от общите разходи за здравеопазване“, обясни доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, който е психиатър, цитиран от „Дарик“. Той посочи, че ниското финансиране, липсата на защитени домове и дневни центрове, високата степен на психиатрична стигма, липсата на цялостна политика в областта, дискриминиращото законодателство са само част от проблемите, които трябва да бъдат решени.

Статистиката сочи, че през 2015 г. са осъществени 52 845 хоспитализации, което е 2,3% от общия брой на хоспитализациите в страната. Най-много са лицата между 18 и 65 години – 44 497 (3,7% от общата хоспитализация в тази възраст); следва възрастовата група до 18 г. – 2 672 (0,9% от общата хоспитализация в тази възраст), и лицата над 65 г. – 5 676 (0,7% от общата хоспитализация в тази възраст).

40% от стационарно лекуваните пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост.

Първичните хоспитализации са най-малко при болните с афективни психози (10%), следвани от шизофрения (12,6%), и от пациентите с депресивни разстройства (18%).

Около 11% са хоспитализираните пациенти със зависимост. Голяма част от тези болни се ре-хоспитализират многократно.

През 2015 г. средният за страната болничен престой е 27,2 дни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Което обяснява и защо психопати не биват диагностицирани и могат да заемат държавни функции.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.