В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Министър Ангелкова разговаря с ръководителя на Световната организация по туризъм

Украинският парламент отказа да обяви ЛНР и ДНР за терористични организации

Сърбин и албанец разследват убийството на Оливер Иванович

Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Еврокомисията опроверга поредна лъжа за „Труд”

Диктатурата на пролетариата, Народният съд и Възродителният процес влизат в 10-и клас

Любители откриха нова планетарна система Всички небесни тела са по-големи от Земята

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Ключът към дълголетието са ядките и бобовите храни Проучването проследява живота на над 100 000 души

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

София започва разплитането на казуса с Витоша Общината създава междуведомствена комисия, която да намери изход от ситуацията

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

Само 2% от разходите за здравеопазване са за психично здраве

Директорът на НЦОЗА доц. Христо Хинков

Мрежата от психично-здравни услуги не отразява реалните нужди на населението от психиатрична помощ и не предоставя възможности за комплексно лечение. Стационарите се разкриват в случайни сгради и помещения, които се пригаждат най-често несполучливо поради оскъдните средства, а териториалното им разпределение е хаотично. Има райони с по няколко болници, а в други населени места психиатричните стационари са отдалечени на стотици километри.

Това констатираха от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) след обсъждане на Национална програма за психично здраве 2017–2023 на национална среща на експерти от областта на психичното здраве, администратори на психично-здравни програми и услуги и НПО.

Целта на форума е да се обсъдят и приемат консенсусни предложения за различните параметри на програмата, която в окончателния си вариант да бъде съгласувана между институциите и предложена за одобрение и приемане от Министерски съвет.

„Крайно недостатъчни са разходите за психиатрична помощ в страната ни – само 2% от общите разходи за здравеопазване“, обясни доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, който е психиатър, цитиран от „Дарик“. Той посочи, че ниското финансиране, липсата на защитени домове и дневни центрове, високата степен на психиатрична стигма, липсата на цялостна политика в областта, дискриминиращото законодателство са само част от проблемите, които трябва да бъдат решени.

Статистиката сочи, че през 2015 г. са осъществени 52 845 хоспитализации, което е 2,3% от общия брой на хоспитализациите в страната. Най-много са лицата между 18 и 65 години – 44 497 (3,7% от общата хоспитализация в тази възраст); следва възрастовата група до 18 г. – 2 672 (0,9% от общата хоспитализация в тази възраст), и лицата над 65 г. – 5 676 (0,7% от общата хоспитализация в тази възраст).

40% от стационарно лекуваните пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост.

Първичните хоспитализации са най-малко при болните с афективни психози (10%), следвани от шизофрения (12,6%), и от пациентите с депресивни разстройства (18%).

Около 11% са хоспитализираните пациенти със зависимост. Голяма част от тези болни се ре-хоспитализират многократно.

През 2015 г. средният за страната болничен престой е 27,2 дни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Което обяснява и защо психопати не биват диагностицирани и могат да заемат държавни функции.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.