Русия никога не е била интересна дестинация за мен, но посещението ми в Санкт Петербург завърши с план как да се преместя там в бъдеще. Чувала бях, че ако човек иска да обиколи Ермитажа и отдели на всеки експонат само по 30 секунди, трябва да прекара там 30 години. От личен опит разбрах, че това не е преувеличено.

Петър Велики решава да построи перфектния град и го прави. Той привлича най-добрите архитекти, артисти, художници, за да пресъздадат красотата на западноевропейската култура в Русия. Градът на Петър е построен върху блата и малки островчета по брега на река Нева и продължава да расте.

Всеки ден точно в 12 ч. топовен удар от Петропавловската крепост известява руснаци и гости за времето. Друг звук, с който свикнахме, беше

звънът на църковните камбани

приветстващи миряните на литургия. Казански събор, Спас на Крови (храм „Спасител на кръвта”) и Исакиевски събор са пазители на вярата и историята в буквален смисъл. Външните стени на Исакиевски събор още имат дупки от шрапнели от времето на Ленинградската обсада (1941 г.) Следите са оставени нарочно, за да напомнят за смелостта и издръжливостта на гордия руски народ. Катедралите са украсени с внушително количество злато, мрамор, полускъпоценни камъни и стенописи. Спас на Крови, например, съчетава в интериора си почти всички цветове мрамор, като най-ценният е нежнорозов камък със сиви нишки. Красивите украси на храма се подсилват от цветната атмосфера около него. Сещате ли се за Нотр Дам, пазарчето за сувенири и кафенцата около нея? Е, пренесете тази атмосфера в центъра на Санкт Петербург и добавете зеленината и птичите песни от Михайловската градина в близост.

Сградите в Стария град са запазили духа на класическата архитектура от 16-и век, но отваряйки вратата, попадаш в новия свят. Не вярвам, че има световна марка, която е пропуснала възможността на открие

свой магазин на Невски проспект

- централния булевард. Малко цинично и клиширано може би, но първото нещо, за което си мисля, е "парите не миришат". Всички знаем за политическо-идеологическото напрежение между супер силите САЩ и Русия. Е, това очевидно не пречи любимото кафе на руснаците да е StarBucks, американските коли да са признак на престиж, Burger King да е по-често срещан от традиционните блинчики (палачинки), а стилът Кардашиян да е цел на почти всяко момиче. И все пак хитовете на „Металика”, изпълнени с руски акцент от уличните музиканти, са приятен фон, докато разглеждаш кехлибар. Оказва се, че висулките от обработена смола са не само красиви, но и носят здраве на притежателя си. Магазините за янтар (кехлибар) приличат повече на музеи. Не се заблуждавайте, всичко се продава, но търсете сертификата за оригиналност.

Въпреки необятните възможности, които предлага космополитният Питер, както го наричат руснаците, ние решихме да вечеряме в "Соц Кафе". Хапнахме пирожки и грузинско вино или с други думи банички с кайма и меко червено вино. Няма нужда да казвам колко ни се усладиха. Представете си учудването ни, когато след вечеря, когато се опитахме да си купим същото вино от магазина, разбрахме, че

не продават алкохол след 22 ч.

Примирихме се и избрахме силен чай за вечерта, посветена на наблюдение на корабите по Нева. Всяка нощ в 1 часа мостовете над реката се вдигат, за да пропуснат колоната от търговските кораби, търсещи пристан на най- големия руски порт на Балтийско море. Вдигането на мостовете наистина може да се сравни със светлинно шоу-парад на малки и големи, търговски и рибарски кораби и яхти.

Толкова много думи и толкова много извървени километри, а дори не съм стигнала до Ермитажа. Най-големият музей в света беше целта на моето посещение. Купихме билетите онлайн, за да избегнем опашката. Веднага ми стана ясно, че няма да успеем да посетим всичките седем сгради. Спряхме се на основната, която някога е била любимо място за срещи и забави на Екатерина Велика.

Както вече споменах, ако искаш да обиколиш само малкия дворец на Ермитажа и да отделиш на всяка картина поне по 30 секунди, за да й се насладиш,

ще ти трябват 30 години

Ние нямахме толкова време, пък и потокът от азиатски туристи така силно ни повлече, че неусетно се озовахме в залата с картини на Рембранд. След като отделихме по 30 секунди само на шедьоври като "Завръщането на блудния син" и "Жертвоприношението на Исаак", решихме да потърсим прословутата зала на френските импресионисти. Не я намерихме, тъй като се оказа, че цялата експозиция е преместена в съседна сграда, но пък обиколихме дома за официални визити на Екатерина надлъж и шир.

След като се насладихме на историята на вечни художници като Ван Гог, Матис, Рубенс, рязко ускорихме крачка, за да видим най-красивия експонат. Да, по-красив от всички тези шедьоври -часовника Паун. Златен паун, затворен в своята златна клетка, грациозно отмерва всеки час на своята "каторга" с плавно разперване на механичната си опашка. Създаден още през 17-и век, паунът все още предизвиква възхищение и е символ на изящество.

Може би е малко "носталгично-соц", но реших, че това е моментът да изпратя и картичка на родителите ми. Е, пощите донесоха вестта за моето възхищение, след като вече се бях върнала, но със сигурност пътуването си струваше.