Изолацията се оказа невъзможна

Москва подобри връзките си в Близкия изток

Западните санкции трябваше да отслабят Владимир Путин и основните сфери на руската промишленост, но тези очаквания не съвпаднаха с реалността.

Една от целите на наказателните мерки срещу отбранителната промишленост на Русия бе създаване на условия за прекратяване на крайно изгодния за страната износ на зенитно-ракетни системи С-400. Въпреки това Москва продължава активно да продава един от най-модерните подобни комплекси в света. За последната година договори за покупка бяха подписани с Турция и Индия, а Китай вече получи първите партиди. Преговори за С-400 водят още Саудитска Арабия, Катар и Ирак.

Ако санкционният режим на Запада си е поставил задачата да отреже Москва от останалата част от света и да изолира главните сектори на индустрията й, но изнасяните системи на стойност стотици милиони долари са показателен пример за това, че тези опити са се провалили.

Първите санкции се появиха през 2014 г. след анексирането на Крим. На Москва й ограничиха достъпа до международните кредити и търговия. Това бе направено с цел оказване на политически натиск над Владимир Путин и обкръжението му. След това санкциите станаха по-точкови и под удар попаднаха някои личности и компании. Обвиненията в намеса в изборите в САЩ през 2016 г., а също отравянето на Сергей и Юлия Скрипал доведоха до засилването на наказателните мерки.

Ако се е предполагало, че така Русия ще бъде международно изолирана и никой няма да иска да взаимодейства с нея, то тези планове не се осъществиха. Дружбата с Китай предостави на Русия достъп до международни финанси, нови възможности в търговията и й добави дипломатическа тежест. Москва подобри връзките си със страни от Близкия изток – от Турция до Израел, Саудитска Арабия и Иран и продължава да разпространява влиянието си в региона, изземвайки инициативата от САЩ. А междувременно всички големи икономики в ЕС продължават без излишен шум да водят бизнес с източния си съсед.

(Със съкращения)