КЕВР поиска обяснение от Топлофикация София за високите мартенски сметки

Ученици и студенти дискутираха ролята на Българското европредседателство

Американски психолози откроиха четири вида пияници

БСП настоява КЕВР да провери сделката с ЧЕЗ

Шефът на „Балкантурист“: Кризата а кадри в туризма е много сериозна

Кола блъсна един от създателите на “Новичок”

Чешкият премиер съди словашки вестник за твърдение, че е бил агент на комунистическите тайни служби

Оправдаха окончателно Николай Ненчев по делото за военните униформи

Турската централна банка повиши основната си лихва

Възможни са забавяния на граничните пунктове заради профилактика на информационната система

Обявиха международния конкурс за нов градски център на Велико Търново Архитекти от седем държави ще оценяват предложенията

СОС избира Владимир Клисуров за временно изпълняващ длъжността кмет на “Младост”

Григор измете Симон от Барселона

Изложба представя България като кино дестинация Симон Варсано е автор на снимките

Данък за колите според газовете Облагането на доходите няма да се променя

Сара Чанг и Найден Тодоров: Между нас тече химия Световноизвестната цигуларка изнесе концерт със Софийската филхармония под диригентството на маестрото

Сара Чанг и Найден Тодоров тепърва ще се срещат по световните подиуми.

Магнетичната Сара Чанг получава първото си признание едва 8-годишна, когато дебютира на сцената на Нюйорската филхармония. На тази крехка възраст тя вече свири пред големите диригенти Рикардо Мути и Зубин Мета, а на 10 години записва първия си албум, наречен “Дебют”. Носителка е на многобройни награди и признания, свири с най-големите оркестри в Европа, Съединените щати и Азия и изнася над 150 концерта годишно. Сара Чанг свири на цигулка Гуарнери дел Джезу от 1717 г. и използва няколко лъка. Същият инструмент тя използва и на концерта си у нас.
Найден Тодоров не се нуждае от специално представяне. Той ръководи най-реномирания ни симфоничен оркестър – Софийската филхармония, основана от легендарния Саша Попов. „Между нас тече химия“, твърдят цигуларката и диригентът, които поканихме за съвместно интервю.

– Маестро Тодоров, твърде сериозна програма избрахте за концерта и я изпълнихте блестящо!
– О, благодаря ви много! Обичам понякога да не съм най-сериозният човек на света. Защото като не е сериозен, човек може да каже най-сериозните неща. Бърнстейн, Пиацола и Гершуин са сред моите любими композитори и затова ги събрах на едно място. Пък и Сара Чанг прие с радост тази програма. За мен самия в личен план програмата бе много специална. Гершуин е авторът, който ме обърна към класическата музика. Първият ми компактдиск в живота бе с негова музика. И първият ми концерт с оркестър бе с Гершуин. Увертюрата на „Кандид“ пък е връзката с България и с Пиацола. В „Кандид“ главният герой е бил принуден за известен период да служи в българската армия – това е според сюжета. От друга страна, част от действието се развива в Буенос Айрес. И ето ни при „Годишните времена на Буенос Айрес“.

– Г-жо Чанг, а вие какво ще кажете за концерта в зала „България“?
– Между мен и Найден Тодоров протече химия и това ме прави много щастлива. За трети път съм в България. Бях тук преди много години с концерта на Сибелиус. После под диригентството на Росен Миланов отново гастролирах у вас. За мен срещата с маестро Тодоров е щастие. Рядко се случва да влезеш на първа репетиция с оркестър, който не познаваш, и да заработите веднага на пълни обороти.

– Въпрос към двамата. Явно сте се сработили добре. Каква е предпоставката за това добро партньорство?
Найден Тодоров: Професионализмът. Както и разкошният инструмент, на който свири Сара. Много лесно се разбрахме с нея, и оркестърът ще го потвърди. Пожелахме си да се срещнем и в страната на тангото.
Сара Чанг: Да, професионализмът! Без него не може. Пък и българите сте темпераментни хора, тангото сякаш ви е в кръвта. Ще се радвам да се срещнем с Найден и в други зали, и в други страни. Въпрос на бъдещето. Светът вече се глобализира и разстоянието не е проблем.

– Всички музиканти помнят първите си учители, вие и двамата не правите изключение, нали?
Сара Чанг: Първият ми учител е баща ми. Година работих с него. Всеки родител ще ви каже, че това е лоша идея. В името на мира в семейството татко ме изпрати при г-жа Дороти Дилей – неговата учителка. Нещата потръгнаха бързо. Така е в Джулиард скуул. Сега аз ходя по училищата, свиря на децата, каня ги на открити репетиции. Ставам нещо като наставник. Имитирам г-жа Дилей. Правих го в Босна и Херцеговина, в Буенос Айрес, пък и в САЩ. Тия концерти са много полезни, особено за онези, които нямат средства да си купят билети.
Найден Тодоров: Дължа изключително много на първите си учители. Аз не съм от семейство на музиканти, така че моите родители се довериха на добрите специалисти. Дължа много и на диригента Веселин Байчев. И на учителите ми във Виена.

– Какво е за вас публиката?
Найден Тодоров: Всичко. Служа й откакто се помня.
Сара Чанг: Отиваш в непознат хотел, в непознат град и се питаш – къде съм, какво ще свиря тази вечер? Идва концертът. Обичам да надникна в залата и да се уверя, че е пълна. Обичам да видя лицата на някоя позастаряла двойка, която е дошла да ме чуе. Това е моята публика. Аз й принадлежа. За мен е изключително важно и с кого съм на сцената, кой ми партнира. Дали я има химията, дали се разбирам с оркестъра. Е, със Софийската филхармония химията я има.
Найден Тодоров: Да, с нашия оркестър химията я има! Със Сара не е възможно да работиш без вътрешната химия. Тая химия потече и от подиума към публиката на нашия пръв общ концерт.

– Важно ли е за вас да знаете какво си мислят хората в салона?
Найден Тодоров: Много важно. Някой седи, слуша и си мисли какво ще яде вечерта. Затова аз съм щастлив, че съм с гръб към публиката и не мога да съзря гладника, който сигурно не е обядвал добре и мисли само за храна. Той не е виновен, но…
Сара Чанг: Разбира се, че е важно. Затова след концерт обичам да разговарям с хората. Да чуя мнението им за моето изкуство. Искам да се получи магията. Искам моите послания да стигнат до всички хора. Едва тогава ще бъда щастлива.

– Последен въпрос! Маестро Тодоров, кога чухте за първи път името на Сара Чанг?
Найден Тодоров: Когато бях в десети клас. И си помечтах някой ден да се засечем на подиума. Е, понякога и най-дръзките мечти се осъществяват, нали! Ето я в България, А съм убеден, че пак ще дойде.
– Госпожо Чанг, кога чухте за Найден Тодоров?
Сара Чанг: О, не ме питайте, това няма значение! Важното е, че се срещнахме. И съм убедена, че няма да е за последно. Найден е млад човек, тепърва ще прави кариера.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.