Играчите на “Арсенал”: Изпращаме Венгер с трофея от Лига Европа (ИНФОГРАФИКА)

На 26 април 2018 да почерпят

Дербито се превърна в Биг Брадър

34 футболни фена са задържани около мача “Левски” – ЦСКА

Москва: Сирия е свалила 46 крилати ракети на САЩ и съюзниците им

Земетресение в района на Вранча

Зоран Заев: Признаваме българския дял от Македония

Рускиня стана хит в сайтовете за запознанства

Бургаските депутати се обединиха за запазване на Югоизточния регион

Рапърът Венци Венц отчаяно иска бебе Популярният изпълнител прави кастинг за ново гадже

Президентът Румен Радев: Политици воюват срещу държавата Ако трябва да контролира министрите, както им заръчал премиерът, Борисов трябвало да промени Конституцията

Български шофьор е задържан във Франция заради мигранти в камиона

Иван Нейков: В България има достатъчно работници, но не ги използваме

Премиерът Бойко Борисов: Намалихме външния дълг с 2,3 млрд. лв. Трети сме в Европа след Естония и Люксембург по нисък борч

Ново зрелищно 2:2 в голямото дерби, но “Левски” е на финал

Сателитният синдром, България и многополюсният свят Планетата вече не е шахматна дъска, на която се противопоставят два блока

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

САЩ са принудени да поделят глобалната политическа власт с други геополитически центрове

17 Февруари 2008 г.- видеоконференция от Техеран с участието на ключови ирански министри обяви създаването на Иранската петролна борса. На нея се търгува с китайски юани, японски йени, индийски рупии, евро. Можеше и с американски долари, но за кратко – през 2012 г. търговията със „зелените“ банкноти беше преустановена.

26 март 2018 г. – Китай стартира търговия с петролни фючърси, в която разменната валута е китайският юан.
4 април 2018 г. – лидерите на Русия, Иран и Турция излязоха с обща позиция в подкрепа на териториалната цялост на Сирия.

В ежегодния форум за сигурността в Москва се включи лично китайският министър на отбраната, както и знаково високопоставени делегации на Индия и много от важните държави от т.нар. трети свят.

В същото време президентът Тръмп предприе серия от асиметрични ходове – заради истеричен вътрешнополитически натиск се присъедини към изгонването на руски дипломати заради голословните (засега) обвинения на Великобритания по случая „Скрипал“. Но веднага внесе баланс и удари „ястребите“ във Вашингтон с услужливо изтеклата информация, че кани Путин в Белия дом и с последвалото официално изявление, че САЩ ще се изтеглят от Сирия. Нещо повече, той обяви цялата досегашна политика на американците в Близкия изток за тотален провал – „похарчили сме там седем трилиона долара, а сме получили кръгла нула“. Отговорът на „ястребите“ също не закъсня – „случайно“ в този момент се появиха твърдения за химическа атака, извършена от сирийските правителствени сили.

Тези отделни акценти от телеграфните агенции очертават контурите на новата геополитическа архитектура. Pax Americana е в руини. Петродоларът е в отстъпление. Светът вече не е шахматна дъска, на която се противопоставят два блока, а по-скоро билярдна маса, на която се сблъскват много и разнородни сили и интереси.

Тоталното господство на САЩ приключи. Китайското икономическо възмогване вече се съчетава и с активно политическо присъствие на международната арена, включително в региони като Южна Америка и Африка, смятани доскоро за подопечни на САЩ и западноевропейските колониални сили. Русия възстанови статуса си на световен играч. Без съмнение САЩ ще останат икономическа и военна суперсила с гигантско социо-културно влияние, което се превръща в норма и модел за подражание по целия свят. Но са принудени да поделят глобалната политическа власт с другите геополитически центрове.

Какво се случва? Ерозия на световения ред и глобализационния модел, наложени от неолиберали и неоконсерватори. Тежките проблеми, до които те доведоха света, предизвикаха възникването на нови и смели алтернативи на статуквото в Европа и Америка. В съчетание с влиянието на набиращите мощ Русия и Китай, това хвърли в истерия властващите върхушки на двата континента. След края на Студената война и рухването на социалистическия лагер, неолибералният икономически ред изглеждаше без разумна алтернатива. И постепенно беше индоктриниран на политическо ниво като единствената възможна форма на пазарна икономика. В същото време неоконсервативната визия за Америка като глобален хегемон, който трябва да подчини света, беше налагана като единствена легитимна норма на международно поведение и демократично развитие. Цели поколения израснаха с имплантираното убеждение, че няма друг път. Старите леви и десни партии в продължение на три десетилетия превърнаха в свое „символ-верую“ Вашингтонския консенсус, който постулира принципите на икономическия неолиберализъм. И до голяма степен заличиха големите идеологически различия помежду си. Социалните и класови противоречия, борбата с икономическото неравенство бяха подменени с „политика на идентичностите“ – атомизиране на обществото на безброй малцинства и джендърни индентичности, които определят дневния ред. Симбиозата на неоконсервативния външнополитически дискурс и неолибералните икономически принципи завладя публичността. Адептите на тази политика успяха да се вкоренят в структурите на властта с устрем, който наподобява фанатизма, с който джихадисти превземат властта, налагат шериат и насилствено обръщат в исляма цялото население.

Чрез инструментите на властта, медийното влияние, контрола върху социалните мрежи и щедрите финансови потоци, осигурявани от Сорос и квазидържавни структури, те съумяха да изградят глобална мрежа от поддръжници, лобисти, лидери на мнение, марионетни политици, кариеристи, нагаждачи и обикновени клакьори, които отстояват неолибералната и неоконсервативна парадигма с нетърпимост към различното мнение, която се родее с тоталитарните идеологии. Превърнаха се в глобална идеологическа секта, която стигматизира всеки друг демократичен възглед. Днешният европейски дискурс например, автоматично определя като „евроскептицизъм“ всяка критика към устройството и политиката на Европейския съюз. Сякаш не може да има друга концепция за европейска интеграция. Същото стигматизиране е в ход и спрямо появяващите се нови политически алтернативи, които се вслушват в гласа на хората повече отколкото в интересите на елита. Те са посрещани с истерични реакции от старите партии и техните глашатаи. Определяни са като „радикални“, „екстремистки“, „популистки“, „ксенофобски“, „националистически“. Не че някои от тях не са такива, но не всички са такива. Рефлексът на глобалната секта поразително напомня реакциите на социалистическата номенклатура, която с падането на Берлинската стена дълго не можеше да осъзнае, че нейното историческо време е свършило и първоначално определяше демократичните движения, които възникнаха в Централна и Източна Европа като „екстремисти“, „фашисти“ и „анархисти“.

Визията на глобалната секта за света е подчинена на еднополюсното мислене, пазарния фундаментализъм и интервенционизма, които се налагат с цялата палитра от силови инструменти – от „меката сила“ на пропагандата и промиването на мозъци, до грубата сила на военните агресии, които са представяни като „защита на свободата“, а по правило донесоха милиони жертви и разруха – Ирак, Либия, Сирия.

Брекзит, възходът на Тръмп, политическият избор на народите на Италия, Австрия и страните от Вишеградската четворка разклатиха из основи доминацията на тази идеологическа секта. Затова срещу Тръмп например се води безжалостна война, в която е мобилизиран целият арсенал от говорещи глави, пропагандни центрове, агенти на влияние, политически субекти, специални служби. И въпреки това, сектата губи позиции. Година след встъпването си в длъжност, Тръмп няма сериозна алтернатива нито в опозиционната Демократическа партия, нито сред републиканците. В ход е разграждането на властовата схема на неолибералите и неоконсерваторите в Америка, които контролираха ключовите решения от Рейгън насам. Разграждане, което постепенно засяга и техните проксита по света. Почти монополният публичен дискурс на техните сподвижници от медии, тинк-танкове и разнокалибрени лидери на обществено мнение, започва да бъде изтласкван в разумно полагаемите му се обществени граници.

На този геополитически фон, България е изправена пред важен избор. Цивилизационен и манталитетен. Дали да продължи да бъде сателит или за първи път в новата история да се превърне в реален съюзник с позиция и достойнство. Сателитният синдром на авторитарния режим, установен след 1934 г., ни запрати сред най-верните съюзници на Хитлер, които от „лоялност“ и „солидарност“ обявиха война на САЩ и Великобритания. Пак той ни превърна в най-верния сателит на СССР и доведе до високопоставени обсъждания дали да не станем 16-а република.

Дори след като осъществихме стратегическата си цел – членство в ЕС и НАТО, отново доминира сателитното разбиране за евроатлантическото партньорство. „Йесмени“ са голяма част от партийните политици и техните глашатаи. Призивите за „солидарност“ и воплите за непроявена „лоялност“ към Лондон въпреки липсата на доказателства, са проява тъкмо на такова сателитно мислене. Чест прави на министър-председателя Борисов, че не се поддаде на сателитните внушения. Дано това не е инцидентен акт, а се превърне в устойчива политика. Защото в многополюсния свят защитата на националния интерес не преминава през сляпо следване на големите държави. Ключовата дума е „баланс“. И лоялност към върховенството на правото, а не към пропагандата, пък била тя и съюзническа. Сервилността не е партньорство, а обикновен слугинаж. Българските властници веднъж и завинаги трябва да се разделят с това сателитно мислене, ако искаме да бъдем нация с достойнство и държава с авторитет.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Хе-хе, борисов не бил сервилен, не бил сателитно заразен!! Добре са го изчеткали в тази статия, ама ще повярват ли читателите?.

  2. България и сателитния синдром
    Авторът само регистрира наличие на сатилична подчиненост на българските политици. Той не се
    интересува от причините предизвикали това сереилничество. Д-р Цеков опррделя времето на
    сервилничене от 1934 година да сега. Включването
    на управлението при цар Борис за сервилно и сръвнението му с управлението на слугите на
    СССР българските комунисти считам за кощунство.
    Основната причина за съществуване на този синдром е антибългарската агресивна политика
    на Русия и СССР. Те създадоха петта колона в
    България тъй наречените русофили. Русофилите обслужваха руските интереси : Да обедят българите ,
    че без Русия ние сме нищо. България не е способна
    да провежда собствена политика. Основната цел
    на руските империалисти бе да се унищожи революциония патос на българските възрожденци,
    които с успех се пребориха както срещу турския
    деспотизъм, руския империализъм и руско-гръцкия
    съюз за презнавснето ни като народ и да накара
    европейските сили до конференция в Цариград .
    На Русия бе позволено от великите сили да застяви Турция да изпълни решенията на тази
    конференция а не да хвърля прах в очите на
    клетите българи с нищо не обвързваш ги
    СанСтевански договор. По този начин те заличиха
    борбата на нашите възрожденци и те станаха
    Изразител на българските въждаления..
    следва

    1. Добре, че дойдоха франкофоните от селата и им6ецилите евроатлантици от градовете от селски тип, та да можем да сравняваме.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.