Поредният документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС” бе представен в четвъртък в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Събитието бе открито от зам.-ректора проф. д-р Георги Апостолов и историка доц. д-р Валентин Китанов. „Искам да благодаря на ръководството на ЮЗУ за смелостта да ни поканят. Сборникът „Държавна сигурност и забранени организации (Бранниците, Ратниците, Легионерите и младежите от Отец Паисий“), 1944-1991” съдържа много интересни данни”, каза Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.

Сборникът разкрива как за един продължителен период от време органите на ДС са активно ангажирани с отстраняването от политическата сцена и социалния живот на организации с идейна и политическа платформа, противопоставяща се на властващата идеология. С тази задача е натоварено отделение „А“ (вътрешнополитическото разузнаване) към ДНМ, чрез него се води борба срещу контрареволюцията. Функцията на отделение „А“ е да проследява, преследва, разкрива, арестува и предава на Народния съд „вражеските елементи“. След приключването на работата на Народния съд (април 1945 г.) централните групи в отделение „А“ се обособяват за дейност в различни направления за борба с анархисти, троцкисти, срещу православното духовенство, срещу БЗНС и срещу бившите организации, определени като фашистки.

Постановление на Министерски съвет от 6 септември 1944 година до Министерството на вътрешните работи и народното здраве гласи буквално: „Одобрява се следното:

Разтурва всички организации с фашистка и национал-социалистическа идеалогия, като такива нямящи нищо общо с народностния бит, а изключително вдъхновявани от вън, и се възлага на министра на вътрешните работи с заповед да определи писмено организациите и процедурата на тяхната ликвидация”. Оцелял през годините е и списък с 68 „разтурени дружества с фашистка идеология”. Някои от въпросните организации са имали външни белези на фашизъм – фашистки знаци, антисемитизъм, други са били чисто националистически. Постепенно се преминава към преследване, репресия и лагери. Но не само на тези организации, но и на така наречените „бивши хора”- термин на НКВД в Съветския съюз, имплантиран и у нас, който се отнася за хора от стопанския и икономически елит на България. Макар че тези хора нямат нищо общо с възгледите на въпросните организации. „На репресия е подложена през 50-те години на миналия век дори Българската православна църква. По време на Възродителния процес в страната ни през 1985 година на заседание вътрешният министър посочва следното: „ние православните попове ги смачкахме, та с мюсюлманите ли няма да се справим”, сподели Екатерина Бончева от Комисията по досиетата.

Във втория раздел на сборника са включени документи, свързани със Съюза на българските национални легиони и нелегалната дейност, извършвана от бившите му членове след разформирането на организацията.

В третия раздел са поместени документи за други разформировани организации: „Бранник“, „Съюзът на ратниците за напредък на българщината“, Всебългарският съюз „Отец Паисий“ и тяхната нелегална дейност.

Книжното тяло на сборника включва 97 фототипни документа, а неговото разширено електронно издание - 128.