Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Сбърканата миграционна дипломация

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Днешните миграционни потоци от Северна Африка и Близкия изток са прогнозирани от европейските демографи в началото на 90-те г. на ХХ в.

На 16 декември бе разпространена информацията за телефонен разговор на премиера в оставка Борисов с новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, на който от българска страна е изразена позицията, че военните конфликти в страните на произход са основна причина за бежанските потоци. Това се очертава като новия извод, на който се крепи българската миграционна дипломация. Потвърждение намираме и в заседанието на МС на 7 декември, когато пак премиерът заяви, че „никой от нас не е предизвикал кризата (с мигрантите). Предизвикаха я тези, които разсипаха арабския свят.”

Тези мнения противоречат на предишни позиции на Борисов. Наблюдаваното люшкане има своето логично обяснение във факта, че България се явява пресечна точка на два различни вида миграционни политики, което налага практиката страната да се опитва да балансира между тях, но в крайна сметка да се огъва под натиска на по-силния. Големият проблем на българската миграционна дипломация обаче се корени в липсата на необходимите миграционни знания, което затруднява разработването на стройна и издържана миграционна политика. Израз на този проблем е дълбокото неразбиране за първопричината на наблюдавания днес миграционен натиск, а насочването на оправданията към други фактори говори за неспособност за намиране на трайно решение. На аналогично мнение робуват повечето управляващи западноевропейски политици, поради което предлаганите от тях решения са свързани със задължителното омиротворяване на кризисните региони, вследствие на което автоматично щял да изчезне миграционният натиск.

Търсенето на основен ключ извън ЕС за решаване на мигрантската криза само отдалечава Европа от същността на проблема. Подобен подход по никакъв начин не е съобразен с факта, че днешните миграционни потоци от Северна Африка и Близкия изток към Европа са прогнозирани от европейските демографи още в началото на 90-те г. на ХХ в., когато все още не е наблюдавана мигрантска криза. Част от учените, разработили теоретичните основи на концепцията за миграционния натиск, стигат до извода, че той се дължи най-вече на демографските структурни различия между населението от двата срещуположни бряга на Средиземно море и това е довело до възникването на евро-средиземноморската миграционна система. Днес Европа е едно от няколкото световни икономически ядра, но две от трите зони на работни граници – Северна Африка и Близкия изток, се намират в съседство, а зад тях в дълбочина са разположени големите трудоворесурсни ниши на Субсахарска Африка и Централна и Южна Азия. Именно различията между двата региона и Европа в икономическото развитие и демографските ресурси, в т.ч. и работната сила, в крайна сметка определят посоката и силата на миграционния натиск. Всичко това превръща евро-средиземноморската миграционна система в най-устойчивата миграционна система в света и съответно определя високото ниво на миграционна заплаха за Европа.

За да могат да планират необходимите начини и средства за охрана на външните граници, адекватни на потенциалния размер на миграционната заплаха, България и ЕС като цяло се нуждаят от обективна оценка и прогноза на бъдещия миграционен натиск. За целта в БАН бяха разработени два коефициента: за демографския натиск върху пазара на труда и за увеличаването на пазара на труда. Анализът им показва, че за Северна Африка и Близкия изток най-голямо е било увеличаването на участниците в пазара на труда към 1970 г., като независимо от тенденцията за неговото снижаване към момента все още е високо. В същото време към 2000 г. стойностите за Европа на последния коефициент са нулеви, което показва, че това е критичната точка на равновесие, след което броят на участниците в пазара на труда е по-малък, отколкото са наличните работни места. Именно това дава решаващ тласък на миграционния процес към Европа, който към момента от демографска гледна точка е необратим.

Според данните за годишната потребност от нови работни места с оглед на увеличението за същия период на броя на участниците в пазара на труда с голяма достоверност може да се направи изводът, че върхът ще бъде към 2030 г., когато на пазара на труда в Северна Африка и Близкия изток всяка година ще излизат по около 7 млн. нови участници. Именно големият брой навлизания на младо население е основният фактор, който определя възрастовия облик на днешните мигранти, абсолютното мнозинство от които са между 15- и 30-годишна възраст.

Също така на базата на анализа на статистическите данни категорично може да се направи изводът, че натискът за напускане на страните на произход в Северна Африка и Близкия изток непрекъснато се е увеличавал през втората половина на ХХ в., а високите стойности са достигнати малко след 1990 г. През 10-годишния период преди избухването на Арабската пролет на пазара на труда всяка година са се появявали по около 6,5 млн. нови лица, на които икономиката очевидно не е успяла да предложи адекватен поминък. Този емиграционен натиск обаче е потискан от съществуващите към онзи период авторитарни режими, което довело до натрупването на младо население, търсещо чрез промяна своята реализация. Със сгромолясването на арабските режими миграционният поток бе отприщен, а военните конфликти в двата региона дават само допълнителен тласък на миграцията. В статистиката този допълнителен тласък се проявява като ексцес.

В същото време в Европа протичат противоположни демографски процеси. От 2010 г. насам в резултат на липсата на раждаемост в Европа остават незаети освобождаваните от пенсиониращите се работни места, като този процес рязко ще се задълбочи още през 2020 г. и ефектът от него ще се усеща осезателно до 2050 г. Наличният дефицит на работна сила действа като мощен атракционен фактор за миграционните потоци в рамките на евро-средиземноморската миграционна система.

Разнопосочността на демографските процеси на двата срещуположни бряга на Средиземно море ще доведе до възникването на нови реалности. Затварянето на очите или неразбирането на този проблем само води до неподготвеността на Европа пред тези бъдещи неизбежни геодемографски процеси и тенденции за териториално преразпределение на населението. Тези закономерности първо трябва да се осмислят от европейските и българските политици и едва след това да се разработят адекватни политики, които да се отстояват с всички допустими средства, в т.ч. и с телефонната дипломация.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. затова плевню широко прокламира европа 2030 в който пише, че до 2050та на европа ще са нужни 100 000 000 имигранта нето. честито на печелившите!

  2. Каквито и теории да обясняват мигрантските потоци към Европа /като гореизложената/ , в края на краищата сегашните мигранти буквално нахлуват през границите в нарушение на елементарни законови ограничения . И опитът на автора да отклони отговорността от главните виновници – САЩ , за сегашната мигрантска криза , само показват неговата обвързаност може би с идеите на Сорос . “…През 10-годишния период преди избухването на Арабската пролет на пазара на труда всяка година са се появявали по около 6,5 млн. нови лица, на които икономиката очевидно не е успяла да предложи адекватен поминък. Този емиграционен натиск обаче е потискан от съществуващите към онзи период авторитарни режими, което довело до натрупването на младо население, търсещо чрез промяна своята реализация. Със сгромолясването на арабските режими миграционният поток бе отприщен, а военните конфликти в двата региона дават само допълнителен тласък на миграцията…” – излиза ,че проблемите с развъждането на приматите в арабските страни , след арабските пролети се пренесоха в Европа .

  3. Пълен шит, ако не бяха разсипали с войни държавите в Близкия Изток, кой ще тръгне да емигрира в Европа? а бе вие пълни идиоти ли сте бе, говеда с говеда либерастски !
    Както стана и с нашата държава – говорил съм лично с нашенци от Плевенско и Русенско в Каталуния – всички казват , ако не бяха съсипали ТКЗС-тата и иикономиката като цяло, за какво да идваме тук да берем портокали. Разбрахте ли г-да идиоти, като няма български домати за бране и поминък, отиват да берат портокали еди къде си, защото гладен не се стои.

  4. “Със сгромолясването на арабските режими миграционният поток бе отприщен…”, както и със сгромолясването на берлинскта стена – изпитана формула за ново заробване и завладяване на нови пазари от корпорационни конгломерати.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.