Дори и след Коен и Манафорт, всеки ход за изгонването на Тръмп вероятно ще се провали и няма да пребори расизма, базиран на белия произход

Отстраняването от власт на президента няма да помогне за обединението на Америка като алтернатива

Не е необходимо непрекъснато да говорим за пороците на Доналд Тръмп. САЩ ще бъдат по-добре, ако той не е президент. Неговото заминаване ще бъде добра новина за останалата част на света. Още по-важно е, че с отстраняването му ще бъде възстановено доверието в световните демокрации. Въпреки това, би било грешка той да бъде импийчван.

Това беше опустошителна седмица за Тръмп. Неговият личен адвокат Майкъл Коен се призна за виновен за две нарушения на закона, които пряко свързват Тръмп в неразрешени плащания в предизборната му кампания. Междувременно бившият мениджър на кампанията му за президента Пол Манафорт е намерен за виновен за осем банкови и данъчни измами, които се разследват, от специалния прокурор Робърт Мълър. Всеки един от тях е огромен удар. Обяснението на обвиняемия Коен е бъдещо доказателство, разкриващо явната неприспособеност на Тръмп да изпълнява функциите си. Предричат се атаки за импийчмънт на президента и е лесно да се разбере защо. Желанието, да бъде освободена държавата от един позорен и може би криминален лидер е разбираемо и праведно. Но това обвинение е най-неподходящото и двусмислено оръжие за постигането на тази цел.

Нека си спомним каква е процедурата за импийчмънт. Камарата на представителите трябва да подготви и гласува с обикновено мнозинство обвиненията, които впоследствие стават основата за съдебния процес пред 100-членния американски Сенат. Две трети от гласовете в Сената са необходими, за да бъде осъден и отстранен президентът. Ако 34 сенатори гласуват против, президентът остава.

В сегашния конгрес републиканците имат мнозинство от 37 гласа повече от 435 места и мнозинство с два гласа повече в сената от 100 места. И двата органа станаха партизански през последните 30 години. След частичните избори на 6 ноември това може да се промени и едва тогава може да започне процедурата за импийчмънт. Но броят на републиканците в сената няма да падне под 34, а това е необходимо за да не се блокира импийчмънта.

Импийчмънтът е политически процес и ще е изпит за политиците. Партийната лоялност и избирателните перспективи са също толкова важни, колкото и фактите или обвиненията. Единствените обстоятелства, при които импийчмънтът може да се издигне над неизбежната поквара на партизанството, са фактите и обвиненията, които по безспорен начин застрашават републиката и ако представителите от партията на президента са решили да гласуват срещу него за доброто на нацията.

Тези условия бяха удовлетворени в случая на Ричард Никсън през 1974 г. и той бе изправен пред проектопредложения за повдигане на обвинение от Камарата на представителите за аферата „Уотъргейт“. В началото на август 1974 г. републиканската подкрепа за него падна след доказателствата, показващи, че Никсън е блокирал разследванията за Уотъргейт и е лъгал за това. Фактите доказват, че президентът е действал престъпно и в резултат на това републиканците от Камарата и Сената отказаха да го защитават и Никсън подаде оставка. Така импийчмънтът никога не се състоя.

Но същите условия не бяха удовлетворени в случая на Бил Клинтън през 1998 г. Тук всичко беше партизанско от начало до край. Републиканците отдавна желаеха да свалят Клинтън, но демократите стояха плътно зад него. Обвиненията в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието бяха не по-малко тежки от тези в Уотъргейт, но процесът беше много поляризиран. Общественото мнение застана зад Клинтън и обвиненията бяха отхвърлени. Клинтън се оттегли от поста две години по-късно, с една от най-високите оценки на одобрение като президент.

Импийчмънтът на Тръмп рискува да заприлича повече на случая с Клинтън, отколкото на Никсън. За да се случи това частичните избори са от решаващо значение. Много от демократите ще се мобилизират от възможността за импийчмънт. Но същото ще е валидно и за много от републиканците. Проучването сочи, че републиканските гласоподаватели ще са по-силно мобилизирани, отколкото подкрепящите демократите за импийчмънт. Възможно е импийчмънтът да стане контрапродуктивен за демократите, и това да принуди техните лидери в Конгреса да се въздържат от него.

Дори ако демократите спечелят повече места в Камарата през ноември, импийчмънтът може да раздвои нацията и дори може да я мобилизира на страната на президента. Вярно е, че Тръмп няма способността на Клинтън да привлича подкрепа от целия спектър, но пък Тръмп не е обвинен в извършването на престъпление като президент и обвиненията срещу него са приложими само към периода преди влизането му в Белия дом.

С други думи, на този етап, няма да се постигне успех срещу Тръмп, защото той винаги ще има 34 сенатори, които ще гласуват за него. Нито това ще помогне за обединението на Америка като алтернатива. Тръмп все още е президент и той ще бъде президент на една все по-поляризирана нация от всякога.

Демократите трябва да изчислят, заслужава ли си поемането на този риск. Импийчмънтът или дори възможността за импийчмънт могат да обвържат администрацията, така че да ограничат нейните възможности, да предприема нови деструктивни политически инициативи. Те ще се надяват, че това ще мобилизира базата на демократите и ще раздели републиканците. Но едно неуспешно обвинение е твърде вероятно да окуражи Тръмп и да увеличи шансовете му за изборите през 2020 г.

Америка със сигурност може да бъде много по-добре, отколкото е днес. След финансовата катастрофа, след стигналото до крайност неравенство и с възраждането на войнстващия расизъм, основан на белия произход, е ясно, че това, което трябва да бъде победено, е не само Тръмп, но и тръмпизма.

(Превод специално за „Труд“ Павел Павлов)