Световен шампион по бокс: Бях в ада, върнах се и постигнах много

Аз съм обикновен човек, преживял възходи и падения – казва Джамел Херинг, който преди ден защити титлата си на Световния боксов съвет (WBO). – И сега ценя много повече всичко, което имам.

Американецът не успя да направи категорична защита на титлата си, тъй като боят срещу Джонатан Окендо (Пуерто Рико) бе прекратен в 8-ия рунд. А причината бе тежка аркада на 34-годишния Херинг,  който вече не виждаше съперника и после бе откаран в болница. За това обаче той отнесе критики от феновете на бокса, че е избрал лесен начин да се измъкне. Но с това биографията на шампиона не става по-малко респектираща. А и едва ли нещо може да уплаши Джамел, преживял войната в Ирак и смъртта на дъщеря си, за да ликува после със световна титла. За 8 години американецът вече има 24 мача и само 2 загуби. Но не винаги е бил със стоманени нерви. Случвало му се е да бъде между живота и смъртта, адекватност и безумие, надежда и отчаяние.

Като дете Херинг се захваща с баскетбол. Но заради лошите оценки спира със спорта. На 15 г. отново влиза в залата, но вече в боксовата. Тренировките толкова много му харесват, че полага огромни усилия да подобри и резултатите си в училище.

Терористичният акт по Кулите близнаци на 11 септември 2001-а обаче тотално обръщат съдбата му. „Исках да променя нещо в живота си и реших да отида в армията”, признава той.

Така през 2005-а, една на 19 години, новобранецът попада в град Фалуджа, на 57 км от Багдад, в разгара на ожесточените боеве. „Виждах каменни сгради, които всеки момент ще паднат, никога преди това не бях преживявал пясъчна буря и жега от над 50 градуса – казва боксьорът. – Страхът, че противникът подготвя скрита атака, винаги го имаше, и това ме направи параноик. Всеки ден си мислех: Може да съм следващият. Взривове, кръв, невинни жертви – това ще остане в съзнанието ми. Тежко бе да гледам, как малки деца страдат. Лудост е, ако някой казва, че с това се свиква.”

Втората командировка е още по-трудна. Разпределят го на авиобаза Ал-Такадум, между Фалуджа и Рамади. По същото време първата му съпруга очаква дете и разделянето с нея е трудно. Няколко дни по-късно боксьорът изживява и лична драма – загива един от най-добрите му приятели Стивън.  В негова памет по-късно Джамел кръщава сина си.

А докато е на служба не оставя спорта, тренира и става все по-добър. Участва и в турнири на въоръжените сили. Заради успехите му на ринга, ръководството го освобождава и от бъдещи командировки в горещите точки на света. За изявите му следят също и от олимпийския отбор на САЩ, който е на път да го покани. Но през 2009-а се случва трагедия, заради която Херинг едва не оставя спорта - умира дъщеричката му Ариана, наскоро навършила 2 месеца. Причината е синдром на внезапната детската смърт. Боксьорът изживява тежък удар, изпада в дълбока депресия. Не само не тренира, но и не излиза от дома си, не става от леглото и не спира да вини себе си в трагедията. И очаквано се разделя със съпругата си. „Просто изчезнах – спомня си Джамел. – Постоянно се питах: Защо аз? Та аз съм добър човек, на никого зло не съм направил, защо стават толкова лоши неща с мен...”

Но именно починалата му дъщеричка го вади от депресията. Една нощ я сънува, готова да му каже нещо.

„Разбрах, че тя не би искала да ме вижда в това състояние и не би понесла да захвърля целия си живот на боклука”, разсъждава Джамел.

И първото нещо, което направи, е да отиде в залата и да поднови тренировки. От този момент боксът става целият смисъл на неговото съществуване. В националния отбор пък приемат с разбиране почивката, която си взима. А за да му помогнат, треньорите постоянно го канят на лагери и го затрупват с работа. Така след няколко месеца боксиране по турнири, Джамел се озовава на... олимпиадата Лондон 2012, и то като капитан на отбора. На 27 юли 2012-а, точно 3 години от смъртта на Ариана, той излиза на церемонията по откриването на игрите. „Вярвам, че тя ме гледа отгоре и вижда опитите ми да изляза от положението”, казва спортистът.

На олимпийския ринг обаче той губи още в първия кръг. Но това не спира амбициите на американеца да се докаже и той преминава при професоналистите. Няколко месеца по-късно Джамел прави успешен дебют като бие пуерториканеца Жозе Валдерама. Съперникът му е като „боксова круша”, но за Херинг всяка победа е ценна. Следва 4-годишна безпогрешна серия, в която той печели 15 мача поред. Но после идва нов крах. Американецът записва две загуби и изпада в депресия, струва му се, че го преследват, сънува кошмари и започва да пие. От това състояние го вадят приятели-боксьори, които го замъкват в залата и го карат до изтощение да тренира.  Така Херинг за пореден път се справя със себе си. През май 2018-а той нокаутира Хуан Пабло Санчес. А на 25 май 2019-а в деня, в който Ариана би навършила 10 г., американецът става световен шампион на WBO, като побеждава японеца Масаюки Ито. Битката е тежка, но Джамел добре се защитава и отлично нанася удари от дистанция, а след последния гонг съдиите единодушно му дават победата. „Обещах на дъщеря ми, че ще спечеля титлата и тя е за нея – призна боксьорът след мача. – Бях в шок, когато обявиха датата на мача. Честит рожден ден, Ари!”

Първата защита на трофея си Джамел направи през ноември миналата година, като победи по точки сънародника си Леймонт Роуч. И отново съвпадение – направи го в Деня на морската пехота в САЩ. „Нямаше как да се изложа пред всички военнослужещи!”, отсече Херинг.

А втората защита направи миналата събота в Лас Вегас срещу пуерториканеца Окендо, като двубоят на два пъти бе отлаган. Причината бе, че Херинг се разболя от коронавирус. И докато се лекуваше, боксьорът цялото си свободно време отделя за семейството си, което обожава. Фмилията му е голяма. Със съпругата си имат 5 деца, две от които са аутисти. „Уча ги да ценят това, което имат – казва грижовният баща.  – Всеки има един шанс в живота си. Искам да ме познават като човек, който е бил в ада и се е върнал, преодолял е всички трудности и е постигнал много!”



Коментари

Задължително поле