На 29 март 2020 да почерпят

Стрелците ги очаква успех, а Раците споделена любов – Дневният хороскоп на Алена

Ще оцелеят само тези, които се адаптират към новостите

60-годишен монах от Света гора е заразен с коронавирус Пътувал наскоро до Великобритания

Седма жертва на COVID-19 у нас Починала е 73-годишната жена, която се лекуваше в болницата в Благоевград

Дъфи спира да говори за изнасилването си Певицата била дрогирана по време на инцидента

Вдигнаха частнично блокадата на Ухан

Пламен Димитров: Мярката 60/40 има голям обхват

Тръмп обмисля да наложи 14-дневна пълна карантина на Ню Йорк

Ватикана: Папа Франциск и близките му сътрудници не са заразени с COVID-19

Изненада! Андреа и Кубрат Пулев отново заедно (СНИМКА) Певицата среля с пушка под зоркия поглед на боксьора

Работник почина при трудова злополука по трасето „Балкански поток“ край Плевен

Агенции за международен обмен: Студентските бригади в САЩ не са спрени, а отложени

Битката между роботите и Covid -19 в Китай

Щерката на Том Круз е негово копие

Свирепо Нова екранизация по “Клетниците”

Кадър от филма.

„Клетниците 2019”
(Les Miserables), 2019, Франция, 104 минути
Режисьор Ладж Ли
Продуценти: Туфик Аяди,
Кристоф Барал
Сценарий: Ладж Ли, Алексис Маненти, Джордано Джедерлини
Оператор Жюлиен Пупар
В ролите: Дамиен Бонар, Алексис Маненти, Джебрил Сонга, Стийв Тиеншо, Исса Перика (Исса)и др.
Разпространител – Бета филм

С “Клетниците” (2012) – двадесетата екранизация по легендарния роман на Виктор Юго от 1862 г. и първият мюзикъл в историята на киното с живо пеене по време на снимки, британецът Том Хупър намигна към конфузното днес и през ключа на новия романтизъм показа света като арена на нравствени баталии. И възроди интереса към Юго.

С “Клетниците 2019” чернокожият французин Ладж Ли, роден през 1978 г. в Мали, се забива в Монфермей – парижкото предградие, където е отраснал и живее, и където се развива част от действието на романа. Но сега то е населено с мигранти, наркодилъри, “братя-мюсюлмани”… В него няма Фантин и Козета, днешният своеобразен Гаврош е тъмното и буйно момченце Иса (Иса Перика), а инспектор Жавер – ужасяващо циничното ченге Крис (Алексис Маненти).

Лятото на 2018 г. Франция е световен шампион по футбол. Иса и тайфата му цветнокожи тийнейджъри стигат почти до Триумфалната арка в многохилядно еуфорично шествие. Към дневния полицейски екип на Крис и чернокожия Гвада (Джебрил Сонга) се присъединява мълчаливият и стриктен Стефан от Шербург (Дамиен Бонар). Крис издевателства над него, както и над всички от предградието. Той е законът – истински днешен Жавер. От цигански цирк е откраднато лъвче, те заплашват с разправа и ченгетата отиват при чернокож великан с прякор Кмета (Стийв Тиеншо) – сатирично подобие на Жан Валжан, но пак с тъмно минало и още по-тъмно настояще. Няколко групировки в предградието се надцакват за влияние. Междувременно чернокожо момченце с очила си играе на покрива с дрон. И записва какво става долу. Така запечатва как Гвада при гонка на Иса го прострелва с флашбол. Вместо да го отведат незабавно в болница, ченгетата по заповед на Крис се втурват да търсят записа. И, докато двамата му печени колеги се държат като изплашени каубои, Стефан успява поне до аптека да го закара. Лъвчето е намерено, но мирът в предградието е нарушен. Положението става неконтролируемо. Тийнейджърската ненавист към системата и полицията експлодира – уличните барикади от романа на Юго тук се превръщат в междуетажни. Насилието е свирепо.

И да не беше номиниран за “Оскар”, този дебют е изключително важен – чрез един ден в Монфермей говори с нов глас за огромните проблеми на Франция. Изважда на показ национализма и мигрантските стратегии. Автентично, храднокръвно и надълбоко филмът изследва обществените непримиримости. И актьорите, и натуршчиците, и камерата, и музиката са компоненти от постигната органика. И дронът е въвлечен в екранната пластика. Между другото, игралният дебют на документалиста Ладж Ли е израснал от едноименна късометражка, подобно на нашия “Котка в стената” на Мина Милева и Весела Казаковна, но свързана с погромите от 2005 г. И е вдъхновен от великолепната и все още актуална черно-бяла драма на Матийо Касовиц “Омразата” (1995).

“Клетниците 2019” ме препраща към “Скришна игра” на Михаел Ханеке (2004), също ситуиран в Париж, но преди събитията от 2005 г. – поразяващ филм. И в своята прогностичност, и в своята хипнотичност.

“Клетниците 2019” трябва да бъде видян и преживян.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.