На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

Свободата на словото е свободата на всички свободи Хиляди хора са блокирани ежедневно в социалните мрежи

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Думите на омраза и фалшивите новини се ползват най-често като параван, за да могат да се запушат устите на неудобните и несъгласните със соросоидния консенсус

„Ако ни отнемат свободата на словото, неми и мълчаливи, ние ще можем да бъдем водени като овце на заколение.” Джордж Вашингтон, бащата на американската нация и неин пръв президент, няма как да е бил по-прав, когато е изрекъл тези мъдри думи. За съжаление днес, малко над две столетия по-късно, свободата на словото се намира под обсада, която е напълно непозната в модерната човешка история. И доколкото в тоталитарните режими от близкото минало свободата на словото бива ограничавана повече или по-малко насилствено, сега сякаш този процес се случва с активното съучастие на редица публични говорители, медии, корпорации, журналисти, граждански и политически активисти. Под звуците на фанфари и бравурно ръкопляскане свободата на словото, която е свободата на всички свободи, бива задушена в прегръдката на соросоидния неолиберализъм и неговите обсесии по сложни правни конструкти като, например, „словото на омразата“.

Фейсбук обяви, че е сключило „ексклузивна“ сделка с Франция и нейния Макрон. Социалната мрежа се задължава да споделя с държавата всяка лична информация, касаеща потребителите на фейсбук, които „може да са използвали слово на омразата“. Неотдавна Германия въведе закон, с който задължава всички социални мрежи с над 2 милиона потребители да изтриват „слово на омразата, фалшиви новини и незаконно съдържание“ (каквото и да значи това) в рамките на 24 часа след като получат информация за такъв тип съдържание. Глобата при неизпълнение е наказание, на което дори суровият древногръцки владетел Драконт, чиито „драконовски мерки“ са емблема и до днес за безжалостно законодателство, би завидял – 50 милиона евро. Европейската комисия пък, воглаве включително и с родното комисарско лице, както не и без дейното бездействие на евродепутатския корпус на ЕС, прие Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза. Под това ненужно сложно, типично по брюкселски, заглавие се крие един (засега!) незадължаващ опит за европейска регулация на „словото на омразата“ в социалните мрежи. И това е само върхът на айсберга.

Оказва се, че държавната регулация и насилствена намеса не е единствената заплаха за свободата на словото. Колкото и да е страшна държавната интервенция в свободата на словото, тя все пак се подчинява на определен правов ред – конституционни, законови и съдебни гаранции за свободата на изразяване са налични в целия цивилизован свят. Освен това всяко ограничение на това право трябва да премине през обществен дебат в обществата, да получи политическо мнозинство, да се преодолеят защитните механизми на модерната демокрация и прочие. Демокрацията и конституционализмът са създали механизми за превенция и ограничаване на иначе безграничната власт на държавата. Власт, която може да бъде мощен генератор на разрушение и оставена без контрол да изроди и най-добрата демокрация в овълчена диктатура. Тези ограничения обаче важат спрямо цивилизованите държави. Не важат по отношение на едни други огромни играчи, които разполагат с почти неограничен финансов и властови ресурс. Субекти, които на теория би следвало да защитават свободата на словото, защото без тази свобода те не биха същестували. Но, оказва се, че на теория няма разлика между теорията и практиката, на практика обаче има. Затова макар да би трябвало да защитават свободата на словото, тези играчи са първи на амбразурата да унищожат тази фундаментална свобода. Разбира се, става дума за гигантските корпорации като Гугъл, Фейсбук, Туи­тър и др. Оказва се, че римската сентенция „Quis custodiet ipsos custodes?“ е по-валидна от всякога. Кой, наистина, ще пази пазачите?

В последните дни в САЩ гърми огромен скандал. Изтече запис на висш кадър на Гугъл, който в типичния за тамошния офисен планктон високомерен стил обяснява как търсачката ще направи и невъзможното, за да загуби Доналд Тръмп изборите. Всички инструменти, на които и Оруел би повдигнал изненадано вежда, са в употреба, за да се „преформатира“ общественото съзнание. Търсения в Гугъл за „приятели“ на соросоидите сочат ласкави и възторжени резултати, макар и фигурите зад тези резултати далеч да не са толкова безспорни. Обратното – всеки враг на соросоидното човечество, който дръзне да има публична кариера, с изненада ще открие, че масово резултатите за него/нея в Гугъл далеч няма да са ласкави, дори и човекът да има безупречна репутация. Фейсбук работи по сходен начин, при който всяка мисъл, която е вън от соросоидния консенсус се превръща в „език на омразата“, „фалшива новина“ или друга модерна словесна еквилибристика. Хиляди хора са блокирани ежедневно в социалните мрежи, а причините не рядко се коренят в изразяването на мнение, което докарва киселини в стомахчетата и пришки на нослетата на нервничките и нервотични соросоидчета. Разбира се, този процес винаги се брандира по друг начин. На хартия се води „борба със словото на омразата“, „противодействие на фалшивите новини“ или нещо друго.

Истината е, че словото на омразата и фалшивите новини се ползват най-често като параван, за да могат да се запушат устите на неудобните и несъгласните със соросоидния консенсус. Словото на омразата е сложен юридически и житейски феномен. Да, той е ужасен и следва да се полагат усилия за неговото намаляване. Когато използваш думите, за да насърчаваш омраза спрямо човек или група от хора, твоето обществено влияние трябва да бъде минимизирано. Но това трябва да се случва на базата на закон, процедура и под строгия контрол на широката общественост. Именно поради тази причина словото на омразата е и трябва да продължи да бъде обект на изследване и контрол от страна на изрично овластени публични органи. Изискват се години проучване и задълбочено изследване на този въпрос, за да може човек да си позволи да ограничава нечия свобода на словото. Разбира се, не бива да се пропуска и друг въпрос, касаещ възможностите за ограничаване на свободата на словото, а именно използването на клевети и обидни квалификации. Имаме редица такива примери у нас – например наскоро съдът окончателно осъди журналист в наказателно дело за разпространяване на лъжа и клевета по отношение на публична личност. За такъв тип погазвания на закона не просто може, но и трябва да се ограничава свободата на словото, която иначе се изражда в свободия. Но, отново подчертавам дебело, тези ограничения могат да се случват само въз основа на закон, прозрачна процедура и при наличието на възможност за защита на лицата в процеса.

Социалните мрежи обаче, както и редица медии, които са част от соросоидния обществено-политически консенсус, ограничават чуждата свобода на словото без да се позовават на закона, процедурата или справедливия процес. Събират се едни служители например на Фейсбук в някой стъклен офис и решават кое е „език на омразата“ и кое не е. Като в резултат на тези техни решения много хора биват остракирани от модерната агора и устите им биват запушвани, за да не дразнят изнежените сетива на някоя милениълска снежинка. Или пък попадаш в „черния списък“ на дадена соросоидна медия, която с цялата злоба на тази сектичка е готова да те унищожи, редувайки тотално медийно игнориране с изсипване на огън и жупел върху главата ти, докато сам не се откажеш от участие в обществения дебат. Всичко това, разбира се, в името на ограничаването на „словото на омразата“. Вярно, правят го с инструментите именно на клеветата и словото на омразата, ама те няма как да разберат иронията, защото нито знаят какво е слово на омразата, нито колко е важна свободата на словото. За да си наясно с тези въпроси, се иска да четеш, пък соросоидите са на принципа, че чукча не е читател, чукча е писател.

В динамичното ни ежедневие сме склонни да оставим важни неща встрани от съзнанието си, просто защото ни изглеждат абстрактни. Но без тях ние сме загубени като кораб в мъглата. Свободата на словото е пътеводния фар, който може да ни изведе и от най-големия мрак. За целта трябва да пазим пламъчето на свободата дори и с цената на живота си. Да, не бива да допускаме клеветници и словоблудци в храма на свободата на словото, но и не бива с лека ръка неподготвени хора, медии и корпорации да ограничават свободата на словото в името на личния си душевен комфорт.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.