СГС потвърди присъдата на Константин Каменаров от 1 година и 3 месеца затвор за шофиране с 1,6 промила алкохол

Софийски градски съд потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която генералният директор на БНТ Константин Каменаров бе признат за виновен в това, че е шофирал с 1,6 промила алкохол в кръвта. Това съобщиха от СГС.

С решение от днес Х-ти въззивен състав на СГС потвърди и наложеното наказание от 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“ с 3 години изпитателен срок и 600 лв. глоба. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Късно през нощта на 23 юни 2016 г. Каменаров бил спрян за полицейска проверка, а пробата му с дрегер отчела 1,6 промила. Той твърди, че приема медикамент, който е бил отчетен като алкохолно съдържание.

Според чл. 59 от Закона за радиото и телевизията членовете на ръководствата на БНТ и БНР не могат да са хора, осъдени за умишлени престъпления от общ характер. Забраната не прави разлика между условните и ефективните наказания.

 

Решението на съда:

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

мл. с. ИВА НЕШЕВА

при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 744 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 02.11.2017 г. по НОХД № 19503/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 130-ти състав, е признал подс. К.В.К. за виновен в това, че на 23.06.2016 г., около 03.50 ч., в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Стоян Михайловски“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.6 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № 272/23.06.2016 г. на специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна - София“ АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година и три месеца, както и на наказание „глоба“, в размер на шестстотин лева, а също и, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК, на наказание „лишаване от право да управлява МПС", за срок от една година и шест месеца. Отложил е, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години. Зачел е, на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което подс. К. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, със заповед за прилагане на ПАМ № 16-4332-002247/27.06.2016г., с начална дата на фактическо лишаване - 23.06.2016 г., с АУАН, бл. № 657801/23.06.2016 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. В тях се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата. Посочва се, че неправилно първият съд е приел, че инкриминираното деяние е осъществено и от субективна страна. Изтъква се, че подсъдимият не е свързвал употребата на билка „златен корен“ с пиене на алкохол, тъй като ползването на отварата от билката било свързано със съвсем други негови стремежи. Застъпва се становище, че инкриминираната употреба на алкохол обхваща единствено и само предвидените за разпространение чрез търговската мрежа алкохолни напитки. Твърди се, че съзнанието за употреба на алкохол в подсъдимия е обхващало единствено и само употребената напитка уиски, в количество и градус, неспособни да му повлияят по какъвто и да е начин. Набляга се на липсата на съзнание за алкохолна повлияност, което именно е и обусловило съгласието за даване на проби за употреба на алкохол. Желае се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна.

С подадената въззивна жалба с допълнение се прави искане за назначаване на медицинска експертиза, която да отговори на въпрос относно промили алкохол в кръвта при изпиване на едно уиски и при изпиване на тинктура от „златен корен“, в количество, визирано в обясненията на подсъдимото лице.

В разпоредително заседание от 19.03.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата с допълнение и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, поради което остави без уважение направените доказателствени искания. По отношение на искането на подсъдимото лице за назначаване на горепосочената медицинска експертиза, съдът прецени, че ще се произнесе в открито въззивно съдебно заседание, при евентуално поддържане и конкретизиране на това искане. Прецени, че в разпоредително заседание искането не следва да бъде разглеждано, с оглед липса на конкретика, отнасяща се до каквато и да е информация за визираната лекарствена форма (тинктура), по съществото си представляваща алкохолен разтвор или извлек на активните съставки на вещество („златен корен“), за самото вещество „златен корен“, за вида, марката и градуса на желаната за евентуално експертно изследване алкохолна напитка - уиски, за състава на експертизата и компетентността на желаното/ите за назначаване вещо/и лице/а.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В открито съдебно заседание, проведено на25.03.2019 г., защитата на подсъдимия прави доказателствено искане за допускане до разпит като свидетел, на медицинското лице – д-р Р.И., както и за назначаване на нова КСХМЕ. Въззивният съдебен състав прецени, че с оглед характера на въззивното производство, като такова и по установяване на факти, както и с оглед правото на подсъдимото лице да сочи доказателства при упражняване на правото си на защита, намери, че следва да допусне до разпит поисканото лице. Относно искането за допускане и назначаване на нова физико – химична медицинска експертиза (ФХМЕ), прецени, че не са налице противоречиви и/или разнопосочни доказателствени източници, които да обусловят допускането и извършването на нова ФХМЕ по делото, поради което искането на защитата, в тази му част, бе оставено без уважение.

Допуснатото следствено действие наложи провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е проведен разпит на св. Р.К.И. (л. 122/гръб – л. 124/гръб от въззивното съдебно следствие), изслушани са обяснения от подс. К. (л. 123/гръб от въззивното съдебно следствие) и са приобщени писмени доказателствени източници, а именно : писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София АД, рег. № 04-2847/15.10.2018 г. и писмен отговор от началника на Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта от 12.10.2018 г. към УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД (л. 50 - л. 51 от въззивното съдебно следствие) ; писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД, рег. № 04-704/05.02.2019 г. (л. 83 от въззивното съдебно следствие), ведно с приложения - протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 727/23.06.2016 г., изготвен от М.М.– в оригинал (л. 84 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на трудов договор № 106/30.07.2012 г., сключен между УМБАЛ „С.А.“ – София АД и Р.К.И., и допълнително споразумение към него № 371/30.03.2015 г. (л. 85 – л. 88 от въззивното съдебно следствие), график за работното време на лекарите в УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД за м. юни 2016 г. (л. 89 – л. 90 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на лист за преглед на пациент от 23.06.2016 г. (л. 91 от въззивното съдебно следствие) и декларации от подс. К. – приложение № 1 за даване на съгласие за вземане на кръв за изследване на алкохол в кръвта и приложение № 2 за взета кръвна проба (л. 92 и л. 93 от въззивното съдебно следствие), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от дневника за регистрираните вписвания на изследваните лица за дата 23.06.2016 г. (л. 94 от въззивното съдебно следствие).

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитата на подс. К. – адв. Л.Р., САК, поддържа въззивната жалба, ведно с допълнението към нея. Навежда доводи, че ВКС, в своите актове, системно е изразявал разбиране, че законът не прави разлика между различните източници на съдържание на алкохол в кръвта, а именно, дали то се дължи на употребата на алкохолни напитки или на лекарствени средства, съдържащи алкохол, като в тази насока цитира решение № 290/02.07.2013 г. по н. д. № 831/2013 г., ВКС, ІІ н. о. Изтъква, че подс. К. е дал обяснения, че във времето около инкриминираното деяние, с цел стимулиране на метаболизма и намаляване на телесното тегло, е приемал билката „златен корен“, която се е разтваряла в чист етилов алкохол, като в процесната вечер е изпил двойна доза от разтвора, без да съзнава повлияването си от тази напитка. Изнася, че около 02.00 ч. на 23.06.2016 г., съпругата на подсъдимия му се обадила, че не се чувства добре и поискала да я прибере от тържеството, в което е участвала. Подсъдимият тръгнал натам с автомобила си, без да съзнава, че употребата на алкохолната напитка може да му повлияе. Сочи, че подс. К. има високо нИ.на социална адаптация и грамотност, поради което намира, че когато е реагирал на молбата на съпругата си, не е съзнавал, че предприема управление на МПС след употреба на алкохол, в количество, което може да доведе до съдържание на алкохол в кръвта му над инкриминираното. Пледира обясненията на подсъдимия в тази връзка да бъдат кредитирани от съда, като логични, последователни и непротиворечиви, както и подкрепени от показанията на св. К.. Застъпва, че вземането на кръвната проба от подс. К. не е било съобразено с действащата към онзи момент Наредба № 30 от 2001 г. и по-точно – с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, според която това действие трябва да се извърши от лекар. Въз основа на това заключава, че не е установено по несъмнен начин, в съответствие с разпоредбите на Наредбата, наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия в инкриминираното количество. Желае уважаване на въззивната жалба, отменяне на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна, с която подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за връщане на делото на друг състав на първостепенния съд.

Представителят на СГП намира, че при въззивното разглеждане на делото не са били събрани доказателства, които да доведат до промяна във фактическата обстановка, възприета от първия съд. Счита, че по делото е установено безспорно, че на инкриминираните дата и място подс. К. е употребил алкохол и след употребата му е управлявал МПС. Намира, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по законовия ред, като са спазени часа на явяване на подсъдимия в медицинското заведение, процедурата за изследване на лицето в Центъра за спешна помощ, вземането и съхранението на кръвната проба и изследването ѝ, в резултата на което е установено количество на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. При това приема, че правилно и законосъобразно първият съд е преценил, че от обективна страна е бил осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Намира доводите на защитата на подсъдимия за липсата на елемент от субективната страна на престъплението за неоснователни, като развива аргументи, че подсъдимият е спрян от контролните органи по обратния път от мястото, където се намирала съпругата му към дома им. Счита, че е налице прекият умисъл у подсъдимия за извършване на деянието. Ангажира доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е справедлИ.и достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият К., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си, като намира, че преценката на съда ще бъде най-адекватна. При упражняване на правото си на последна дума, изразява желание да бъде обявен за невинен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на способ на доказване - експертиза, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Л. Д., депозирани в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 13.07.2017 г. (л. 70/гръб – л. 71 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 4 от досъдебното производство), И.С. Д., депозирани в о.с.з. на 02.11.2017 г. (л. 88/гръб – л. 89 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 5 от досъдебното производство), Р.С.К., депозирани в о.с.з. на 02.11.2017 г. (л. 90 от съдебното производство пред СРС), обясненията на подс. К., депозирани в о.с.з. на 02.11.2017 г. (л. 89 – л. 89/гръб от съдебното производство пред СРС) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16 – 4332 – 002247/27.06.2016 г. (л. 19 от досъдебното производство), справка картон на водача – подс. К. (л. 20 – л. 21 от досъдебното производство), акт за установяване на административно нарушение бланков № 657801/23.06.2016 г. (л. 22 от досъдебното производство), талон за медицинско изследване с бланков № 0027963 (л. 27 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на справка относно премината проверка на средство за измерване „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № ARSM 0070 (л. 24 от досъдебното производство), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 28 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 14 от съдебното производство пред СРС) и способ на доказване - протокол за химическа експертиза № 727/23.06.2016 г. (л. 26 от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в хода на което бе извършен разпит на допуснатата като свидетели Р.К.И. (л. 122/гръб – л. 124/гръб от въззивното съдебно следствие), бяха депозирани обяснения от подс. К. (л. 123/гръб от въззивното съдебно следствие) и бяха приобщени, в качеството им на писмени доказателствени източници, писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София АД, рег. № 04-2847/15.10.2018 г. и писмен отговор от началника на Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта от 12.10.2018 г. към УМБАЛ „С.А.“ – София АД (л. 50 и л. 51 от въззивното съдебно следствие) ; писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София АД, рег. № 04-704/05.02.2019 г. (л. 83 от въззивното съдебно следствие), ведно с приложения – протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 727/23.06.2016 г., изготвен от М.М.– в оригинал (л. 84 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на трудов договор № 106/30.07.2012 г., сключен между УМБАЛ „С.А.“ – София АД и Р.К.И., и допълнително споразумение № 371/30.03.2015 г. към него (л. 85 – л. 88 от въззивното съдебно следствие), график за работното време на лекарите в МБАЛ „С.А.“ – София“ АД за м. юни 2016 г. (л. 89 – л. 90 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на лист за преглед на пациент от 23.06.2016 г. (л. 91 от въззивното съдебно следствие) и декларации от подс. К. – приложение № 1 за даване на съгласие за вземане на кръв за изследване на алкохол в кръвта и приложение № 2 за взета кръвна проба (л. 92 и л. 93 от въззивното съдебно следствие), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от дневника за регистрираните вписвания на изследваните лица за дата 23.06.2016 г. (л. 94 от въззивното съдебно следствие).

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способ на доказване - експертиза, така и въз основа на събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие гласни и писмени доказателствени източници, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК, обясненията на подсъдимия, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания способ за доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимото лице, в съвкупност със заключението на приетата експертиза и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :

На 22.06.2016 г. вечерта, подс. К.В.К. бил в дома си, където употребил алкохол (уиски), а така също и настойка от билка „златен корен“, която била разтворена в чист етилов алкохол (медицински спирт). По същото време, съпругата на подсъдимия – св. Р.К., била на тържество при нейни познати.

На 23.06.2016 г., след 02.00 часа, подсъдимият получил телефонно обаждане от съпругата си, която му казала, че не се чувства добре и го помолила да я вземе от мястото, на което се провеждало тържеството. Подсъдимият се качил в ползвания от него автомобил - лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, и отишъл до мястото, на което се провеждало тържеството. След като същият се убедил, че свидетелката е добре, двамата се качили в автомобила на подсъдимия и се отправили към дома си.

На 23.06.2016 г., около 03.50 часа, в гр. София, подс. К.К. управлявал горепосочения лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, движейки се по бул. „Пейо Яворов“ с посока от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Стоян Михайловски“. Същият бил спрян за проверка от свидетелите А.Л.Д.и И.С.Д.- полицейски служители при 04 РУ – СДВР. Подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7410 +“, с № 0070, проба № 111, като техническото средство отчело положителен резултат от 1.65 промила алкохол в издишания въздух.

На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 657801/23.06.2016 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият бил съпроводен от свидетелите Д. и Д. до УМБАЛ „С.А.“ - София“ АД, където дал кръвна проба за изследване за установяване наличието на алкохол.

В специализираната лаборатория към УМБАЛ „С.А. - София“ АД била извършена химическа експертиза на взетата от подс. К. кръвна проба, която установила наличие на алкохол в кръвта му 1.6 (едно цяло и шест) на хиляда. Резултатите от изследването били отразени в протокол за химическа експертиза № 727/23.06.2016 г. на МБАЛ „С.А.“ – София“ АД.

Подсъдимият К.В.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, журналист, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Във връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Правилно и в съответствие с установеното от всички останали доказателствени източници, при съвкупната им преценка, първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подс. К., в частта им досежно фактът, че на 22.06.2016 г., късно вечерта, в дома си, подсъдимият е употребил алкохол – уиски, както и двойна доза настойка от билка „златен корен“, разтворена в чист етилов алкохол (медицински спирт). В този смисъл подсъдимият посочва : „Човек като се прибере, отпуска се, взима едно питие… Златният корен се смесва с медицински спирт, този корен се разтваря със спирт… Във въпросния ден също пих двойна доза преди да си легна. Пих го във времето между 00,00 – 02,00 часа… Преди тази настойка, същия ден преди това съм употребил уиски „Джони Уокър“ … не мога да кажа дали 50 гр. или 100 гр., но не съм прекалил“. Обясненията на подсъдимия в тази насока се подкрепят, от една страна, от показанията на св. К., която сочи, че съпругът ѝ пиел настойка от „златен корен“ всяка вечер, която си приготвял сам, както и от заключението на назначената и изготвена химическа експертиза. Районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствените средства и като е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият сочи, че около 02.00 часа на 23.06.2016 г. бил потърсен от съпругата си с молба да отиде да я вземе от тържеството, на което била, защото се почувствала зле. В тази насока, същите се подкрепят по категоричен начин от показанията на св. К., не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници и добре обясняват причината за местонахождението на подсъдимия и свидетелката към момента на извършване на полицейската проверка. Изцяло следва да се кредитират с доверие и обясненията на подсъдимия, относно факта на извършване на полицейска проверка, мястото, на което била извършена проверката и обстоятелството, че към момента на предприемане на полицейската проверка същият управлявал процесното МПС. В тази им част, обясненията на подсъдимия са в съответствие и с показанията на полицейските служители, извършили проверката за употреба на алкохол на подс. К. – свидетелите Д. и Д.. Настоящата инстанция намира,че следва да кредитира и обясненията на подсъдимия, че към момента, в който поел управлението на превозното средство, за да прибере съпругата си от тържеството, на което се намирала, подсъдимият не е чувствал замайване, вследствие на употребата на алкохол и настойката с етилов алкохол, като съобрази, че в тази насока е и съобщеното от него пред св. И., по време на медицинското изследване, обективирано в едноименния протокол от 23.06.2016 г. (л. 28 от досъдебното производство). По отношение на посочените факти и обстоятелства, обясненията на подсъдимото лице намират категорична доказателствена опора в останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение.

Въззивната инстанция не кредитира единствено обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие – в о.с.з. на 25.03.2019 г. (л. 123/гръб), че не е виждал св. Р.И., а кръвната проба му е взета от лице от мъжки пол. СГС прецени, че в тази им част обясненията на подсъдимия се оборват от показанията на св. И., които настоящият съд намира, че изцяло следва да кредитира с доверие и събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателствени източници. Именно въз основа на последните се установява както личността на лицето, извършило медицинското изследване на подсъдимия, така и заеманата от св. И. длъжност и местоработата и към датата на медицинското изследване – 23.06.2016 г. Обясненията на подс. К. в тази връзка, според съда, са предназначени да формират защитната му версия по обвинението, в насока некредитируемост на заключението на химическата експертиза, поради което въззивният съдебен състав намира, че са израз на упражняване правото му на защита, но не могат да се ползват при формиране на изводите на решаващия втори съд по фактите.

Иначе, първостепенният съд правилно е дал вяра и на свидетелските показания на св. К., като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и допринасят за изясняване на обективната истина. Така, показанията на св. К. относно употребата на билка „златен корен“ от страна на подсъдимия, кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин с изложеното от страна на самия подсъдим и доколкото не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, следва да бъдат кредитирани с доверие. Еднопосочни са и показанията на св. К. и обясненията на подсъдимия, относно местонахождението на свидетелката на 23.06.2016 г., около 02.00 часа, влошаването на здравословното ѝ състояние и обстоятелството, че помолила подсъдимия да я вземе от партито, на което присъствала, поради което и този съд намери, че следва да ги кредитира с доверие. Така събраните доказателствени средства добре обясняват причината за местонахождението на подсъдимия и свидетелката към момента на извършване на полицейската проверка. Показанията на св. К., относно извършената полицейска проверка и резултатите от нея, намират категорична доказателствена опора и в съобщеното от свидетелите Д. и Д., поради което и в тази им част въззивният съд намира, че няма пречка да кредитира същите. По така изложените съображения и независимо, че свидетелката, като съпруга на подсъдимия, принципно е заинтересована от изхода на делото, тази инстанция напълно споделя извода на първия съд, че депозираните от нея показания пред последния, са обективни, безпристрастни и добросъвестни, а не са предназначени да формират защитна версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Поради това, правилно са кредитирани от съда, постановил атакувания съдебен акт и поставени в основата на изводите му по фактите.

Правилно и законосъобразно районният съд се е доверил и на показанията на полицейските служители Д. и Д., като е преценил, че същите са непротиворечиви, последователни, дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, в съответствие с писмените доказателствени средства и писмени доказателства и намират категорична доказателствена опора в обясненията на подсъдимия и в показанията на св. К.. Действително, констатира се, че в хода на разпита си пред съда тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост, пълнота и детайли възприетата от тях фактическа обстановка към датата на извършване на инкриминираното деяние – наложило и приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, по надлежния процесуален ред. Констатира се и вътрешно противоречие в показанията на св. Д., депозирани в двете фази на производството, по отношение на годината, в която е извършена проверката. Тези празноти и несъответствия, обаче, добре се обясняват с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства от страна на полицейските служители – 23.06.2016 г., и тази на депозиране на показанията им пред съда – 13.07.2017 г., за св. Д. и 02.11.2017 г. - за св. Д.. Обясняват се логично, също така, и с обстоятелството, че при упражняване на служебните си правомощия свидетелите многократно възприемат сходни фактически обстановки, поради което е съвсем естествено да не са в състояние да възпроизведат в детайли конкретно възприети от тях факти и обстоятелства. Изложеното, обаче, ни най-малко не разколебава изводите на инстанциите по същество за пълна кредитируемост на показанията на тези свидетели. По отношение на датата на извършване на проверката, съдът се довери на показанията на св. Д. и тези на св. Д. – последните, снети в хода на досъдебното производство, като прецени, че същите са напълно единни и кореспондират с отразеното в писмените доказателствени средства.

Въззивният съд изцяло кредитира с доверие и показанията на св. И., депозирани в хода на проведеното пред него въззивно съдебно следствие. Прецени, че са непротиворечиви, последователни, дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице и са в съответствие с писмените доказателствени средства и писмени доказателства. Така, по отношение на заеманата от св. И. длъжност и месторабота към 23.06.2016 г., показанията ѝ кореспондират по несъмнен начин с отразеното в приложените под формата на заверени електрофотографски (ксерографски) копия трудов договор № 106/30.07.2012 г., сключен между УМБАЛ „С.А.“ – София АД и Р.К.И., и допълнително споразумение № 371/30.03.2015 г. към него (л. 85 – л. 88 от въззивното съдебно следствие). Тези, свързани с дежурството ѝ в спешния кабинет на УМБАЛ „С.А. – София“ АД на процесната дата и извършеното медицинско изследване на подсъдимия – с отразеното в график за работното време на лекарите в МБАЛ „С.А.“ – София“ АД за м. юни 2016 г. (л. 89 – л. 90 от въззивното съдебно следствие) и в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 28 от досъдебното производство).

Въззивният съдебен състав, също както и първоинстанционният, кредитира с доверие протокола за проведеното медицинско изследване за наличието на алкохол в кръвта на подс. К.. Същият е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, без наличието на каквито и да е основания за съмнения в достоверността на отразеното в него. Поради това, по смисъла на процесуалния закон, този документ се явява процесуално – валидно писмено доказателствено средство.

Първият съд правилно е дал вяра и на протокола за химическа експертиза № 272/23.06.2016 г., като е преценил, че същата е обективна, компетентна, пълна, ясна и точна. В тази насока, настоящата инстанция намира, че констатациите на извършилото експертното изследване медицинско лице намират категорична доказателствена опора в показанията на свидетелите И., Д. и Д. и показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № 0070, от 23.06.2016 г., от изследването за алкохол в издишания въздух от водача К..

Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия изтъкна доводи за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 3 от действащата към онзи момент Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ, бр. 63 от 17 юли 2001 г., изм. ДВ, бр. 23 от 17 март 2006 г., отм. ДВ, бр. 61 от 28 юли 2017 г.), респективно нарушаване на реда за вземане на кръвна проба от водача К.. Възражението на защитата в този смисъл въззивният съд намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, след медицинското освидетелстване се взема кръв за химическо изследване. Алинея 3 на същия законов текст предвижда, че вземането на кръв при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. При обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява причините за забавянето и часа на вземането. В конкретния случай, подс. К. се е явил в спешния кабинет в УМБАЛ „С.А. – София“ ЕАД в срока, определен в талона за медицинско изследване (връчен му в 04.15 ч. на 23.06.2016 г., със срок за явяване 05.00 часа), а именно в 04,40 часа, било му е извършено медицинско изследване от св. И., като под неин контрол медицинската сестра в спешния кабинет на болничното заведение взела кръвна проба от подсъдимия. Вярно е, че кръвната проба не е взета лично от св. И., но според съда, присъствието на лекар по време на вземане на кръвната проба, е достатъчно, за да се обезпечи правилното извършване на предписаната в Наредбата медицинска манипулация. Не е задължително, нито е изискване по Наредбата, лекарят лично да извърши всяка манипулация. В този контекст, въззивната инстанция намира, че не е било нарушено нито изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, нито друго от императивните правила за вземане или изследване на кръвната проба за установяване наличието на алкохол в кръвта на водача, регламентирани в цитирания подзаконов нормативен акт. Поради това, този съд намира твърденията на защитата, че стойността на съдържание на алкохол в кръвта на подс. К. не е установена по несъмнен начин, за несъстоятелно, поради наличието на химическа експертиза, изготвена от компетентно в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност и/или непредубеденост, при неналичие на доказателства за нарушен ред при извършването ѝ. В тази връзка, уместно заключението на химическата експертиза е било възприето и от районния съд, при формирането на факти

Коментари

Задължително поле