Как се подготвят в затвора за министър?

В стабилно състояние е жената, простреляна от бившия си мъж в Шумен

Пикът на активност на кърлежите е до средата на юни

Спират камионите над 12 т по магистралите в пиковите дни и часове около 24 май

Ютюб се срина тази нощ

Експерт: Технологичната война е заради изграждането на 5G мрежата

Юнкер заяви, че губи търпение заради постоянните отлагания на срока за Брекзит

Започва делото срещу Румен Овчаров

Д-р Йова Танчева: Всеки трети страда от чувствителни зъби Избелващите процедури могат да провокират проблема при 80% от хората

„Таймс“: Тереза Мей обявява оставката си на 24 май

Дъжд и гръмотевици в днешния следобед

Вариант 1 изтеглиха на матурата по избор

Европейските избори започват от днес

На 23 май 2019 да почерпят

СГС потвърди присъдата на Константин Каменаров от 1 година и 3 месеца затвор за шофиране с 1,6 промила алкохол

Софийски градски съд потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която генералният директор на БНТ Константин Каменаров бе признат за виновен в това, че е шофирал с 1,6 промила алкохол в кръвта. Това съобщиха от СГС.

С решение от днес Х-ти въззивен състав на СГС потвърди и наложеното наказание от 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“ с 3 години изпитателен срок и 600 лв. глоба. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Късно през нощта на 23 юни 2016 г. Каменаров бил спрян за полицейска проверка, а пробата му с дрегер отчела 1,6 промила. Той твърди, че приема медикамент, който е бил отчетен като алкохолно съдържание.

Според чл. 59 от Закона за радиото и телевизията членовете на ръководствата на БНТ и БНР не могат да са хора, осъдени за умишлени престъпления от общ характер. Забраната не прави разлика между условните и ефективните наказания.

 

Решението на съда:

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

мл. с. ИВА НЕШЕВА

при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 744 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 02.11.2017 г. по НОХД № 19503/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 130-ти състав, е признал подс. К.В.К. за виновен в това, че на 23.06.2016 г., около 03.50 ч., в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Стоян Михайловски“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.6 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № 272/23.06.2016 г. на специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година и три месеца, както и на наказание „глоба“, в размер на шестстотин лева, а също и, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК, на наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от една година и шест месеца. Отложил е, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години. Зачел е, на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което подс. К. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, със заповед за прилагане на ПАМ № 16-4332-002247/27.06.2016г., с начална дата на фактическо лишаване – 23.06.2016 г., с АУАН, бл. № 657801/23.06.2016 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. В тях се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата. Посочва се, че неправилно първият съд е приел, че инкриминираното деяние е осъществено и от субективна страна. Изтъква се, че подсъдимият не е свързвал употребата на билка „златен корен“ с пиене на алкохол, тъй като ползването на отварата от билката било свързано със съвсем други негови стремежи. Застъпва се становище, че инкриминираната употреба на алкохол обхваща единствено и само предвидените за разпространение чрез търговската мрежа алкохолни напитки. Твърди се, че съзнанието за употреба на алкохол в подсъдимия е обхващало единствено и само употребената напитка уиски, в количество и градус, неспособни да му повлияят по какъвто и да е начин. Набляга се на липсата на съзнание за алкохолна повлияност, което именно е и обусловило съгласието за даване на проби за употреба на алкохол. Желае се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна.

С подадената въззивна жалба с допълнение се прави искане за назначаване на медицинска експертиза, която да отговори на въпрос относно промили алкохол в кръвта при изпиване на едно уиски и при изпиване на тинктура от „златен корен“, в количество, визирано в обясненията на подсъдимото лице.

В разпоредително заседание от 19.03.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата с допълнение и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, поради което остави без уважение направените доказателствени искания. По отношение на искането на подсъдимото лице за назначаване на горепосочената медицинска експертиза, съдът прецени, че ще се произнесе в открито въззивно съдебно заседание, при евентуално поддържане и конкретизиране на това искане. Прецени, че в разпоредително заседание искането не следва да бъде разглеждано, с оглед липса на конкретика, отнасяща се до каквато и да е информация за визираната лекарствена форма (тинктура), по съществото си представляваща алкохолен разтвор или извлек на активните съставки на вещество („златен корен“), за самото вещество „златен корен“, за вида, марката и градуса на желаната за евентуално експертно изследване алкохолна напитка – уиски, за състава на експертизата и компетентността на желаното/ите за назначаване вещо/и лице/а.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В открито съдебно заседание, проведено на25.03.2019 г., защитата на подсъдимия прави доказателствено искане за допускане до разпит като свидетел, на медицинското лице – д-р Р.И., както и за назначаване на нова КСХМЕ. Въззивният съдебен състав прецени, че с оглед характера на въззивното производство, като такова и по установяване на факти, както и с оглед правото на подсъдимото лице да сочи доказателства при упражняване на правото си на защита, намери, че следва да допусне до разпит поисканото лице. Относно искането за допускане и назначаване на нова физико – химична медицинска експертиза (ФХМЕ), прецени, че не са налице противоречиви и/или разнопосочни доказателствени източници, които да обусловят допускането и извършването на нова ФХМЕ по делото, поради което искането на защитата, в тази му част, бе оставено без уважение.

Допуснатото следствено действие наложи провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е проведен разпит на св. Р.К.И. (л. 122/гръб – л. 124/гръб от въззивното съдебно следствие), изслушани са обяснения от подс. К. (л. 123/гръб от въззивното съдебно следствие) и са приобщени писмени доказателствени източници, а именно : писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София АД, рег. № 04-2847/15.10.2018 г. и писмен отговор от началника на Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта от 12.10.2018 г. към УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД (л. 50 – л. 51 от въззивното съдебно следствие) ; писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД, рег. № 04-704/05.02.2019 г. (л. 83 от въззивното съдебно следствие), ведно с приложения – протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 727/23.06.2016 г., изготвен от М.М.– в оригинал (л. 84 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на трудов договор № 106/30.07.2012 г., сключен между УМБАЛ „С.А.“ – София АД и Р.К.И., и допълнително споразумение към него № 371/30.03.2015 г. (л. 85 – л. 88 от въззивното съдебно следствие), график за работното време на лекарите в УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД за м. юни 2016 г. (л. 89 – л. 90 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на лист за преглед на пациент от 23.06.2016 г. (л. 91 от въззивното съдебно следствие) и декларации от подс. К. – приложение № 1 за даване на съгласие за вземане на кръв за изследване на алкохол в кръвта и приложение № 2 за взета кръвна проба (л. 92 и л. 93 от въззивното съдебно следствие), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от дневника за регистрираните вписвания на изследваните лица за дата 23.06.2016 г. (л. 94 от въззивното съдебно следствие).

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитата на подс. К. – адв. Л.Р., САК, поддържа въззивната жалба, ведно с допълнението към нея. Навежда доводи, че ВКС, в своите актове, системно е изразявал разбиране, че законът не прави разлика между различните източници на съдържание на алкохол в кръвта, а именно, дали то се дължи на употребата на алкохолни напитки или на лекарствени средства, съдържащи алкохол, като в тази насока цитира решение № 290/02.07.2013 г. по н. д. № 831/2013 г., ВКС, ІІ н. о. Изтъква, че подс. К. е дал обяснения, че във времето около инкриминираното деяние, с цел стимулиране на метаболизма и намаляване на телесното тегло, е приемал билката „златен корен“, която се е разтваряла в чист етилов алкохол, като в процесната вечер е изпил двойна доза от разтвора, без да съзнава повлияването си от тази напитка. Изнася, че около 02.00 ч. на 23.06.2016 г., съпругата на подсъдимия му се обадила, че не се чувства добре и поискала да я прибере от тържеството, в което е участвала. Подсъдимият тръгнал натам с автомобила си, без да съзнава, че употребата на алкохолната напитка може да му повлияе. Сочи, че подс. К. има високо нИ.на социална адаптация и грамотност, поради което намира, че когато е реагирал на молбата на съпругата си, не е съзнавал, че предприема управление на МПС след употреба на алкохол, в количество, което може да доведе до съдържание на алкохол в кръвта му над инкриминираното. Пледира обясненията на подсъдимия в тази връзка да бъдат кредитирани от съда, като логични, последователни и непротиворечиви, както и подкрепени от показанията на св. К.. Застъпва, че вземането на кръвната проба от подс. К. не е било съобразено с действащата към онзи момент Наредба № 30 от 2001 г. и по-точно – с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, според която това действие трябва да се извърши от лекар. Въз основа на това заключава, че не е установено по несъмнен начин, в съответствие с разпоредбите на Наредбата, наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия в инкриминираното количество. Желае уважаване на въззивната жалба, отменяне на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна, с която подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за връщане на делото на друг състав на първостепенния съд.

Представителят на СГП намира, че при въззивното разглеждане на делото не са били събрани доказателства, които да доведат до промяна във фактическата обстановка, възприета от първия съд. Счита, че по делото е установено безспорно, че на инкриминираните дата и място подс. К. е употребил алкохол и след употребата му е управлявал МПС. Намира, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по законовия ред, като са спазени часа на явяване на подсъдимия в медицинското заведение, процедурата за изследване на лицето в Центъра за спешна помощ, вземането и съхранението на кръвната проба и изследването ѝ, в резултата на което е установено количество на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. При това приема, че правилно и законосъобразно първият съд е преценил, че от обективна страна е бил осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Намира доводите на защитата на подсъдимия за липсата на елемент от субективната страна на престъплението за неоснователни, като развива аргументи, че подсъдимият е спрян от контролните органи по обратния път от мястото, където се намирала съпругата му към дома им. Счита, че е налице прекият умисъл у подсъдимия за извършване на деянието. Ангажира доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е справедлИ.и достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият К., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си, като намира, че преценката на съда ще бъде най-адекватна. При упражняване на правото си на последна дума, изразява желание да бъде обявен за невинен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на способ на доказване – експертиза, а именно : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Л. Д., депозирани в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 13.07.2017 г. (л. 70/гръб – л. 71 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 4 от досъдебното производство), И.С. Д., депозирани в о.с.з. на 02.11.2017 г. (л. 88/гръб – л. 89 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 5 от досъдебното производство), Р.С.К., депозирани в о.с.з. на 02.11.2017 г. (л. 90 от съдебното производство пред СРС), обясненията на подс. К., депозирани в о.с.з. на 02.11.2017 г. (л. 89 – л. 89/гръб от съдебното производство пред СРС) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16 – 4332 – 002247/27.06.2016 г. (л. 19 от досъдебното производство), справка картон на водача – подс. К. (л. 20 – л. 21 от досъдебното производство), акт за установяване на административно нарушение бланков № 657801/23.06.2016 г. (л. 22 от досъдебното производство), талон за медицинско изследване с бланков № 0027963 (л. 27 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на справка относно премината проверка на средство за измерване „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № ARSM 0070 (л. 24 от досъдебното производство), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 28 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 14 от съдебното производство пред СРС) и способ на доказване – протокол за химическа експертиза № 727/23.06.2016 г. (л. 26 от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в хода на което бе извършен разпит на допуснатата като свидетели Р.К.И. (л. 122/гръб – л. 124/гръб от въззивното съдебно следствие), бяха депозирани обяснения от подс. К. (л. 123/гръб от въззивното съдебно следствие) и бяха приобщени, в качеството им на писмени доказателствени източници, писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София АД, рег. № 04-2847/15.10.2018 г. и писмен отговор от началника на Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта от 12.10.2018 г. към УМБАЛ „С.А.“ – София АД (л. 50 и л. 51 от въззивното съдебно следствие) ; писмо от УМБАЛ „С.А.“ – София АД, рег. № 04-704/05.02.2019 г. (л. 83 от въззивното съдебно следствие), ведно с приложения – протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 727/23.06.2016 г., изготвен от М.М.– в оригинал (л. 84 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на трудов договор № 106/30.07.2012 г., сключен между УМБАЛ „С.А.“ – София АД и Р.К.И., и допълнително споразумение № 371/30.03.2015 г. към него (л. 85 – л. 88 от въззивното съдебно следствие), график за работното време на лекарите в МБАЛ „С.А.“ – София“ АД за м. юни 2016 г. (л. 89 – л. 90 от въззивното съдебно следствие), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на лист за преглед на пациент от 23.06.2016 г. (л. 91 от въззивното съдебно следствие) и декларации от подс. К. – приложение № 1 за даване на съгласие за вземане на кръв за изследване на алкохол в кръвта и приложение № 2 за взета кръвна проба (л. 92 и л. 93 от въззивното съдебно следствие), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на страници от дневника за регистрираните вписвания на изследваните лица за дата 23.06.2016 г. (л. 94 от въззивното съдебно следствие).

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способ на доказване – експертиза, така и въз основа на събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие гласни и писмени доказателствени източници, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК, обясненията на подсъдимия, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания способ за доказване – експертиза. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимото лице, в съвкупност със заключението на приетата експертиза и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :

На 22.06.2016 г. вечерта, подс. К.В.К. бил в дома си, където употребил алкохол (уиски), а така също и настойка от билка „златен корен“, която била разтворена в чист етилов алкохол (медицински спирт). По същото време, съпругата на подсъдимия – св. Р.К., била на тържество при нейни познати.

На 23.06.2016 г., след 02.00 часа, подсъдимият получил телефонно обаждане от съпругата си, която му казала, че не се чувства добре и го помолила да я вземе от мястото, на което се провеждало тържеството. Подсъдимият се качил в ползвания от него автомобил – лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, и отишъл до мястото, на което се провеждало тържеството. След като същият се убедил, че свидетелката е добре, двамата се качили в автомобила на подсъдимия и се отправили към дома си.

На 23.06.2016 г., около 03.50 часа, в гр. София, подс. К.К. управлявал горепосочения лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, движейки се по бул. „Пейо Яворов“ с посока от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Стоян Михайловски“. Същият бил спрян за проверка от свидетелите А.Л.Д.и И.С.Д.- полицейски служители при 04 РУ – СДВР. Подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7410 +“, с № 0070, проба № 111, като техническото средство отчело положителен резултат от 1.65 промила алкохол в издишания въздух.

На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 657801/23.06.2016 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият бил съпроводен от свидетелите Д. и Д. до УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД, където дал кръвна проба за изследване за установяване наличието на алкохол.

В специализираната лаборатория към УМБАЛ „С.А. – София“ АД била извършена химическа експертиза на взетата от подс. К. кръвна проба, която установила наличие на алкохол в кръвта му 1.6 (едно цяло и шест) на хиляда. Резултатите от изследването били отразени в протокол за химическа експертиза № 727/23.06.2016 г. на МБАЛ „С.А.“ – София“ АД.

Подсъдимият К.В.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, журналист, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Във връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Правилно и в съответствие с установеното от всички останали доказателствени източници, при съвкупната им преценка, първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подс. К., в частта им досежно фактът, че на 22.06.2016 г., късно вечерта, в дома си, подсъдимият е употребил алкохол – уиски, както и двойна доза настойка от билка „златен корен“, разтворена в чист етилов алкохол (медицински спирт). В този смисъл подсъдимият посочва : „Човек като се прибере, отпуска се, взима едно питие… Златният корен се смесва с медицински спирт, този корен се разтваря със спирт… Във въпросния ден също пих двойна доза преди да си легна. Пих го във времето между 00,00 – 02,00 часа… Преди тази настойка, същия ден преди това съм употребил уиски „Джони Уокър“ … не мога да кажа дали 50 гр. или 100 гр., но не съм прекалил“. Обясненията на подсъдимия в тази насока се подкрепят, от една страна, от показанията на св. К., която сочи, че съпругът ѝ пиел настойка от „златен корен“ всяка вечер, която си приготвял сам, както и от заключението на назначената и изготвена химическа експертиза. Районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствените средства и като е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият сочи, че около 02.00 часа на 23.06.2016 г. бил потърсен от съпругата си с молба да отиде да я вземе от тържеството, на което била, защото се почувствала зле. В тази насока, същите се подкрепят по категоричен начин от показанията на св. К., не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници и добре обясняват причината за местонахождението на подсъдимия и свидетелката към момента на извършване на полицейската проверка. Изцяло следва да се кредитират с доверие и обясненията на подсъдимия, относно факта на извършване на полицейска проверка, мястото, на което била извършена проверката и обстоятелството, че към момента на предприемане на полицейската проверка същият управлявал процесното МПС. В тази им част, обясненията на подсъдимия са в съответствие и с показанията на полицейските служители, извършили проверката за употреба на алкохол на подс. К. – свидетелите Д. и Д.. Настоящата инстанция намира,че следва да кредитира и обясненията на подсъдимия, че към момента, в който поел управлението на превозното средство, за да прибере съпругата си от тържеството, на което се намирала, подсъдимият не е чувствал замайване, вследствие на употребата на алкохол и настойката с етилов алкохол, като съобрази, че в тази насока е и съобщеното от него пред св. И., по време на медицинското изследване, обективирано в едноименния протокол от 23.06.2016 г. (л. 28 от досъдебното производство). По отношение на посочените факти и обстоятелства, обясненията на подсъдимото лице намират категорична доказателствена опора в останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение.

Въззивната инстанция не кредитира единствено обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие – в о.с.з. на 25.03.2019 г. (л. 123/гръб), че не е виждал св. Р.И., а кръвната проба му е взета от лице от мъжки пол. СГС прецени, че в тази им част обясненията на подсъдимия се оборват от показанията на св. И., които настоящият съд намира, че изцяло следва да кредитира с доверие и събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателствени източници. Именно въз основа на последните се установява както личността на лицето, извършило медицинското изследване на подсъдимия, така и заеманата от св. И. длъжност и местоработата и към датата на медицинското изследване – 23.06.2016 г. Обясненията на подс. К. в тази връзка, според съда, са предназначени да формират защитната му версия по обвинението, в насока некредитируемост на заключението на химическата експертиза, поради което въззивният съдебен състав намира, че са израз на упражняване правото му на защита, но не могат да се ползват при формиране на изводите на решаващия втори съд по фактите.

Иначе, първостепенният съд правилно е дал вяра и на свидетелските показания на св. К., като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и допринасят за изясняване на обективната истина. Така, показанията на св. К. относно употребата на билка „златен корен“ от страна на подсъдимия, кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин с изложеното от страна на самия подсъдим и доколкото не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, следва да бъдат кредитирани с доверие. Еднопосочни са и показанията на св. К. и обясненията на подсъдимия, относно местонахождението на свидетелката на 23.06.2016 г., около 02.00 часа, влошаването на здравословното ѝ състояние и обстоятелството, че помолила подсъдимия да я вземе от партито, на което присъствала, поради което и този съд намери, че следва да ги кредитира с доверие. Така събраните доказателствени средства добре обясняват причината за местонахождението на подсъдимия и свидетелката към момента на извършване на полицейската проверка. Показанията на св. К., относно извършената полицейска проверка и резултатите от нея, намират категорична доказателствена опора и в съобщеното от свидетелите Д. и Д., поради което и в тази им част въззивният съд намира, че няма пречка да кредитира същите. По така изложените съображения и независимо, че свидетелката, като съпруга на подсъдимия, принципно е заинтересована от изхода на делото, тази инстанция напълно споделя извода на първия съд, че депозираните от нея показания пред последния, са обективни, безпристрастни и добросъвестни, а не са предназначени да формират защитна версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Поради това, правилно са кредитирани от съда, постановил атакувания съдебен акт и поставени в основата на изводите му по фактите.

Правилно и законосъобразно районният съд се е доверил и на показанията на полицейските служители Д. и Д., като е преценил, че същите са непротиворечиви, последователни, дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, в съответствие с писмените доказателствени средства и писмени доказателства и намират категорична доказателствена опора в обясненията на подсъдимия и в показанията на св. К.. Действително, констатира се, че в хода на разпита си пред съда тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост, пълнота и детайли възприетата от тях фактическа обстановка към датата на извършване на инкриминираното деяние – наложило и приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, по надлежния процесуален ред. Констатира се и вътрешно противоречие в показанията на св. Д., депозирани в двете фази на производството, по отношение на годината, в която е извършена проверката. Тези празноти и несъответствия, обаче, добре се обясняват с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства от страна на полицейските служители – 23.06.2016 г., и тази на депозиране на показанията им пред съда – 13.07.2017 г., за св. Д. и 02.11.2017 г. – за св. Д.. Обясняват се логично, също така, и с обстоятелството, че при упражняване на служебните си правомощия свидетелите многократно възприемат сходни фактически обстановки, поради което е съвсем естествено да не са в състояние да възпроизведат в детайли конкретно възприети от тях факти и обстоятелства. Изложеното, обаче, ни най-малко не разколебава изводите на инстанциите по същество за пълна кредитируемост на показанията на тези свидетели. По отношение на датата на извършване на проверката, съдът се довери на показанията на св. Д. и тези на св. Д. – последните, снети в хода на досъдебното производство, като прецени, че същите са напълно единни и кореспондират с отразеното в писмените доказателствени средства.

Въззивният съд изцяло кредитира с доверие и показанията на св. И., депозирани в хода на проведеното пред него въззивно съдебно следствие. Прецени, че са непротиворечиви, последователни, дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице и са в съответствие с писмените доказателствени средства и писмени доказателства. Така, по отношение на заеманата от св. И. длъжност и месторабота към 23.06.2016 г., показанията ѝ кореспондират по несъмнен начин с отразеното в приложените под формата на заверени електрофотографски (ксерографски) копия трудов договор № 106/30.07.2012 г., сключен между УМБАЛ „С.А.“ – София АД и Р.К.И., и допълнително споразумение № 371/30.03.2015 г. към него (л. 85 – л. 88 от въззивното съдебно следствие). Тези, свързани с дежурството ѝ в спешния кабинет на УМБАЛ „С.А. – София“ АД на процесната дата и извършеното медицинско изследване на подсъдимия – с отразеното в график за работното време на лекарите в МБАЛ „С.А.“ – София“ АД за м. юни 2016 г. (л. 89 – л. 90 от въззивното съдебно следствие) и в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 28 от досъдебното производство).

Въззивният съдебен състав, също както и първоинстанционният, кредитира с доверие протокола за проведеното медицинско изследване за наличието на алкохол в кръвта на подс. К.. Същият е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, без наличието на каквито и да е основания за съмнения в достоверността на отразеното в него. Поради това, по смисъла на процесуалния закон, този документ се явява процесуално – валидно писмено доказателствено средство.

Първият съд правилно е дал вяра и на протокола за химическа експертиза № 272/23.06.2016 г., като е преценил, че същата е обективна, компетентна, пълна, ясна и точна. В тази насока, настоящата инстанция намира, че констатациите на извършилото експертното изследване медицинско лице намират категорична доказателствена опора в показанията на свидетелите И., Д. и Д. и показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № 0070, от 23.06.2016 г., от изследването за алкохол в издишания въздух от водача К..

Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия изтъкна доводи за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 3 от действащата към онзи момент Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ, бр. 63 от 17 юли 2001 г., изм. ДВ, бр. 23 от 17 март 2006 г., отм. ДВ, бр. 61 от 28 юли 2017 г.), респективно нарушаване на реда за вземане на кръвна проба от водача К.. Възражението на защитата в този смисъл въззивният съд намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, след медицинското освидетелстване се взема кръв за химическо изследване. Алинея 3 на същия законов текст предвижда, че вземането на кръв при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. При обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява причините за забавянето и часа на вземането. В конкретния случай, подс. К. се е явил в спешния кабинет в УМБАЛ „С.А. – София“ ЕАД в срока, определен в талона за медицинско изследване (връчен му в 04.15 ч. на 23.06.2016 г., със срок за явяване 05.00 часа), а именно в 04,40 часа, било му е извършено медицинско изследване от св. И., като под неин контрол медицинската сестра в спешния кабинет на болничното заведение взела кръвна проба от подсъдимия. Вярно е, че кръвната проба не е взета лично от св. И., но според съда, присъствието на лекар по време на вземане на кръвната проба, е достатъчно, за да се обезпечи правилното извършване на предписаната в Наредбата медицинска манипулация. Не е задължително, нито е изискване по Наредбата, лекарят лично да извърши всяка манипулация. В този контекст, въззивната инстанция намира, че не е било нарушено нито изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, нито друго от императивните правила за вземане или изследване на кръвната проба за установяване наличието на алкохол в кръвта на водача, регламентирани в цитирания подзаконов нормативен акт. Поради това, този съд намира твърденията на защитата, че стойността на съдържание на алкохол в кръвта на подс. К. не е установена по несъмнен начин, за несъстоятелно, поради наличието на химическа експертиза, изготвена от компетентно в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност и/или непредубеденост, при неналичие на доказателства за нарушен ред при извършването ѝ. В тази връзка, уместно заключението на химическата експертиза е било възприето и от районния съд, при формирането на фактическите и правни изводи по делото.

Правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е дала вяра на останалите събраните писмени доказателствени средства, като е преценила, че същите са взаимнодопълващи се, допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства.

Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства.

Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. К. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от възможността съдебното производство да се развие по реда на някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, да се ползва от адвокатска помощ, каквато лично е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен.

Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства, писмени доказателства и заключението на приетата експертиза очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на подс. К., обратно на направените във въззивната жалба твърдения за липса на достатъчно доказателства, от които да се изведе категоричен извод за съпричастността на подсъдимия в инкриминираното деяние.

Предвид всичко изложено, след направения самостоятелен анализ на доказателствата от настоящия съдебен състав и въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че първоинстанционният такъв е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.

От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.

Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспорта.

От обективна страна, подс. К. е осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.6 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с № 272/23.06.2016 г. на специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „С.А.“ – София“ АД, гр. София. Конкретната концентрация на алкохол в кръвта е безспорно установена по надлежния ред, определен в чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 7 и следващите от Наредба № 30/2001 г. за реда за установява употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС (отм. ДВ, бр. № 61/28.07.2017 г.) (по-долу за краткост само „Наредба/та“). Лабораторното изследване е извършено по газхроматографския метод, в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „С.А.” – София“ АД, от химик, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал. 1 и чл. 17 от Наредбата.

Фактът на осъществяване на управление на процесното МПС също е еднопосочно установено от показанията на свидетелите Д., Д. и К., като между другото не се оспорва и от подсъдимия и защитата му.

От субективна страна, подс. К. е извършил престъплението с „пряк“ умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Подсъдимият е съзнавал, че управлява моторно превозно средство след употребата на алкохол, като пряко е целял това свое поведение. В тази връзка, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че не се съгласява с наведеното от защитата възражение, че неправилно е прието от първия съд, че е липсвало умисъл в осъществената, инкриминирана по настоящото дело деятелност на подсъдимия. Напротив, вярно, точно и с професионализъм, първата инстанция е извела наличието на субективния факт – умисъла, именно от правилно установената по делото обективна фактология. Възражението на защитата се явява несъстоятелно и с посоченото вече по-горе, изтъкнато от защитника, високо нИ.на социална адаптивност и грамотност на подсъдимото лице, несъмнено недаващи възможност за друга интерпретация по отношение на субективната страна на действията му, освен възприетата от районния съд и споделяна и от настоящата въззивна инстанция.

Допълнително, в тази насока настоящият съдебен състав дължи да посочи, че сам подсъдимият, в обясненията си, депозирани пред първия съд, е посочил, че е употребил двойна доза настойка от билката „златен корен“ с етилов алкохол (медицински спирт), чието въздействие подс. К. приравнява на „…като да изпиеш 100 грама спирт“ (л. 89/гръб от съдебното производство пред СРС), а също и неустановено количество уиски „Джони Уокър“. В този смисъл, същият е съзнавал, че поема управлението на моторно – превозно средство след употреба на спиртни напитки. Обстоятелството, че едно от употребените от него напитки, е била настойка от билка „златен корен“, не води до извод, че подсъдимият не е могъл да осъзнае повлияността му от алкохолни напитки, доколкото настойката по съществото си – както подсъдимият, предвид високата му степен на образованост и обща култура добре е съзнавал – е със съдържание на алкохол дори по-високо от това на алкохолните напитки в търговската мрежа. Поради това, както несъмнено е съзнавал подсъдимият, съставомерна концентрация на алкохол в организма може да бъде достигната не само чрез употреба на алкохол сред разпространявания в търговската мрежа, а и алкохолни продукти, изготвени в домашни условия, лекарствени препарати, билкови настойки и тинктури и други подобни.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.6 промила е установена, както правилно сочи представителят на държавното обвинение, не към момента на напускане на дома му в насока мястото, на което е била съпругата му, а към момента на връщане към дома му, от което става недвусмислено ясно, че към първия от двата момента, алкохолната концентрация в кръвта му е била дори още по-висока, в случай, че не е употребил алкохол на тържеството, от което е взел съпругата си.

Действително, подсъдимият е възможно да не се е чувствал алкохолно повлиян към момента на извършване на полицейската проверка и медицинското му изследване от св. И. в болничното заведение, но това е субективно състояние на водача, зависимо от здравословното му състояние, консумираните храни и напитки, времето на резорбция на алкохол в кръвта и други фактори, което не може да води еднозначно до извод, че алкохолната концентрация на алкохол в кръвта му е под инкриминираната такава от 1.2 промила.

Умисълът на водача за управление на МПС със съставомерна концентрация на алкохол в кръвта не се изключва и поради това, че същият доброволно се е явил в болнично заведение за вземане на кръв за изследване, както се сочи в жалбата на подсъдимия, доколкото това е право, но и задължение на водача, скрепено със санкцията по чл. 6 от Наредба № 30 от 2001 г. (отм.) : „В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.“ и не може да служи за индиция за субективното психично отношение на същия, по отношение на съставомерната концентрация на алкохол в кръвта му.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. К. инкриминирано деяние.

При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.

Тези изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер. Такива конкретни не са посочени и от защитата, нито във въззивната ѝ жалба, нито в допълнението към нея, нито в откритото въззивно съдебно заседание, а и настоящият състав не констатира наличието им при извършената служебна проверка.

Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.

В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, категорично не може да се направи обоснован извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК. Не е налице и втората, кумулативно изискуема от закона предпоставка, за да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК – най-лекото, предвидено в закона, наказание, не се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за вярна, точна и законосъобразна преценката на първия съд, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление с посочената по-горе правна квалификация, следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК и в пределите, предвидени за извършеното престъпление – по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Въззивният съд служебно не установи и явна несправедливост или завишаване на наказанието. В случая, наложеното с първоинстанционната присъда наказание е съразмерно на установеното престъпление и личността на дееца, законосъобразно е и справедливо.

Първостепенният съд правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на предходни противоправни прояви, трудовата му ангажираност и добрите му характеристични данни, а като отегчаващи – сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1.6 промила, надхвърляща значително съставомерната такава от 1.2 промила, както и предходните нарушения на ЗДвП.

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с доводите на решаващия първи съд, по отношение на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като дължи да отбележи, че като смекчаващо отговорността обстоятелство преценява още и изминалия продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние – 23.06.2016 г., и датата на постановяване на окончателния съдебен акт.

Правилно, при това, районният съд е приел, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимото лице, следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Изложеното, обаче, не обуславя извода, че са налице предпоставки за занижаване размера на наложеното на подс. К. наказание.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че наложените на подсъдимия наказания, а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година и три месеца, наказание „глоба“, в размер на шестстотин лева, а също и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от една година и шест месеца, са правилно индивидуализирани по своя размер и не са налице основания за корекция на същите.

Първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е преценил, че за постигането на целите на наказанието не се налага подсъдимия да изтърпи наказанието в местата за лишаване от свобода, като е отложил същото за изпитателен срок от три години.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на СРС, че в конкретния случай са налице материално – правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. В подкрепа на този извод на съда се явяват данните за личността на подс. К. и трудовата му заетост, разкриващи го в положителна светлина. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Това обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и справедлИ.решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, въззивният съд намира, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на възмездие, което не е в обхвата на целения от законодателя резултат от налагането на наказанието.

Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния случай, въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно – правното положение на подсъдимия, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му социална среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават, социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимия не са формирани престъпни навици (чисто съдебно минало), настоящата му инкриминирана проява е с инцидентен характер. С оглед личността му, законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно – поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо – превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият в рамките на определения му изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

Воден от изложените до тук съображения, въззивният съд споделя изводите на първия съд, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ следва да се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, решаващият първоинстанционен съд е съобразил личностните данни на подсъдимия, като едновременно с това е отчел обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това е приел, че именно такъв размер отлагателен срок, близък до максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно – превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съдебен състав намира, че така отмереното наказание е справедлИ.и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец и отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно същото не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване нужния възпитателно – поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на подс. К. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

СРС правилно е наложил на подсъдимия и наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“, за срок от една година и шест месеца, като в тази насока е съобразил и обстоятелството, че подс. К. многократно е санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата, което обуславя извод, че същият трайно неглижира установените правила за движение по пътищата. Законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, районният съд е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което по административен ред за същото деяние подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 23.06.2016 г. , със заповед за прилагане на ПАМ № 16-4332-002247/27.06.2016г., с начална дата на фактическо лишаване – 23.06.2016 г., с АУАН, бланков № 657801/23.06.2016 г.

Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедлИ.и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 02.11.2017 г. по НОХД № 19503/2016 г. на СРС – НО, 130-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. „Условно – една година и три месеца затвор“ – това е присъдата.
    „Една година и три месеца затвор“ – не е вярно!
    Присъдата не е реална, а условна! Формулировката, която давате, не е вярна!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.