30-годишен мъж е загинал при катастрофа след видинското село Арчар

Вижте къде в София спират водата утре

Много място в най-малкият SUV на VW Новият модел T-Cross не отстъпва на Golf по обем

10 населени места в област Пазарджик останаха без ток заради снега

Себастиан Курц приема за среща лидерите на страните от Западните Балкани

Печалба от 236 000 лева реализираха общинските търговски дружества в Търново С най-добър финансов резултат за деветмесечието е Центърът за психично здраве

Засилват полицейското присъствие в „проблемните“ влакове

Издигнаха къща във въздуха над дере в село Дебрен Местните жители се притесняват, че сградата ще наводни къщите им

Кои украинки имат убийствено излъчване?

Боеве избухнаха между протурски бунтовнически групи в Африн

Тереза Мей с важна реч преди Брекзит

Над 90% от телефонните измами се извършват по една схема

Стотици протестираха в Македония срещу промяната на името

Вълк нападна 74-годишна жена, подплашена крава я спаси

Путин и Ердоган се срещат в Истанбул за началото на сухопътната част от „Турски поток“

Сезони, стихии, небе и шепоти… Поетесата Марина Матеева представи нова стихосбирка

Марина Матеева

Поетесата Марина Матеева демонстрира завиден актьорски талант при представянето на стихосбирката си „Шепотът зелен на необята” (изд. „Персей”, 2018). На 25 април пред препълнената театрална зала на Столичната библиотека тя изнесе едночасов рецитал по нови и стари стихове – изцяло наизуст, с артистичност, настроение и хъс! Факт, който рядко може да се види на авторски рецитали.

Новата стихосбирка концентрира и миксира свръхемоционалност на лирическия „аз” с един непрестанен изобразителен и ретроспективен диалог с природата. Тя обаче не е фон на лирическото действие – дори пътеката тук е жива, капчукът е ръждясал, мъглите са бездомни, а галопът на конете ще среже слънцето на две… Поетесата проектира житейските си отношения в природния контекст: близките на сърцето ѝ хора живеят просветлени, обичащи, търсещи себе си в пейзажа на толкова невъзможни сезони, които са приоритет на благородните, отзивчивите, хармоничните личности. Марина Матеева съумява да обговори темата за родината по един интимно-сакрален начин – без дитирамби, а с една хуманистична интонация, с баладичност на посланието, с метафоричното си зрение, което учудва читателя, трогва го, разплаква го… Въздействието на нейните стихове е силно, дълбоко, неотшумяващо.

Сред най-сполучливите творби в книгата са: „Пролетна молитва”, „Залез”, „Балада за несбъдната жътва”, „Дъжд в Родопа”, „Любовта на водопада”, „Ъглен”, „Помнете Лобната скала”, „Родопчанинът”, „Манастирът”, „Есенни цветя”, „Пристанища”… Сред поетическото море ще открием метафорични видения, които ще запомним завинаги: „Безумно влюбена във водопада, събличам тихо звездната си риза” или „Господ случайно е счупил небесните стомни и вали…”, или „Небетата просто са две”.

Марина Матеева е родена на 3 май 1967 г. в София. Тя е автор на четири стихосбирки. Завършила е унгарска филология в СУ, публикувала е своята поезия в над 20 издания: от ученическите си години до днес. Стиховете ѝ са преведени на руски и румънски език. Член е на Съюза на българските писатели.

От „Шепотът зелен на необята”:

Марина Матеева

***

Превърни ме в спомен вече.

Невъзможна и жадувана,

аз ще бъда сън далечен

и несбъднато сбогуване.

Аз ще бъда остроъгълно,

светло белегче, което

скоро ще се е изгубило

в едно ръбче на сърцето.

Стъпка, в пясъка забравена,

заличена от вълните,

и едно врабче, удавено

във небето на очите ти.

Любовта не е присъда.

Тя е само стих бездомен.

Обещавам, че ще бъда

най-красивия ти

спомен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.