Хакери ужилили хазната с над 20 млн. лв. от горива Престъпна група от румънци и македонци манипулирала системите на Агенция “Митници”

Микробус падна от мост на източния изход на Велико Търново Возилото се е "приземило" от 5 м височина

Над 41 млн. лв. ще бъдат вложени в ремонт на знакови градски пространства в София

Д-р Нигяр Джафер: „Корупция” е прекалено всеобхватна тема за вот на недоверие

Лиляна Павлова: Отношенията на ЕС и Турция са изключително важни за България

Откриха обновената база на Комплексния онкологичен център в Стара Загора

Красимир Вълчев: Няма да се отменя учебната програма по история за 10-и клас

Йоханес Хан: Сърбия и Черна гора ще са следващите, които ще влязат в ЕС

Пробив в медицината – кръвен тест открива рак Експерименти с 1005 пациенти показали 70% успеваемост

Джеймс Матис: САЩ са изправени пред нарастващи заплахи от Китай и Русия

За улеснение на домакинствата ЮЗДП разкри 8 централни склада за дърва

Вдигат 5-звезден хотел в центъра на София Ще се намира на Солни пазар на мястото на бившия цирк

Скандалджията Кириос: Григор е силен, ще е тежко

Със 100-те родопски гайди откриха изложение в Берлин Включват мярка за напояване в Програмата за развитие на селските райони

Започна разследване на причините за смъртта на Долорес О’Риърдън

Проф. д-р Христо Пимпирев, полярник номер 1 на България: Сексът не е табу в Антарктида

Ще дойде време, когато ще гласуваме и на Ледения континент

– Г-н Пимпирев, как преминава изборният ден на остров Ливингстън в Антарктида? Въпросът ми е шеговит, защото там в момента няма българи, но все пак?

– Вероятно и това време ще дойде. Да не забравяме, че на 27 януари 2013 г. имаше национален референдум за АЕЦ „Белене“. Тогава на Ливингстън в Антарктида бяхме 15 души, направихме си секция и проведохме пробно гласуване, което не бе зачетено, но може да се каже, че имаме опит. Да не забравяме, че нашата база е своеобразно малко българско селище с вдигнат национален флаг, с пощенска станция и код, с православен параклис. В обозримо бъдеще Леденият континент ще се насели, ще има и градове, където ще се провеждат и избори. На нашия остров би трябвало да важат правилата като за в България, а не като за секция в чужбина.

– Да се върнем на родната действителност. През последните дни усилено се коментират думите на финансовия министър Владислав Горанов, че ако учените, професорите искат да вземат заплати, нека да работят на пазарни принципи. Вашият коментар?

– Не всичко в момента има пазарна стойност, тъй като учените работят не само за пазара в момента, има фундаментални изследвания, които са насочени за бъдещето на отделната нация и на човечеството като цяло. Да не би откритието на Айнщайн за теорията на относителността и за скоростта на светлината да има някаква пазарна стойност? Няма, но получава Нобелова награда и цялата фундаментална физика е базирана на него. Да, има и приложна физика, но ако ние се вторачим науката да носи веднага пари, ще се превърнем в занаятчии, които ще работят от ден за ден, без да имаме визия за бъдещето. А нямаме ли визия за бъдещето и смели идеи, сме заникъде. Неслучайно светът се е водел винаги от онези умове, които са и малко луди, но са тикали света напред.

– В сферата на геоложките науки кое е повече – фундаменталните изследвания, или приложните?

– Вървят ръка за ръка. Специално геологията търси суровини. Практическите геолози – производствениците – търсят залежи на нефт и газ, на руди, на ценни метали, които движат прогреса. Но не може да е само това. Геолозите се занимават и с палеоклимата,  трябва да ги познаваме, за да знаем как да предотвратим изменението на климата днес и в бъдеще. Говорим за съвсем спешни мерки – до края на този век.За да можем да предотвратим евентуална екологична и хуманитарна катастрофа. Миналия петък Парижкото споразумение за климата влезе в сила. Всички държави членки на ООН поеха ангажимент да се предприемат мерки да се предотврати повишаването на глобалната температура с не повече от 1,5 градуса до края на века.

– Повишават ли се температурите?

– Това е неоспорим факт, доказан от учените – не от тези, които търсят нефт, газ, злато, а от онези, които правят прогнозите, изследват замръзналата почва, климатичните процеси. Тази дейност няма как да ни докара непременно някакво природно богатство, което да обогати нашата трапеза или да кара колите ни.

– Ако все пак температурите продължават да се повишават?

– Ще настъпи екологична катастрофа. Ако температурите се повишат с 2 градуса, цели крайбрежни територии с население от над 1 милиард души ще бъдат потопени. Онзи ден гледах премиерата на документално-игралния филм „Преди потопа“ с Леонардо ди Каприо. Лентата показва какво ще се случи, ако не вземем мерки…

– Преди 25-30 години, когато започнахте антарктическата си одисея, въпросът за климатичните промени беше ли актуален?

– Не, тогава този въпрос не стоеше пред световната научна общественост. Тогава все още масовото съзнание на хората не беше ангажирано с климатичните промени. През последните петнадесетина години обаче тези проблеми станаха много сериозни. А ние вече бяхме стъпили по-сериозно в Антарктида и започнахме работа в сътрудничество с чуждестранните ни колеги.

– След броени дни стартира 25-ата юбилейна българска антарктическа експедиция. Какво й е по-особеното?

– Важно е да кажем, че вече имаме приета Национална програма за полярни изследвания. Бюджетът за тази година е 500 000 лева, твърде оскъден в сравнение с други съпоставими с нас страни. На 21 ноември заминава първата група наши полярници – 10 души. Маршрутът е София – Рим – Сантяго де Чили – Пунта Аренас – Кинг Джордж – Ливингстън. Задачата им е да разконсервират базата „Св. Климент Охридски“ на острова. Не знаем какво ще ги посрещне. През последните години имаме обилен снеговалеж, който затрупва всички постройки, и това е в резултат на глобалното затопляне. Тази година разчитаме основно на логистиката на нашите чилийски партньори. Голям проблем е, че първата група няма да може да закара много багаж, защото ще пътува до Кинг Джордж с чилийски военен самолет, а оттам с чилийски кораб до Ливингстън. В базата ни има нищожни запаси от храна – малко макарони, мухлясало брашно, така че ще се наложи да започнат с това, което си носят, и да изчакат по-добри времена, когато през януари дойде испански кораб с хранителни продукти и друго оборудване.

– Трета година неуспешно се опитвате да транспортирате до базата една универсална машина – снегорин, булдозер и кран. Но тя още си е на чилийската база на остров Кинг Джордж. Каква е съдбата й?

– Надяваме се този сезон най-накрая да си я вземем. Иначе сега я използват чилийците. Имаме обещание от нашите приятели – аржентинци и испанци, че ще транспортират булдозера и ще го свалят със специален понтон на брега на Ливингстън.

– Какво е състоянието на българската база?

– Добро е, но сме взели доста нови неща и материали за подобряване на бита на полярниците. Например нови фотоволтаични панели за подобряване на електрозахранването. Почти е готов новият православен параклис на острова. Сега например вътре са лодките и моторните шейни. За да може Господ да се грижи за най-ценното ни оборудване.

– Сигурно съжителството и работата на полярниците в базата си имат свои особености. Например има ли секс на остров Ливингстън?

– На Антарктида ние сме едно затворено общество. Ясно е, че общуваме само помежду си и сме едно голямо семейство. Не чак италианско, но все пак доста голяма фамилия, сред която имаше и има много млади хора. Сексът не е табу в Антарктида. Моето желание винаги е било в експедицията да има и дами, което през последните 10-15 години е практика. Имало е експедиции, в които половината участници са били жени. Това са нормални хора и когато живеят три месеца отделени в едно изолирано общество, не може да не прескачат любовни искри. Екипите са обикновено от 15-20 души и може да се получи съвпадение на тези искри. И да се запали огън в сърцата. Имало е любовни отношения, които пламват в Антарктида. Моята теза е, че на базата не трябва да отиват хора със сериозната си приятелка или с жена си. Това дразни другите, които отиват сами. Няма как да попречиш на някого да се влюби. И това е ставало многократно. На 6 декември предстои премиера на книгата на Изабела Шопова, която живее в Австралия и бе участник в предишната експедиция. Тя описва отношенията между мъже и жени на базата. Има и такъв термин „антарктически съпруг и съпруга“. Обичат се двама, но само когато са на Ливингстън. В останалото време все едно, че нищо не се е случило, всеки си е със своето семейство или приятел/приятелка. И чакат отново да се съберат в Антарктида.

– Каква е тук ролята на началника Пимпирев, на шефа на полярните експедиции?

– Имал съм проблеми. Идва примерно мъжът на една от нашите полярнички, който разбрал, че жена му се е влюбила в колега на острова. Изкара ме мен виновен, все едно, че аз съм ги събрал. Истината е, че всеки сам си решава. Това е напълно нормално и се е случвало във всяка експедиция. Но да го кажа ясно – нямаме стаи за двойки. По четирима са в помещение – мъжете отделно от жените. Ако искат по-интимни отношения, могат да се разхождат край брега при температури под нулата… Има някаква романтика, нали?

– До колко градуса падат температурите на нашата база?

– Оставяли сме термометри по време на зимния сезон (тогава у нас е лято), когато базата е затворена. В най-старата ни постройка – фургон, който наричаме „Куцото куче“, сега е музей, вътре в помещението бяха отчетени минус 32 градуса. Било е и по-студено. Но това измерване е отпреди повече от 20 години. Сега имаме автоматична метеорологична станция, подарък от португалците, която записва показанията и като отидем през ноември, можем да видим резултатите. Температурите през зимата напоследък не са падали под минус 25. Което още веднъж показва последствията от измененията на климата и глобалното затопляне. Нормално сега през този сезон са около минус 15 градуса. Държавите, които имат целогодишно обитаеми бази в Антарктида, съобщават по телевизиите каква е температурата и скоростта на вятъра в района им.

– Решихте ли проблема с комуникацията, с интернета на остров Ливингстън?

– Още не е решен. Имаме два сателитни телефона, но връзката е много скъпа. Всеки от експедицията има право най-много два пъти седмично да се обади и да се чуе с близките си в България. Това, разбира се, не важи за екстрени ситуации. Можем да имаме и интернет, но действително излиза много скъпо. Затова съм казал: „Тази година – без интернет! Който иска интернет, да ходи на съседната испанска база“. Има тяхна транслационна радиостанция на един хълм – „Папагала“ – на около 3 километра от нашата база, ходи се по леден склон. Та който иска, може рано сутрин да стигне дотам и да се закачи към интернета на испанците…

 

Нашият гост

Христо Пимпирев получава магистърска степен по геология през 1978 г., през 1987 г. става доктор на науките. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994-2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Автор e на много книги, документални филми и над 150 публикации в български и чужди издания.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Че защо сексът да е табу на Антарктида? Любовта е в сърцата на хората,Бог така ги е създал.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.