Кметът се надява да се намерят пари за ремонт на улиците

Пластмасова кутия с процеп и метален катинар посреща клиентите на един от магазините в шуменското село Хан Крум. В прозрачната кутия касичка всеки може да пусне лептата си за “облагородяване” и “процъфтяване” на селото. Точно така е написал инициаторът на селския фонд Даниел Петров, който пуснал и първата банкнота. Той е един от новодошлите млади в селото, обясняват местните хора и се гордеят, че в Хан Крум хората не се изселват, а се заселват.

“Всички къщи са изкупени и пълни. Не се чудете, на село е по-хубаво. По-спокойно е! И аз се завърнах тук от Шумен”, обяснява Иванка Стоянова (53 г.). Младата баба бави внучка в количка и признава, че на цялата хубост си има и кусури. Но местните от няколко години са се хванали ръка за ръка и един по един ги отстранят. Сега освен касичката са започнали и дневник, в който всеки може да впише идеята си за усвояване на фонд “процъфтяване”. В един момент ще отключат катинара и ще започнат да изпълняват задачите според събраните пари.

На първо време постъпленията може и да не са големи, но ще стигнат за няколко подобрения, с които селото ще грейне, обяснява кметът Галин Бенев. Дава пример с българския трикольор, който посреща на пътя към Хан Крум. Върху неизползваем бетонен стълб знамето закачил същият Даниел, инициатор на касичката. Той го сменил на 3 март. Ще е по-добре да се постави на пилон, дори да бъдат два, и до българското да се развее и европейският флаг, казва кметът.

Само градовете няма да посрещат със зеленина, може скоро и Хан Крум да има китна флора край входната табела, умуват още местните.

Районът съвсем ще хваща окото, ако се боядисат и ръждивите метални парапети на моста на река Камчия. Той е край селото и води към аула на хан Омуртаг от 822 г. Военното укрепление е неоспорима историческа атракция между двете столици - Плиска и Велики Преслав, но трябва да се ремонтират и 17 км път до него. Наскоро вицепрезидентът Илияна Йотова обещала да подкрепи начинанието, припомня кметът Бенев и уточнява, че козметично ще поставят началото с парапета.

С левчетата от ресто може да се стегне и старият клуб по тенис в читалище “Съзнание 1928”. Мазилката в залата се е изронила, плаче за измазване. Трябва да се направи със здрав разтвор и като се удари една бяла боя, клубът е готов. Тенис маса има.

Жителите вписват в дневника и по-смели желания - да се преасфалтира главната улица “Никола Вапцаров”, където има два магазина, и даже да се направи канализация. Нужно е, иначе автобусите, които зареждат с хранителни стоки, ще спрат да идват. Но това е работа за много пари и е по силите на община Велики Преслав. Бенев има обещание от кметството майка, че въпросната улица ще се ремонтира за 16 000 лв., и дори и “Христо Ботев” за още 5000 лв. Миналата година били в капиталовата програма, но ги отложили за тази.

“Инфраструктурата е много важна, 99% от улиците ни са с асфалт още от комунизма. Разбили са се и трябва поддръжка”, обяснява Бенев. Влязъл в кметството през 2013 г. ненадейно, защото кметицата заминала на гурбет в чужбина. Оттогава пише докладни за дупките и дори пресметнал, че преди 3 г. имало 600 квадрата ями в Хан Крум. Сега може и да са двойно повече, като не са изкърпени навреме.

Бюджетът за благоустройства в селото тази година е 1800 лв., с 300 повече от 2016 г. Но те бързо ще се стопят. Миналата година с общинските пари успели само да насипят фрезован асфалт по две кални улици и да ремонтират облицовъчните плочки на градинките в центъра. И там вместо с мрамор кърпили с друг материал, а кметът облякъл работни дрехи и изливал бетон с наетия майстор. “Кметовете сме като кръчмари. Къде плащаме с наши пари, къде с вино, ракия. Друг изход няма”, смее се Бенев. И разсъждава, че селата са полузабравени, парите по-трудно стигат до тях - неясно защо. Например той упорито кандидатства три поредни години с проект пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, за да се облагороди за 10 000 лв. селският парк. Успял от третия път и мястото вече е любимо за деца и възрастни. Затова сега приветства идеята ала “направи си сам селото” и вярва, че ще успеят. Първо, защото не може все да се чака на държавата и е нужна и лична инициатива, за да не ти е затревен тротоарът пред къщата. И второ, защото жителите на селото вече имат успешни акции заедно.

Преди време ловната дружинка и местни хора вдигнали заслон от бетонови блокчета за чудо и приказ в дъбовата гора над Хан Крум. Придобивката излязла към 7000 лв. и се пази. Много бързо успели да съберат помежду си и над 1500 лв. за лечение на момче, което получило изгаряния, докато весело прескачали огъня на Заговезни. “Надяваме се и сега идеята да проработи. Пари пускат хора, които искат промяна. Някои левове, другите стотинки от рестото”, разказва от наблюдение продавачката Дияна Цветанова. Тя е най-точният “счетоводител” на селото, защото по пазаруването усеща кога хората получават заплати и пенсии. Тук безработните се броят на пръсти, защото Хан Крум е на 10 км от Шумен и няколко фирми имат производствени бази. В края на месеца работещите пълнят торбите повече. Пенсионерите се отпускат след 7-о число. Стане ли 20-о обаче, повечето изнемогваме, обяснява Сийка Христова (67 г.), която влиза в селския супер за един хляб. Въпреки това и тя е категорична: “Ако чакаме само на държавата, няма да стане! Държавата сме ние! Много споря със сина ми, но е така.” 245 лв. е заслужила за 41 г. стаж. Реалист е и не очаква драстичен скок, каквото и да говорят политиците. Благодарна е, че има двор, ще сади зеленчуци и обещава да й останат пари, че да пусне своята дан в кутията. Най-доволна е, че имат пенсионерски клуб и дейно читалище и задружното село не пропуска празник без общо тържество.

За село Хан Крум има надежда. Още на първата страница на дневника призивът е: “Нека направим нашето село едно достойно европейско кътче на България”. Друг отрезвявяващо е написал, че “Европейско село се прави с европейски пари”, но местните няма да чакат, а ще пробват да се справят сами.