Селска седянка събра жени и мъже в кръжок за кукерски маски Българи и роми ще гонят злото на Сирни Заговезни в Пробуда

Първите кукерски игри в село Пробуда събрали българи и роми на празника, който вече ще става част от новите традиции на селото.

Че животът тече и извън натрапчивия новинарския поток, има други по-кротки измерения, в които делниците са тихи, изпълнени със спокойствие и все пак съзидателни и за общността, разказва Анета Кирчева. Тя е читалищен секретар в търговищкото село Пробуда. Едно от онези български села, в които училище и детска градина вече няма. Няма и пенсионерски клуб, а от близо 600 жители 1/3 са зад граница.

Пробуда обаче е будна, както обичат да се шегуват местните, будна с нейния си живот и в нейните си делници.

Селото е на главния път София – Варна, само на 10-на минути от областния град Търговище. Сигурно затова все по-често и млади избирали да живеят там, също както и Анета. Преди 10-на години с мъжа й решили да заживеят на село. “Искахме спокойствие. Нямаме връзка с Пробуда, освен че тук имахме приятели и се запалихме покрай тях да се местим и ние. Сега ходя до града, нищо че е на няма 8 км, само в краен случай. Хубаво си е на село. Имаме си къща, двор, градинка, близки съседи и приятели. И занимания си имаме. Кой казва, че животът на село е скучен и празен. Като ти е скучно в душата, където и да идеш, все така ще се чувстваш. Който е свикнал да работи, да е сред хора, да си намира каузи, все ще го прави, където и да отиде”, казва 42-годишната Ани.

Че можеш да намериш свой смисъл и цел, където и да си, го доказват и съселяните й, с които си направили своя фолклорна група, наречена “Българско автентично”. Според Ани това име е твърде претенциозно за едва проходилите им идеи. Тя нарича групата кръжок. В него се занимават с правене на кукли кукери и маски. В този кръжец първо били Ани и съселянките й Донка, Фатме, Русанка, Дженка. Събирали се всеки четвъртък да обсъдят селските новини, общинските, пък и националните. Да споделят коя какво е свършила у дома. Пиели кафе, черпели се със сладки. Идвали при Ани, защото си нямали пенсионерски клуб. Повечето били гражданки, завърнали се на село. Медицинска сестра, счетоводителка, строителен техник, икономист. Включили се още Катя, Марийка, Донка. Те пък преди били инженер химик, пощаджия, готвач. “Плетенето не ни влече. Обаче си намерихме друго занимание”, смее се Ани.

През 2016 г. в съседно село решили да правят празник с кукерски маски. Мъжът на Ани – Кирчо, който бил строител, ненадейно се вдъхновил и направил две. Облекли деца в костюми за обичая и идеята много се харесала на хората в Пробуда. Така тръгнали и първите кукери да обикалят селото, за да гонят злите зли, та да влязат пролетното обновление и плодородието.

Първите кукери били двама възрастни и пет деца. Между тях и ромски, каквото е преобладаващото население там.

“Обичаят не е характерен за нашия край, но хората го харесаха. Събрахме се на Сирни Заговезни. Кукерите играха, халва се яде, в българските къщи и прошка се даваше от стари на млади. Огньове грейнаха из селото. Хубав празник стана и решихме да го правим всяка година”, разказва читалищният секретар.

За да сбъднат идеята обаче трябвало да подготвят реквизита – маски и костюми. Така седянката от четвъртъците станала кръжок и жените запретнали ръкави. Хем оправят техния си новинарски поток, хем режат, кроят, шият, лепят…Докато готвели празника, решили да сътворят и кукли кукери, които да пуснат за продажба с благотворителна цел. Парите ще влязат в читалището за подготовката на различните местни събития и празници, защото финансите разбираемо не им достигат.

Идеята за творчеството на тема кукери и обредните танци запалила и мъжете. Първи се включил съпругът на Ани. До вчера строителят не бил хващал игла, но сега вещо майсторял куклите. Идвало му отръки. Пък и сезонът сега го затварял у дома, нито строежи има, нито работа на двора, а не бил свикнал да стои със скръстени ръце. Така ударил мъжко рамо на женски кръжец пък и разнообразил темите за обсъждане. Той пък запалил по идеята Добрин Добрев от Търговище, който е сред най-активните самодейци в района. Жепеецът вече е част от седенките в четвъртък, както подкрепя и други читалищни инициативи в селата Буховци, Макариполоско и други. В групичката очакват и новозаселилия се Васил Денев, който заедно със съпругата си купил къща в Пробуда и щял да се нанася тази година. Семейството било новобрачно. Били около 30-годишни, но и те избрали уюта на простия, пък и по-евтин живот на село. На минути са от града, работните места, големите магазини, пък е тихо и спокойно. Васко щял да води и кукерите тази година.

“Има с какво да привлечем и младите при нас на село. Тука има къщи по 10 – 20 000 лв., къде в града ще намериш такива цени на имоти, а сме на главен път. Много от младите роми, пък и не само те, цели фамилии направо, са зад граница. Вкарват парите тука. Правят се нови домове, ремонтират се старите, обновява се мястото”, хвали селото си Ани.

Тъй като децата били около 50-на, ги карали или в града, или в село Макариополско. Детската градина я затворили през 2016 г. и от читалището помолили Общината в Търговище да им даде я ползват. Така станали и новодомци. Пък и повече хора заприиждали. И не се делeли на етноси – българи, турци и роми. Все са си пробудчани.

Като чули местните, че в читалището правят кукерски маски и са нужни кожи, защото всичко се гласи с традиционни материали, дали стари шуби или кожуси, за да се осигурят кожи. Други донесли вълна, трети каквото имат под ръка у дома.

“И празници си правим общи. На Гергьовден се събираме много хора, защото празникът се тачи и от трите етноса. И люлки връзваме. Направихме си и наш празник на чесъна, защото някога тука са били най-големите масиви в околията. 500 дка е имало. Е, сега са едва 10-12 дка, но поминъкът не е загинал и все още си има традиции. Пък чесънът влиза в много гозби и си е старо народно лекарство във всяка къща”, допълва картината от Пробуда Ани.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.