Отлив на туристи от Гърция и Турция и недоверие в родните курорти засилват интереса към почивките на село

80 села са развити за туризъм

2017 година е една от най-добрите за развитието на селския туризъм, а отчетеният ръст през летния сезон е 20%. Над 85% от легловата база в местата за настаняване през месец август е била запълнена, което е своеобразен рекорд. Това съобщиха пред "Труд" от Асоциацията на българските села (АБС). Настоящата година е четвъртата поредна година с позитивен тренд, отчитат от там.

Факторите, обуславящи положителната тенденция, са различни, но печелившата комбинация безспорно е съчетанието от природа, вкусна храна и добро обслужване. "

„Това е персоналното отношение и внимание, което туристите трудно могат да получат в големите хотелски комплекси по курортите. На следващо място е гарантираното на повечето места качество и произход на храната. На село буквално пред очите могат да ти направят салатата с пресни зеленчуци“, коментира председателят на асоциацията Борислав Борисов. На места през уикендите и празничните дни, включително през септември, капацитетът на обектите за настаняване се оказа недостатъчен, отбеляза той.

Отлив на туристи от Гърция и Турция, които в същото време нямат голямо доверие и във възможностите на родните курорти, обяснява засиления интерес към селата. Те са предпочитани основно от българи, главно млади семейства със средни и високи доходи. Интересът от чужди туристи все още е изключително слаб и е под 2%, по данни на АБС. Според Борислав Борисов, липсата му се дължи на слаба реклама.

Бумът на селския туризъм подпомага и миграцията на все повече хора от чужбина и големите градове, които инвестират пари и идеи. „В повечето случаи най-успешните модели за развитие са съчетание между земеделски дейности, фамилно фермерство и обекти за настаняване“, посочи председателят на АБС.

Предпочитаните дестинации за отдих на село са край Благоевград, Пловдив, Смолян и Велико Търново.

Около 80 са селата у нас, в които има забележителности, атракции и добре развита туристическа инфраструктура. Сред тях са Дорково, Крушуна, Долен, Жеравна, Боженци, Арбанаси и др. „Като цяло обаче инфраструктурата остава проблем. До много населени места, край които минават магистралите, изобщо не са направени пътни отбивки“, посочи Борисов.

Положителен пример за успешна стратегия за привличане на туристи е Априлци, където залагат на велотуризма с обособяване на дълги и добре обозначени веломаршрути. Село Мийковци в Еленския балкан пък предлага уникална инициатива за възраждане на летните детски лагери, което е пример за това как може да се осигури стопроцентова заетост на обектите.

В същото време все повече работодатели организират семинари и обучения, възползвайки се от възможностите на селата. Подобни събития буквално запълват за дни всички обекти в целия район, отчитат от асоциацията.

Ментори ще съветват желаещите да заживеят на село

В Асоциацията на българските села работят по създаването на онлайн клуб за ментори в селата. Идеята е тези хора да посрещат и напътстват желаещите да се установят или да започнат бизнес в дадено селище. Те ще запознават хората с потенциала, който има там, но и с проблемите. Специализираният сайт на инициативата трябва да стартира следващото лято. В рамките на подготовката му от март т.г. асоциацията организира посещения и срещи страната, за да се запознаят със ситуацията на място. Планират да обиколят близо 2000 „живи“ села и още 1500, които имат потенциал за развитие. Събраната информация ще бъде организирана в база данни с инвестиционни профили на селата и възможностите за бизнес.

Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села:

Северозападът е недокоснат от положителните тенденции

Ситуацията в селата от Северозападна България продължава да е трагична. Тя няма нищо общо с положителните тенденции в останалата част на страната. Това е изключително изостанал район. През последните години там интензивно се разви зърнопроизводството и неслучайно вече се нарича „втората Добруджа“. Там влязоха огромните корпоративни земеделски стопанства, които създадоха модел на земеделие, който не оставя въздух за развитие на фамилно земеделие.

Всичко останало е замръзнало в 1989 г. Тенденцията за завръщане на хората и активизиране на пазара на имоти, която регистрираме в почти всички останали райони, там не е на лице. Единствено силен е пазарът на земеделска земя, но това е не пазар, а война за земеделска земя.