Захари и Виктория Недялкови са едни от създателите на инициативата „Към върха“, която води хора в неравностойно положение сред природата

За 2 г. са помогнали на 30 души

Доброволци помагат на хора в неравностойно положение да се докоснат до красотата на планината. “Там, където има воля, има и път” - думите на покойния легендарен алпинист Христо Проданов са движеща сила и вдъхновение за семейство Недялкови. Те са едни от създателите на инициативата “Към върха”, благодарение на която невъзможното става възможно за деца с двигателни проблеми.

Захари и Виктория Недялкови са заедно повече от 20 години. Да живееш в планината се предава по наследство в семейството на Захари, който е планински спасител от 1994 г., а днес е метеорологичен наблюдател в станцията на НИМХ на връх Мусала. Неговите баба и дядо също са били наблюдатели на върха. И съпругата му Виктория идва от семейство, което е свързано с планината. След като се запознават, продължават традицията, живеейки в полите на Рила в град Самоков. “Планината е любов, страст, нещо, без което не може да живееш – тя е начин на живот”, казва Виктория.

Инициативата “Към върха” произхожда от личната им история. Тяхното дете от раждането си е с поставена тежка диагноза “Спина бифида и хидроцефалия” – увреждане на гръбнака. Семейство Недялкови срещат трудности, но не се отказват и от бебе започват да водят дъщеричката си Криси в планината. Разказват на познати и приятели, които също имат дечица с увреждания, за въздействието на природата и за впечатленията на детето им, което постепенно променя положително мирогледа на хората. Така се събират много желаещи да помагат в начинанието да водят деца в планината.

Вики разказва, че от две години се занимават още по-активно, като организират по-мащабни събития. През зимните месеци на 2016 г. Захари помага да се сбъдне мечтата на 27-годишен мъж в неравностойно положение – да изкачи връх Мусала, стигайки до 2925 м надморска височина. Недялкови не се ограничават от сезоните, стига да са благоприятни условията. Януари тази година се включват в “Деня на снега” на Боровец.

За две години помагат на близо 30 деца с двигателни проблеми да се докоснат до реки, да прекосят вековни гори и да изкачат високи върхове.

От шест години Захари и Виктория са част от Сдружението спина бифида и хидроцефалия - България. През лятото организират за първи път летен планински спортен лагер. В него вземат участие 17 деца, които стигат до връх Ястребец, до местността Меча поляна на Мальовица в Рила и много други интересни места.

“Удоволствие доставя на човека да отиде на място, което по принцип е недостъпно за него, защото знаем, че понякога в България дори е трудно за човек с увреждания да излезе на улицата - казва Вики - В планината всеки се чувства добре, децата се чувстват прекрасно. Важно е хората да разберат, че няма нищо невъзможно, излизайки в планината, преодолявайки трудности и препятствия, защото това е една среда, която е доста по-различна. Планината учи на дисциплина, отговорност и след това тези деца в града се чувстват много по-добре, по-уверерени за това, че са преодолели себе си, открили са в себе си възможности, за които не са подозирали. Това е страхотна мотивация за тях.” Семейството споделя, че се включват много доброволци: “Трябва да се покаже, че няма разделение, какво значи хора с увеждания или без. Всеки е различен посвоему. И всеки си има своите възможности и потенциал.”

С инициативата “Към върха” си поставят за цел да съберат средства за закупуване на високопроходим автомобил, с който да се придвижват през трудно достъпни местности, както и за специализирани помощни средства за хора с двигатели проблеми, които да използват при разходки в планината.

В помощ е организирана благотворителната акция “Дни на доброто”, която започна на 26 октомври и ще продължи до 10 ноември в София и Самоков. Създател е Юлия Банкова. “Тя е прекрасен приятел, планинар и борбен човек”, описват я Недялкови. На събитието се представя книгата й “Откровения”, приходите от която ще подпомогнат дейността на семейството.

“Планината дава много, всеки се чувства добре там. Да, за всеки е трудно, но можем да намерим начин да стимулираме децата си и просто да им покажем, че могат да са навсякъде и трябва да са навсякъде, не е нужно да се ограничават. Хубаво е за всеки да отиде в планината и да се докосне до нейната прелест. Няма хора без проблеми, необходимо е да гледаме позитивно, да надмогваме и да намираме начин да се чувстваме добре”, съветват Вики и Захари.

 

На поход

Към върха на раменете на тати

Всичко започва с една мечта – малката дъщеричка на Вики и Захари иска да изкачи връх Мусала. Нейният баща сбъдва желанието, изкачвайки се с Криси на рамене си заради усмивката на своето дете.

Това става ежегоден подарък от Захари и се превръща в традиция. Всяка следваща година дъщерята на Вики и Захари е все по-силна и се справя по-добре. Днес няма място в Рила, на което Криси да не е била. Вече 12 години тя е част от почти всяко изкачване на планина заедно с родителите си.

 

С книга

Внучка на Шмиргела помага на каузата

Юлия Банкова е внучка на известния скулптор Николай Шмиргела. Пред няколко години претърпява инцидент след тежко падане по планински склон в района на Рилските езера.

Днес е вдъхновена да помогне на Вики и Захари заради ярък спомен. Преди време, когато е изкачвала за първи път връх Мусала, е видяла баща да носи русо момиченце на раменете си. Това са били Захари и Криси.

Тогава си е дала дума, че ще направи нещо за семейство Недялкови. Днес реализира желанието си с представянето на своята книга в помощ на иницитивата “Към Върха”.

 

Виктория Недялкова:

В планината се случва съпреживяване

- Срещате ли трудности при изкачването на планини с дъщеря ви Криси?

- Чисто организационно ни е било трудно в определен момент, но трудност не е точната дума. Необходимо е малко повече обмисляне как точно да се случат нещата и консултации с лекари.

- Лесно ли се намират доброволци, които да участват в “Към Върха”?

- Не, разказвайки впечатленията си, се стараехме да покажем, че не е невъзможно, а много полезно и хубаво. Много е важно за децата и тяхната рехабилитация, за целия им поглед към света, защото планината дава много.

- С какво помагат другите хора?

- Всеки с каквото може. Има хора, които помагат физически и тази помощ е изключително ценна, има хора, които даряват средства. Ние имаме някакви набавени неща, но понякога като организация достигането до някое място изисква специален инвентар, за да не сме зависими и да наемаме хора. Искаме всичко да по-регулярно и нещата, които правим, да станат традиция вбъдеще. Факт е, че има много хора, които искат да помагат – те откликват, значи нещата се случват добре.

- Какво е чувството, когато помагате?

- Човек се чувства много добре, правим го и заради всички подкрепящи инициативата ни. Чисто физически понякога няма как да го направят двама. Интересното е, че се случва едно съпреживяване, което носи страхотна емоция за всички, освен за човека, когото водиш.