20 години след неочаквания му дебют (нито Дейвид Чейс, нито Джеймс Гандолфини вярват, че някога ще бъде направен) „Семейство Сопрано“ е може би най-великият шедьовър на попкултурата. Той е един изключително смел сериал, който преобразява телевизията. Нека да отбележим 20-та годишнина на проекта, като си припомним най-великите му постижения за телевизията, каквато я познаваме днес…
„Семейство Сопрано“ въвежда нови стандарти за телевизия, предизвиквайки ни да се влюбим в обаятелния, екзистенциално объркан Тони Сопрано и неговите наемници и ни показва, че един телевизионен сериал може да бъде с нюанси, зрял и провокативен. Още от първия епизод поредицата показва неща, които никоя друга телевизия не е дръзвала да покаже.
Макар че и други сериали се заиграват с идеята за антигерой, който да е в центъра на сюжета, никой не успява да го направи като „Семейство Сопрано“. Джеймс Гандолфини, в определящо цялата му кариера изпълнение, е невероятен в ролята на мафиота Тони Сопрано, подготвяйки пътя за проекти като „В обувките на Сатаната“, „Наркомрежа“ и „Декстър“, които дръзват да представят на преден план антигеройски, злодейски персонажи.
Преди „Семейство Сопрано“ телевизионните драми се придържат главно към един формат. С малки изключения в продукции като „Династия“, сериалите са по-скоро затворени системи, които са напълно предсказуеми. Ако един герой изчезне внезапно от екрана, причината за това е, че той е поискал твърде много пари.. В „Семейство Сопрано“ нищо не е предвидимо и никой не е в безопасност. Въпреки това силното желание на Дейвид Чейс да каже „какво по дяволите“, обикновено преминава през проверката на собственото му разбиране за артистична отговорност. Чейс може и да нарушава правилата, но много добре ги познава и нищо в продукцията не е направено произволно.
Още в самото начало зрителите виждат един корав гангстер, който се бори с психични проблеми. Сериалът дръзва да постави под въпрос традиционната представа за мъжественост. Няма ги вече онези корави мъже, които не могат да бъдат наранени. Някои дори могат да твърдят, че сериалът представя (освен всичко останало) кризата на мъжествеността.
Много жалко, че 20 години след премиерата на „Семейство Сопрано“ все още има огромна стигма около психичните заболявания в тази страна. Но мафиотската драма започва разговор по тази сериозна тема по един неповторим начин. Да, могат да се направят сравнения с комедията „Анализирай това“, но проблемите на Тони Сопрано с тревожността и депресията никак не са смешни.
Семейство Сопрано“ е в началото на промяната в програмната стратегия. В резултат на големия брой нови абонати, които проявяват интерес към телевизията, само за да гледат сериала, телевизионната индустрия е в началото на голяма промяна. С успеха на „Семейство Сопрано“ HBO започва да променя своя бизнес модел и скоро дава зелена светлина на други драми като „Наркомрежа“ и „Два метра под земята“ по пътя си към „Престъпна империя“, „Западен свят“ и дори „Игра на тронове“!